Решение № 2500 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15576/2008 г.

Решение № 2500 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15576/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по пет касационни жалби, съответно на Пенко Николов Виденов, Велко Иванов Георгиев в качеството им на заместник - председатели на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Белоградчик, Тихомир Марков Любенов, Георги Атанасов Йолов и Димитър Ангелов Димитров, в качеството им на членове на ОИК - Белоградчик, срещу решение № 92 от 22.10.2008 г., постановено по адм. д. № 22 по описа за 2008 г. на Административен съд-Видин. С него съдът е обявил нищожността на решение № 110 от 22.01.2008 г. на ОИК - Белоградчик, като я е осъдил да заплати на Милчо Илиев Иванов направените от него разноски от 800 лв. В касационната жалба на Пенко Николов Виденов, подадена чрез адвокат Александър Хараламбиев, се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за допуснати от съда нарушения съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се моли, решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В останалите касационни жалби се изразява несъгласие с постановеното решение, без да се сочат и обосновават отменителни основания, но от изложеното в тях може да се направи извод, че се твърди необоснованост на решението. В жалбите се съдържат обяснения за проведеното заседание на ОИК, на което е взето решението, предмет на първоначалната жалба. Ответниците не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на всичките касационни жалби. Според него правилно е възприета от съда нищожността на решението на ОИК, предвид подписването му само от две лица и то със запетайки пред подписите, сочещи длъжностното качество на лицата, без да има доказателства за валидно упълномощаване и доказателства за причините довели до невъзможност на оторизираните лица по чл. 34, ал. 1 ЗМИ да подпишат решението. По същността на спора излага съображения, че не споделя изводите на съда относно извършеното нарушение на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, като счита освен това, че действително избраният за кмет е извършвал търговска дейност през времето на мандата си като председател на УС на ТПК "Рабиша". Счита освен това, че е следвало да се разгледа дейността на същия кмет и като председател на УС на ПК "успех" към момента на постановяване на решението от ОИК. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от лица, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 104, ал. 3 ЗМИ. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, по следните съображения: Административният съд - Видин е бил сезиран с жалба на Милчо Илиев Иванов срещу решение № 110 от 22.01.2008 г. на ОИК-Белоградчик, с което на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 41, ал. 1 и 3 ЗМСМА предсрочно са прекратени правомощията му на кмет на кметство в с. Рабиша. Съдът е обявил решението на ОИК за нищожно поради това, че то не е подписано от лицата по чл. 34, ал. 1 ЗМИ. Разгледал е порока липса на компетентност, като установил, че лицата, които са подписали решението не са компетентни по степен да сторят това. На следващо място съдът е разгледал и спора по същество, дали Милчо Иванов е нарушил забраната по чл. 41, ал. 1 ЗМСМА, предвид твърдението, че през времето на мандата си е бил председател на УС на ТПК "рабиша". Съобразно представените доказателства е направил извод, че Милчо Иванов не е нарушил забраната, поради това, че още през 2003 г. с решение на общото събрание на кооперацията е бил освободен от председателското място, независимо от това, че вписването на това обстоятелство е направено едва през 2008 г. и то по негова инициатива. Приел е, че задължението за заявената за вписване промяна е на новоизбрания председател. Така постановеното решение като краен правен резултат е правилно. Според чл. 34, ал. 1 ЗМИ заседанията на ОИК са законни ако на тях присъстват повече от половината от състава им. Решенията се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите и се подписват от председателя, първия заместник-председател и секретаря. Съдът правилно е приел, че решението на ОИК е взето при необходимия кворум. От отговора на председателя на ОИК до съда - лист 46 от делото се установява, че ОИК-Белоградчик е в състав от 11 члена. На заседанието й на 18.01.2008 г., когато е прието решението, са присъствали 9 члена, от които 6 са гласували "за" предсрочно прекратяване пълномощията на кмета, а останалите 3 - са били против. За да е валидна волята на колективния орган взетото решение трябва да е подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря на комисията. С подписите си те удостоверяват взетото решение. Изискването за наличието на трите подписа е императивно. То не е случайно, а съответно на принципа на избор на членовете на ОИК. В състава й влизат членове от различни парламентарно представени политически сили. Така въведената разпоредба за валидност на взетото решение е гаранция, че удостоверяването е съответно на факта на гласуването и получения брой гласове. Съдът е направил законосъобразен извод, че липсата на задължителните по закон подписи под решението на ОИК по същността си е липса на изискващата се по закон форма. Нарушението на материалната компетентност е по степен. След като едно решение е нищожно не следва да бъдат обсъждан по същество правилността на взетото решение, съответствието му с материалния закон включително и това дали Милчо Иванов е осъществил забраната на ал. 1 и не е изпълнил задължението си по ал. 3 на чл. 41 ЗМСМА, което е дало основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му по чл. 42, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 4 и 8 ЗМСМА от ОИК. Касационните жалби на Велко Иванов Георгиев, Тихомир Марков Любенов, Георги Атанасов Йолов и Димитър Ангелов Димитров са неоснователни. Изложените в тях обстоятелства сочат на начина на проведеното заседание на ОИК. В тях се обяснява вотът на всеки един по взетото решение. Тези твърдения са неотносими към валидността на взетото решение и не следва да бъдат обсъждани. Касационната жалба на Пенко Николов Виденов е също неоснователна. Наведеният довод в нея за недопустимостта на първоначалната жалба поради това, че тя е подадена направо в административния съд, а не чрез органа, чийто акт се обжалва е неоснователен. Вярно е, че жалбата се подава чрез административния орган, но ако тя е подадена направо в съда, това означава, че съдът следва да я изпрати на административния орган, който отново да му я препрати, като това няма да се отрази на процесуалната й допустимост. Изискването за този начин на подаване на жалбата е въведено от законодателя по различни съображения от предпоставките, които правят жалбата процесуално недопустима. Една жалба е процесуално допустима когато е подадена от лице, което неблагоприятно се засяга от акта, от последиците, които поражда акта за него, предмет на жалбата и в срока за това. Частта от жалбата обосноваваща неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила изразяващи се в противоречиви мотиви е по съществото на спора за правилността на решението на ОИК. Дали Милчо Иванов с действията си е нарушил забраната на чл. 41, ал. 1 и 3 ЗМСМА, което е и правопораждащият юридическият факт за предсрочно прекратяване на пълномощията му, не следва да се обсъжда. След като решението на ОИК е невалидно, обсъждането на останалата част от решението на съда е безпредметно, защото тя не е относима към неговата правилност, след като направеният извод от съда за невалидност на решението е правилен. Съдът в решението си е пропуснал да се произнесе за последиците от неговото решение, или не е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 2 АПК. При липсата на оплакване в касационните жалби за това, настоящата инстанция не може да се произнесе. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на върховният административен съд, четвърто отделение