Решение № 13124 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10897/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Хетафе Клиар ООД гр.Кърджали с ЕИК 207152265 чрез адв. Янев срещу решение 1572/24.07.2025 г. по дело 158/2025 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-16000924002188-091-001/22.11.2024 г., с който допълнително е установен корпоративен данък за 2023 година в размер на 60 672,38 лв. и лихва в размер на 3 307,76 лв., потвърден с Решение 37/31.01.2025 г. на директор на дирекция ОДОП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е разгледал доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност, като е възприел безрезервно установените от приходните органи факти. Изразява становище за формиран в нарушение на материалния закон ЗКПО извод на съда за законосъобразност на РА, като твърди, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява фактическото извършване на процесните услуги, поради което разходите по фактурите се явяват документално обосновани. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски. Ответникът директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението се явява неблагоприятно, в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АС - Кърджали е оспорен РА Р-16000924002188-091-001/22.11.2024 г., с който на Хетафе Клиар ООД гр.Кърджали допълнително е установен корпоративен данък за 2023 година в размер на 60 672,38 лв. и лихва в размер на 3 307,76 лв., потвърден с Решение 37/31.01.2025 г. на директор на дирекция ОДОП. Първоинстанционният съд е развил съображения, че ЗВР, РД и РА са подписани с валиден КЕП и РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената писмена форма по чл.120, ал. 2 ДОПК, при правилно прилагане на материалния закон. Приел е, че са налице основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 и чл. 10, ал. 4 вр. ал. 1 ЗКПО за извършеното увеличение на ФР за процесната 2023 г. Според съда е установено по категоричен начин, че от страна на РЛ са начислявани възнаграждения за услуги по описаните подробно в РД и в РА фактури, без те да са реално осъществени, поради което разходите по тях не могат да бъдат признати за данъчни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. На първо място, не са налице допуснати от АС - Кърджали съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Решението отговаря на изискванията по чл.172 а АПК. При постановяването му съдът е направил собствени фактически установявания, разгледал е обстойно събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени и гласни доказателства, и е формирал обоснован и правилен извод за материална законосъобразност на оспорения РА. На следващо място, при постановяване на съдебния акт правилно е приложен материалният закон и изводът за материална законосъобразност на РА се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно АС Кърджали е приел, че съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът следва да е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а според ал. 2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.