Решение № 8067 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2898/2021 г.

Производството е по реда н ачл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изп.директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Ламбрев, срещу решение 6312 от 12.11.2020 г. по адм.дело 3503 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град. С него по жалба на Х. Зарев е отменена негова заповед 1403 от 30.03.2020 г. издадена на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закон за държавния служител (ЗДСл), с която е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на лицето, като се претендира присъждане на съдебни разноски. В допълнителна молба се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна. Ответната страна по касационната жалба - Х. Зарев оспорва същата чрез процесуалния представител адв.А. Илиев, както и с депозирано възражение по реда на чл.213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски, като представя и списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град (АССГ) е била заповед 1403 от 30.03.2020 г. издадена от изп.директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закон за държавния служител (ЗДСл), с която е прекратено служебното правоотношение на Х. Зарев. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно е посочено, че лицето е заемало длъжност "главен експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони" при ДФ "Земеделие", с ранг I младши, като на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното му правоотношение е прекратено със заповед 17 от 22.01.2019 г. на изп.директор на фонда. Същата е оспорена и с влязло в сила решение 5423 от 21.08.2019 г. по адм.дело 1830 по описа за 2019 г. на АССГ, оставено в сила с решение 3434 от 05.03.2020 г. по адм.дело 13226 по описа за 2019 г. на ВАС, пето отделение, тази заповед е отменена. След подадени заявления и в изпълнение на съдебното решение, със заповед 1400 от 26.03.2020 г. на изп.директор лицето е възстановено на заеманата от него длъжност, от която е бил съкратен. С последваща заповед 1403 от 30.03.2020 г. издадена от изп.директор на ДФ "Земеделие" и връчено предизвестие служебното правоотношение на Х. Зарев отново е прекратено на същото основание - чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, като е разпоредено и изплащане на обезщетение за неспазване срока на предизвестието. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед 03-РД/884 от 27.03.2020 г., на основание чл.10, т.8 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е наредено в утвърденото длъжностно разписание на администрацията във фонда, в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагането на мерки за развитие на селските райони" и в дирекция "Обществени поръчки" да се направят изменения, считано от 30.03.2020 г. В първата дирекция се предвиждат общо 99 щатни бройки, като броят е същият както по длъжностното разписание и към 02.01.2020 г. Направено е предложение от директора на тази дирекция една щатна бройка, тази за длъжност "главен експерт" от отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" да бъде трансформирана в длъжност "старши експерт" и преместена в отдел "Методология и мониторинг". От поименното щатно разписание към 30.03.2020 г. за този отдел "Методология и мониторинг", който както беше посочено е към същата дирекция, е видно, че са незаети по една длъжност за главен, старши и младши експерти и за технически сътрудник. Административният съд е направил извод за акт, издаден от компетентен орган, в изискващата се писмена форма и при спазване на чл.108, ал.1 от ЗДСл относно съдържанието му, но е отменил същия като материалнонезаконосъобразен. При излагане на съображенията си затова той правилно е обсъдил спора относно това каква длъжност е заемало лицето преди предшестващото съкращение (със заповед 17 от 22.01.2019 г. на изп.директор на фонда), като е обосновал извод, че това е длъжността "главен експерт", съгласно заповед 16 от 22.01.2019 г. на изп.директор на фонда и тя е в отдел "Оторизация на плащания по частни проекти". Основният му аргумент при формиране на извода за материална незаконосъобразност на акта е, че от формална страна административният орган е извършил трансформация на тази длъжност в посочения отдел и на която лицето е възстановено, в щатна длъжност като брой, но в друг отдел ( "Методология и мониторинг") към същата дирекция и под наименованието "старши експерт". Приема, че предприетото от органа по назначаването не представлява действително съкращаване на длъжността, още повече, че в отдел "Оторизация на плащания по частни проекти" след обсъжданата промяна в щатното разписание продължават да съществуват незаети длъжности "старши експерт". Този орган, за да спази принципът по чл.6 от АПК за съразмерност е могъл да премести свободна щатна бройка "старши експерт" от отдел "Оторизация на плащания по частни проекти" в отдел "Методология и мониторинг", след като и в единия и в другия отдели има незаети длъжности, а не да съкращава длъжността "главен експерт", на която лицето е било възстановено в изпълнение на съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като изводът на съда, че не е реализиран съставът на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл съответства на събраните по делото доказателства, установяващи правно релевантните факти. Оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на власт, както правилно е приел съдът и в какъвто смисъл е изложил съображения настоящият съдебен състав в свое решение 3434 от 05.03.2020 г. по адм.дело 13226 по описа за 2019 г. на ВАС, пето отделение. Липсват доказателства за необходимост от реорганизация в дейността на Държавен фонд "Земеделие", като правомощията за това на органа по назначаването, макар и упражнени в условията на оперативна самостоятелност, не могат да не бъдат обсъждани, след като целта, а именно най-доброто функциониране на съответната администрация, която е и законово обоснована, не се постига, а се постигат други резултати, сочещи към субективизъм и отсъствие на обективна обосновка за действителното и законосъобразно реализиране на същата. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи такива за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Възражението за неговата прекомерност с оглед на фактическата и правна сложност е неоснователно. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,