Решение № 15530 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1515/2017 г.
ВАСIII отделение18.12.2017 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 95 по описа за 2016 г. от Административен съд - Т.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15530 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1515/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. М. срещу Решение № 96 от 16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 95 по описа за 2016 г. от Административен съд - Т.. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост. Отправя се искане за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменена Заповед № З-16-596. от 13.06.2016 г. Ответникът - Кметът на О. П., не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите в жалбата и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Т. в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № З-16-596. от 13.06.2016 г. на кмета на община - П., с която на основание чл. 65 ЗОС вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с общински жилища, е прекратено наемното правоотношение с И. М.- наемател на общински жилищен имот, находящ се в гр. П. и е разпоредено в 30 дневен срок този имот да бъде освободен поради неспазване на Договор № Д-ЖИ-16-136/02.02.2016 г. За да стигне до този правен резултат, в подробни мотиви съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Правилно е приел съдът, че оспореният акт - Заповед № З-16-596/13.06.2016 г. на Кмета на О. П., е правилен и законосъобразен акт. Правилно в съдебното решение е обсъдено като неоснователно възражението на жалбоподателката, че не са посочени разпоредбите в оспорената заповед, които същата е нарушила, поради което не става ясно какво действие или бездействие е извършила същата. Съдът е обсъдил това възражение и е приел, че макар неправилно да е посочено правното основание за издаване на акта- чл. 65 ЗОС, вместо чл. 46, ал. 2 от ЗОС, то основанието за издаване на оспорената заповед може да бъде изведено от представената административна преписка и то е чл. 46, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ЗОС и чл. 8, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Наредбата на община П. за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с общински жилища. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват, поради неполагане на грижата на добър стопанин при ползване на жилището или неползване на жилището не по предназначение. В този смисъл е и чл. 8, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Наредбата на община П. за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с общински жилища. Административният съд сее позовал на приобщените писмени доказателства по преписката, сред които протокол и решение на Общото събрание на всички живущи във вх...да на жалбоподателката според което решение тя не полага грижи на добър стопанин и не ползва апартамента по предназначение, а отглежда кучета и котки в апартамента. Съдът е релевирал установеното обстоятелство, че животните са много на брой и липсва каквато и да е хигиена, като това е констатирано и от комисия, назначена по заповед на кмета, която е направила проверка на място. Правилно е прието от съда, че жалбоподателката е нарушила и клаузите на сключения договор за наем, в който също е посочено, че наемателят е длъжен да ползва предоставения му имот, съобразно предназначението му и с грижата на добър стопанин. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че АС не е обсъдил и не е изследвал твърдяното от нея обстоятелство, че наемното й правоотношение не произтича от визирания в заповедта договор, а от настанителна заповед от 08.04.2015 г. Съдът е обсъдил цитираната от жалбоподателката настанителна заповед, но независимо от нея, основанието, което води до прекратяване на наемното правоотношение е именно гореописаното поведение на Минева. Въз основа на изложеното, изводът на административния съд, че са налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен . Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,