Решение № 6948 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2011 г.

Решение № 6948 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Архангел Петров Тодоров срещу решение № 31 от 17.09.2011 г. по адм. дело № 373/2011 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № з-2979/27.07.2011 г. на директора на ОД на МВР - Русе за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. С доводи за необоснованост на първоинстанционното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон се иска неговата отмяна, както и тази на оспорената заповед. Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно, поради следното: Касаторът е държавен служител в МВР и заема длъжността старши полицай. Наказан е на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. второ от ППЗМВР, за това, че по време на дежурство, след личен обиск, извършен по повод на съмнение за извършено тежко дисциплинарно нарушение от другия служител в наряда, у Тодоров са открити банкноти на обща стойност 47 лева. Тази сума служителят не е декларирал по съответния ред преди застъпването на смяна съгласно вмененото му задължение с нарочно издадена през 2009 г. заповед. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, в изискуемата се форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, което се споделя и от касационния състав. Единственото конкретно оплакване пред първата инстанция е за неспазен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, което правилно е счетено за неоснователно предвид датата, на която административнонаказващият орган се е запознал с материалите от дисциплинарната проверка, образувана срещу другия служител от наряда - 30.06.2011 г. При образуване на дисциплинарното производство на 1.05.2011 г. срещу този служител не са били налице данни и за извършеното от Тодоров нарушение. То е било установено в хода на проверката. В производството пред АС - Русе е наведен и довод за нищожност на заповед № 3561/18.09.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Русе, с която полицейските служители се задължават при постъпване на смяна да декларират намиращите се в тях лични средства, чието разглеждане правилно е прието за недопустимо. Това е и основното възражение в касационната жалба, което по същество е неоснователно. Заповедта е подписана от компетентен орган, в кръга на служебните му задължения. Директорът на ОД - Русе е издал тази заповед в изпълнение на заповед на главния секретар на МВР. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМВР един от основните принципи в дейността на МВР е централизма в организацията и управлението. Заповедите на началниците са задължителни за подчинените и служители и неизпълнението им е дисциплинарно нарушение. Директорът на ОД е длъжен да изпълни заповедта на главния секретар на МВР, а жалбоподателят е длъжен да изпълни заповедта на директора. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че заповедта на директора на ОД - Русе е в противоречие с чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБ, тъй като правото на личен живот на гражданите е неприкосновен, а личните парични средства по време на дежурство са част от личния живот. Дали правото на личен живот включва и наличните парични средства може да каже само Конституционният съд, тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията той дава задължително тълкуване на същата. Ако жалбоподателят не е бил съгласен със заповедта на директора на ОД - Русе, е могъл да изрази несъгласието си с нея съгласно чл. 6, ал. 5 от Инструкция № Iз-1015/2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, която е в сила по това време. Предвид изложеното не е налице касационно основание за отмяна на оспореното първоинстанционно решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,