Решение № 3132 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2009 г.

Решение № 3132 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Калинка Тодорова Божкова, чрез процесуалния й представител адв. Станислав Славов, против решение № 646 от 17.04.2009 г., постановено по адм. д. № 2144/2008 г. от Административен съд гр. Варна. Поддържа се твърдение за неправилност, последица от нарушение на материалния и процесуалния закони. Ответник по жалбата е областният управител на област с административен център гр. Варна, който оспорва жалбата с писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно е приложен чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Според него решението на съда е постановено при пълно изясняване релевантните факти, въз основа на които е приложена и съответната правна норма. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд установи следното: В производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ касаторката е обжалвала пред административния съд заповед на Областния управител на Варна № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница, в частта относно новообразуван имот № 2437. Оспорена е била тази част на плана с твърдения, че неправилно община Варна е вписана в регистъра към ПНИ като съсобственик заедно с жалбоподателката на процесния имот. Поддържано е, че е нарушена процедурата по изработване, приемане и обявяване на плана на новообразуваните имоти. Съдът е приел заключение от единична и тройна експертизи, неоспорени от страните. Въз основа на тях е направил извод, че е налице нарушение на административно производствените правила, но същото не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. В тази връзка е проследен реда и процедурата при изготвяне на плана, при което е установено, че са спазени задължителните изисквания на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, както и че регистърът към него отразява съществото на материалното право на собственост към момента на изготвянето му. По отношение графичната част е установено, че границите на имота са съобразени с влезлите в сила решения на поземлената комисия и с предходните планове - кадастралния, помощния и плана на старите реални граници, въз основа на които е изготвен съответния план на новообразуваните имоти. При тези констатации съдът е приел, че жалбата срещу плана на новообразуваните имоти в обжалваната част е неоснователна. Според жалбоподателката изводите на съда са неправилни. Навежда съображения, ирeлевантни за конкретния спор и в противоречие с безспорните констатации на експертизите и доказателствата по делото. Повдига същите възражения, които са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Върховният административен съд намира възраженията неоснователни. По делото са събрани безспорни доказателства, установяващи поетапния ред за изготвяне на плана, от които е видно, че процедурата е спазена. Обсъдени са предходните планове и влезлите в сила решения, поради което административният съд основателно е приел, че при изготвянето на плана правилно, на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, общината е отразена като съсобственик на процесния имот, именно поради факта, че с влизането му в сила, тя придобива такива права върху него. Вещите лица от техническите експертизи са констатирали, че спорната граница на имота, отразена в ПНИ е в съответствие с границите по кадастралния план, следващи старите такива, нанесени в помощния план. Установено е, че имотът е с признато право на собственост на жалбоподателката с решение 330/07.11.1995 г. на ПК-Варна с № 7802 по КП от 1956 г. Същият е идентичен с имот № 3520 по ПКП с площ 667 кв. м и попада само частично върху процесния имот № 2437 по ПНИ. Последният е с площ от 941 кв. м, а частта на жалбоподателката като единствена наследница на Калина Георгиева Барбова е 667 кв. м. Останалата част с площ от 241 кв. м попада върху част от бивш път, съгласно КП от 1956 г. (79 кв. м) и върху имот № 3892 по ПКП, който съгласно регистъра към този план е записан на община Варна (195 кв. м). Установено е, че както частта, представляваща бивш път /от 79 кв. м/, така и останалата част от 195 кв. м - част от имот № 3892 по ПКП не е възстановена на бивши собственици и попада в хипотезата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, според която общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяване правата на бившите собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне, земите стават общинска собственост. Посочените в регистъра на собствениците идеални части съответстват на притежаваните от жалбоподателката и общината - 667/941 идеални части за касаторката и за общината - останалата част от 241/941 ид. части от целия имот с площ 941 кв. м. Административният съд е установил по безспорен начин относимите факти и постановеното от него решение е обосновано и законосъобразно. При изготвянето му не са допуснати процесуални нарушения. Липсват отменителни основания, поради което решението следва като правилно да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение