Решение № 12505 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2013 г.

Решение № 12505 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на "Викас" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. "Тодор Александров" № 18, подадено чрез управителя и представляващ дружеството Владимир Ангелов Кючуков, за отмяна на влязло в сила определение № 948/4.02.2013 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 523/2013 г. Искането е за отмяна на определението на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на жалбоподателя, а именно писмо вх. № 3920/2010 г. от 16.05.2013 г. на Апелативна прокуратура - София, видно от което "Викас" ЕООД не е страна по досъдебното производство, образувано във връзка с прокурорска преписка № 3748/2010 г. Допълнително е представено Постановление за привличане на обвиняем на СГП от 5.08.2010 г. и писмо от 9.09.2014 г. на СГП. Според дружеството представените документи по категоричен начин установяват, че образуваната пр. пр. № 3748/2010 г. по никакъв начин не го касае и няма връзка с проведената му ревизия, приключила с издаването на Ревизионен акт № 181000815/20.05.2010 г. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП оспорва същото чрез процесуалния си представител юрк. Стефанова по съображения за недопустимост и неоснователност, изложени в писмено становище. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното: Искането, по което е образувано настоящото производство, е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Писмото на Апелативна прокуратура - София е получено на 16.05.2013 г., искането за отмяна е подадено по пощата на 14.08.2013 г., т. е. в рамките на тримесечния срок, който тече от момента на узнаване на новото обстоятелство. Спазен е и едногодишният срок, който тече от влизане в сила на определението, чиято отмяна се иска. В случая определението е влязло в сила на 4.02.2013 г. Производството по адм. д. № 523/2013 г. по описа на Варненския административен съд е образувано по жалбата на "Викас" ЕООД против заповед № 583-2/10 от 3.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с която на основание чл. 34, ал. 3 вр. ал. 2 ДОПК е спряно производството по административно обжалване от страна на същото дружество на РА № 181000815/20.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. С определението, чиято отмяна се претендира, административният съд е разгледал спора по същество и е отхвърлил оспорването като неоснователно. В мотивите на същото е изложил, че в административната преписка се съдържа писмо от 9.01.2013 г. на СГП, видно от което производството по пр. пр. 3748/2010 г. не е приключило. От съдържанието на писмото и на РА може да бъде изведен извод, че прокурорската преписка е образувана във връзка с уведомлението от директора на ТД на НАП - Варна до Окръжна прокуратура - Русе и е от значение за обжалването на РА. Налице са предпоставките за спиране на производството по административно обжалване на РА. Оспорената заповед е правилна и законосъобразна. От изложеното следва, че е напълно неоснователен доводът на ответника, че искането е недопустимо и неоснователно, тъй като заповедта за спиране е недопустимо оспорена от дружеството и поради това административният съд с определението си е прекратил производството по делото. Съгласно чл. 34, ал. 5 ДОПК заповедта и отказът за спирането на производството подлежат на обжалване в 14-дневен срок от връчване на същата. Според ал. 6 съдът се произнася по жалбата с определение, с което я отхвърля или отменя заповедта или отказа за спиране на производството. Според ал. 7 определението му не подлежи на обжалване. Съдът правилно и законосъобразно е приел, че оспорването е допустимо и не е прекратил производството, а се е произнесъл по основателността на оспорването. В чл. 237, ал. 1 АПК е регламентирано, че на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Според приетото в т. 5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило действието си и при новия ГПК, преграждащи развитието на производството са преди всичко определенията за спиране, прекратяване и отказ за възобновяване на производството. В този смисъл и определение № 58 от 4.02.2010 г. по ч. гр. д. № 52/2010 г. на ВКС, Второ отд. Поради преграждащия си характер, определението на Варненския административен съд, с което е потвърдено спирането на производството по обжалване на РА, подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и следв. АПК. Така обсъдените по-горе факти налагат извод за допустимост на искането за отмяна. Относно неговата основателност: С оспорената пред Административен съд-Варна заповед на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна производството по обжалване на РА е спряно на основание чл. 34, ал. 2 ДОПК Нормата предвижда, че когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство. В мотивите на заповедта е посочено, че с писмо - изх. № ВхК - 40330-1/8.07.2010 г. териториалният директор на ТД на НАП - Варна е уведомил Окръжна прокуратура Русе за наличие на данни за извършено престъпление от "Викас" ЕООД. В ОП Русе е образувана пр. пр. № 3748/2010 г., която в последствие е приета и присъединена от СГП. В хода на съдебното производство и преди постановяване на определението "Викас" ЕООД е отправило молба до СГП да му бъде предоставена информация относно това има ли досъдебното производство по пр. пр. № 3748/2010 г. някаква връзка с дейността му. В отговора на СГП се посочва, че дружеството не е от кръга на лицата, които следва да бъдат уведомявани за хода на досъдебното производство. Т. е. жалбоподателят е положил усилия да докаже твърденията си, че досъдебното производство по пр. пр. № 3748/2010 г. не касае търговската му дейност, но до постановяването на определението по делото не е успял да се снабди с необходимите му доказателства. След подадена жалба до Апелативна прокуратура - София е получен отговорът от 16.05.2013 г., на който се основава молбата за отмяна. В него е посочено следното: "Видно от материалите по делото дружеството не е страна в настоящото досъдебно производство". В настоящото съдебно производство е представено и Постановление за привличане на обвиняем от 5.08.2010 г. на Магдалена Венкова Кръстева за това, че в периода от началото на 2008 г. до 21.07.2010 г. в гр. Варна, гр. Русе, гр. Пловдив и гр. София при условията на продължавано престъпление като извършител в съучастие с Венко Христов Кръстев като извършител и Мариета Радославова Китова като помагач чрез посредствени извършители /изброени с три имена/ в качеството на управители на изброените дружества е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери. Постановлението е с дата преди образуване на съдебното производство пред първоинстанционния съд, но не е имало как жалбоподателят да се снабди с него, тъй като му е отказана всякаква информация по досъдебното производство. Поради това то не е представено по делото с № 523/2013 г. по описа на АС-Варна и не се съдържа в административната преписка. От това постановление за привличане на обвиняем се установява, че "Викас" ЕООД и управителя на дружеството Владимир Ангелов Кючуков не са сред дружествата и представляващите ги лица, изброени в постановлението като лица и дружества чрез които е извършено престъплението от привлечените като обвиняеми. Чл. 239, т. 1 от АПК предвижда защита за страната срещу такава неправилност на решението или определението, влезли в сила, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, тъй като определени факти и обстоятелства не е могло да бъдат установени, поради невъзможността на страната да представи съответните доказателства. Представените доказателства трябва да са от съществено значение за спора, тъй като могат да обосноват извод за неправилност на съдебния акт и биха могли да доведат до различно разрешаване на спора. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд изброените предпоставки са налице. Касае се за факт, твърдян от дружеството по време на висящността на първоинстанционното съдебно производство, който то не е било в състояние да докаже, въпреки положените усилия, а именно, че образуваното досъдебно производство по пр. пр. 3748/2010 г. на СГП, което е основание за спиране на производството по административно обжалване на РА, издаден на това дружество, няма връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност. Представените писмени доказателства в настоящото производство по отмяна, а именно писмо вх. № 3920/2010 г. от 16.05.2013 г. на Апелативна прокуратура - София и Постановление за привличане на обвиняем от 5.08.2010 г. установяват това обстоятелство. Поради изложеното, искането за отмяна е основателно. Що се отнася до писмото от 9.09.2014 г. на СГП, то установява факти, за които би могло да се направи извод, че са настъпили след приключване на съдебното производство пред Варненския административен съд, поради което не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК.