Решение № 10435 от 16.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Грийн чрез адвокат Бучкова против решение 2402/08.12.2021 г. постановено по адм.д. 2474/2020 г. на Административен съд гр.Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед 20 ОА-1543/12.08.2020 г. на заместник кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП на част от кв.67 по плана на Старинна градска част, гр. Пловдив като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал.1,т. 3 АПК. Ответникът кмета на община Пловдив чрез главен юрисконсулт А. Ангелов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответнице не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, тричленен състав , второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на Я. Грийн, представлявана от пълномощника А. Пейчева, чрез адвокат М. Вучкова, срещу заповед 20 ОА-1543/12.08.2020 г. на заместник кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП на част от кв.67 по плана на Старинна градска част, гр. Пловдив. По делото е била назначена комплексна съдебно-техническа експертиза. От извършената справка със СПН към ЗРП на СГЧ - Пловдив експертите са установили, че проектът за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП е съобразен с чл.6, чл.14, чл.16 и чл.21 - чл.ЗЗ от СПН, одобрени със заповед ОА-1927/29.12.2000 г. на кмета на общ. Пловдив. Констатирали са също така, че изменение на ПУП- ПРЗ и РУП, предмет на обжалваната заповед 20 ОА-1543/12.08.2020 г. на зам. кмета на община Пловдив, е съобразен с устройствената зона по ОУП-Пловдив, одобрен с решение 375, взето с протокол 16/05.09.2007 г. на Общински съвет - Пловдив. Изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, предмет на обжалваната заповед 20 ОА 1543/12.08.2020 г. на зам. кмета на община Пловдив, е съобразен с чл.6, чл.14, чл.16 и чл.21 - чл.ЗЗ от Специфичните правила и нормативи към застроителния и регулационния план на Старинна градска част, гр. Пловдив, одобрени със заповед ОА-1927/29.12.2000 г. на кмета на Община Пловдив. Изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, предмет на обжалваната заповед 20 ОА 1543/12.08.2020 г. на зам. кмета на община Пловдив, е съобразен с изискванията на заповед 19 ОА 2222/12.09.2019 г. на кмета на община Пловдив. Констатирали са също така, че ПУП-ПРЗ и РУП, предмет на обжалваната заповед, предвижда в новообразувания УПИ IX-519.1216, жилищно строителство и параклис ново двуетажно жилищно застрояване - възстановяване по данни на калкан със застрояването в УПИ VIII и ново допълващо застрояване - възстановяване по данни на регулационната граница с УПИ VIII-877, кв.67 по плана на Старинна градска част, гр.Пловдив, коригирани съгласно Протокол 21/10.06.2020г., т.1 на ЕСУТ (цитат): уважава възраженията, коригира зона В" на зона А" в съответствие със Становище с изх.33-НН-1/07.01.2020 г. на МК, в РУП да се зачертаят височините на едноетажното застрояване - възстановяване по данни и отпадне от РУП". Застрояването в новообразувания УПИ IX-519.1216, жилищно строителство и параклис, кв.67 по плана на Старинна градска част, гр.Пловдив, разположено на регулационната граница с УПИ VIII-877 е предвидено по действащия ПУП, като действащото и новопредвиденото си съответстват по вид, характер, обем и контур. Към РУП се изработват задължително улични силуети и характерни разрези (ако се налага). В случая има силует от юг. Експертите сочат, че по принцип РУП се изработва или едновременно с ПУП или на по-късен етап, но в конкретния случай, съгласно чл.113 ал.6 на ЗУТ, при изменение на ПУП за защитени територии за опазване на културното наследство или за части от тях задължително се изготвят и РУП в обхвата на имотите, за които се отнася изменението, и непосредствено съседните им имоти. В заключението се сочи също така, че с проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, предмет на оспорения акт, не се променя местоположението на регулационната граница между УПИ VIII-887 и УПИ IX-888 (част от новообразувания УПИ IX-519.1216, жилищно строителство и параклис) в кв.67 по плана на Старинна градска част, гр.Пловдив. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че РУП е одобрен при липса на предвидените в чл.62 от наредба 8/14.06.2001 г, както и, че не е спазена разпоредбата на § 1 ал.2 от СПН на ЗРП на СГЧ - Пловдив. В жалбата е изложено оплакване, че РУП, по отношение на допълващото застрояване не съдържа изискуемине текстови и графични материали. Съгласно чл.113 ал.4 т.1 от ЗУТ, РУП определя точно разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване. Следва да се има предвид също така, че РУП представлява вид подробен устройствен план (чл.110 ал.1 т.4 от ЗУТ), който се съставя за ограничена част от територията; следователно за него се отнасят всички законови изисквания към ПУП, включително важи изискването към същия да са приложени графични материали. В случая, това е сторено, каза се по-горе в настоящото изложение. Съдът е посочил още, че самото понятие "схема", според българския тълковен речник е дефинирано като опростен чертеж, на който е показана същността на предмета. В Закона за кадастъра и имотния регистър се намира легалното определение на понятието "схема на самостоятелен обект в сграда", което също е описано като графическо изображение на обекти и тяхно взаимно положение. Дадените примери илюстрират същността на схемите и плановете като графични материали, а в частност устройствените схеми и планове, включително РУП, като вид подробни устройствени планове. Както се отбеляза, РУП се отличава с по- голяма конкретика и по-висока степен на подробност, поради което е наложително към него да са приложени характерни конкретни разрези. По този начин картината на застрояването и силуетното оформяне на ограничена част от територията (отделен УПИ или група такива) става по-подробна и ясна, при все че се изработва въз основа или едновременно с действащ ПУП. Налага се изводът, че в изпълнение на закона и за конкретизация на неговите изисквания в наредбата са заложени изисквания относно графичните материали към РУП. С нормата на чл.62 ал.З т.2 от Наредбата се въвежда изискването графичните материали към РУП да съдържат силуети от всички страни на сградите и през улиците, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилно архитекгурно- пространствено оформяне, в определени мащаби. В някои случаи за правилното разположение на сградите са необходими силуети от няколко, но не и от всички страни. Тълкуването на разглежданата законова разпоредба налага да се приеме, че необходими се явяват онези силуети, които позволяват еднозначно да се изяснят височините и билата на сградите, броят на етажите, да се очертае формата на покривите и техния наклон, както и да се очертае архитектурната връзка между сградите, което в случая е сторено. Горното се подкрепя и от събраните по делото доказателства, а именно: - обяснителната записка по изменението на проекта и КСТЕ. Наред с това, следва да се отбележи, че съгласно чл.113 ал.1 от ЗУТ работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл.110 ал.1 т.1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Съгласно ал.2 от същата норма работен устройствен план се съставя по искане на възложителя в случаите по чл.Зб от закона или при свързано застрояване на повече от два урегулирани поземлени имота. В случая планът е съставен само по искане на възложителя и, тъй като по закон не може да изменя действащия ПУП, процедурата по чл.134 - чл.136 от ЗУТ при него е неприложима. В тази връзка това е и фактическото основание за издаване на заповедта - заявлението на възложителя до административния орган, с които е направено искане за разглеждане и одобряване на процесния ПУП - ПРЗ и РУП. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, безспорно, че така одобрения и оспорен в настоящото производство РУП, не изменя действащия ПУП, с което е спазена разпоредбата на чл.113 ал.1 изр.2 от ЗУТ. Решението е правилно. Обосновано е прието от съда, че са налице основанията на чл.134 ал.2 т.6, тъй като единствен собственик на имота е църква Св. Марина, като лице по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ. Правилно е прието, че правното основание за изменение на действащия ПУП по чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ също е налице, още повече, че то да е било обективирано и в заповед 19 ОА 2222/12.09.2019 г. на кмета на общ. Пловдив, и макар за това основание да не са изложени фактически аргументи и мотиви в оспорената заповед, то такива се намират в съпътстващите документи по преписката. Безспорно се установява по делото, че в СГКК - Пловдив от църква Св. Марина е депозирано заявление за изменение на КК и КР на Пловдив, за което е издадено удостоверение изх. 25-62731/04.03.2020 г., в което е посочено, че проектът за изменение на КК и КР е приет. Безспорно е установено по делото, проектът за изменение на ПУП е изготвен върху актуална извадка от КК и КР на Пловдив, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК - София. Предмет на заповедта е изменение на ПУП-ПР, засягащо ПИ с идентификатор 519.775 и УПИ IX-888, кв.67 по действащия план на СГЧ - Пловдив, обявена с ПМС 143/22.05.1956 г. за архитектурен музеен квартал, които образува нов УПИ IX-519.1216. От данните по делото е установено, че за първи път този имот е внесен за нанасяне в кадастралната основа към плана на 27.02.2020 г., а през 2009 г. е одобрена КККР на Пловдив, в която имот ПИ с ИД 519.775 е заснет по същия начин, както КП от 2009 г. Съгласно ЗУТ поземлените имоти се урегулират с ПУП, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници - чл.15 ал.1 във връзка с чл.17 ал.1. Разминаването на регулационните с имотни граници на поземления имот по влязлата в сила кадастрална карта, е основание за изменение на плана за регулация по отношение на това УПИ, за което е отреден този имот. Изменението е на основание чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ, доколкото това разминаване между регулационни и имотни граници е съгласно действащите ЗРП и СПН на СГЧ - Пловдив, одобрени със Заповед ОА-1927/28.12.2000 г. В този смисъл, правилно административният орган е приложил закона и е приел, че изменението на процесния ПУП-ПРЗ, чрез обособяване на нов УПИ IX- 519.1216, е на основание чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ. За приложението на тази разпоредба е необходимо наличието на следните предпоставки: наличие на изменен кадастрален план или одобрена КК, за имоти в урегулирана територия; имотните граници на които имоти, да не съвпадат с регулационните. В случая е установено, че имотните граници на ПИ с ИД 519,1216, не съвпадат с регулационните на УПИ IX-888 и ПИ с ИД 519.775, което налага изменението на ПУП-ПРЗ, на посоченото правно основание. С одобряването на оспорения проект, за ПИ с ИД 519.775 се отрежда нов УПИ IX-519.1216 за жилищно строителство и параклис, по имотни граници, като регулационната граница между новия УПИ IX и съседния му УПИ VIII, минава по имотната граница на имоти 887 и 775. Установено е също, че отреждането на новия УПИ 1Х-519.1216 за жилищно строителство и параклис, отговаря на предвижданията на ОУП за устройствената зона СГЧ - Пловдив. Изменението на ПУП-ПРЗ и РУП отговора и на изискванията на СПН към ЗСГ на СГЧ - Пловдив. Изменението не засяга правата на жалбоподателя върху съседния УПИ VIH-887, тъй като проектът е съобразен със СПН на ЗРП на СГЧ - Пловдив, не се изменя регулационната му граница по отношение на този имот, а се привежда в съответствие с имотната граница от югозапад в съответствие с имотната граница на ПИ с ИД 519.775, и се възстановява по данни на регулационната граница с УПИ VIII-887. Горното се подкрепя и от приетата без възражения от страните комплексна СТЕ, според която, се променят имотни, а не регулационни граници. Неоснователен е доводът на касатора, че РУП е одобрен при липса на предвидените в чл.62 от наредба 8/14.06.2001 г, както и, че не е спазена разпоредбата на § 1 ал.2 от СПН на ЗРП на СГЧ - Пловдив. Този въпрос вече е бил обсъждан от съда и както правилно е прието, в изпълнение на закона и за конкретизация на неговите изисквания в наредбата са заложени изисквания относно графичните материали към РУП. С нормата на чл.62 ал.З т.2 от Наредбата се въвежда изискването графичните материали към РУП да съдържат силуети от всички страни на сградите и през улиците, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилно архитекгурно- пространствено оформяне, в определени мащаби. В някои случаи за правилното разположение на сградите са необходими силуети от няколко, но не и от всички страни. Тълкуването на разглежданата законова разпоредба налага да се приеме, че необходими се явяват онези силуети, които позволяват еднозначно да се изяснят височините и билата на сградите, броят на етажите, да се очертае формата на покривите и техния наклон, както и да се очертае архитектурната връзка между сградите, което в случая е сторено. Горното се подкрепя и от събраните по делото доказателства, а именно: - обяснителната записка по изменението на проекта и КСТЕ. Наред с това, следва да се отбележи, че съгласно чл.113 ал.1 от ЗУТ работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл.110 ал.1 т.1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Съгласно ал.2 от същата норма работен устройствен план се съставя по искане на възложителя в случаите по чл.Зб от закона или при свързано застрояване на повече от два урегулирани поземлени имота. В случая планът е съставен само по искане на възложителя и, тъй като по закон не може да изменя действащия ПУП, процедурата по чл.134 - чл.136 от ЗУТ при него е неприложима. В тази връзка това е и фактическото основание за издаване на заповедта - заявлението на възложителя до административния орган, с които е направено искане за разглеждане и одобряване на процесния ПУП - ПРЗ и РУП. От доказателствата по делото се установява, безспорно, че така одобрения и оспорен в настоящото производство РУП, не изменя действащия ПУП, с което е спазена разпоредбата на чл.113 ал.1 изр.2 от ЗУТ, както правилно е приел и първоинстанционния съд. При така изяснената фактическа обстановка, приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението е неоснователно.Същото е обосновано.Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона като не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал.1,т. 3 АПК, поради което на основание чл. 211, ал.2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 200.00 (двеста) лева, на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност и обем на делото, за извършеното процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав , второ отделение