Решение № 78 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 147/2010 г.

Решение № 78 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 147/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Я. К. Г. от гр. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение на състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд № 153 от 14.12.2009 г. по т. д. № 116/2009 г., с което при условията на чл. 290 ГПК са отхвърлени предявените от молителя, като ищец, срещу Г. И. С. от гр. Ш., "Д" О., със седалище гр. Ш., "Т" А. и "С" О., гр. Ш. субективно и обективно евентуално съединени искове, основани на чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките, с които "Т" А. и "С" О. чрез джиросване на временни удостоверения са прехвърлили собствеността на всичките 50 бр. акции от капитала на "Т"А., както следва: 1. джиросване от 17.06.2003 г. от "Т"А. на временно удостоверение № 0* с цел прехвърляне на удостоверените с него 49 бр. поименни акции от капитала на "Т"ЕА. на "С" ООД; 2. джиросване на 17.06.2003 г. от "Т"А. на временно удостоверение № 002 с цел прехвърляне на удостоверените с него 49 бр. поименни акции от капитала на "Т"ЕА. и на "Д" О. и по чл. 97, ал. 1 ЗЗД - за признаване на установено по отношение на ответниците, че собственик на 50 бр. поименни акции от капитала на "Т" А. е "С" ООД. Молителят обосновава искането си за отмяна с приложена към молбата писмена декларация от управителя на "С"ЕО., удостоверяваща липсата на проведено в периода 17.06.2003 г. -14. 11.2003 г. ОС на съдружниците на "С"О., гр. Ш. и взето решение за разпореждане с придобитите от ЮЛ- търговец чрез джиро от 17.06.2003 г. 49 броя поименни акции от капитала на "Т"А., гр. Ш., както и взето впоследствие решение за одобряване действията на управителя на същото за извършеното, в качеството му на представляващ това търговско дружество, разпореждане с акции в полза на "Д" О., гр. Ш. чрез джиро от 14.11.2003 г., както и със заверен препис на актуалния към 14. 11.2003 г. дружествен договор на "С"О., гр. Ш.. Ответникът "С"О., чрез управителя си Д. Д., в срока и по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК е изразил становище, че същата е основателна и следва да бъде уважена. В същия срок, останалите ответници са упражнили правото си отговор, възразявайки срещу допустимостта и алтернативно срещу основателността на исканата отмяна. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 3 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 1 ГПК срещу подлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт и от надлежно легитимирана в инстанционното производство страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да се остави без уважение. Представената нотариално заверена декларация, както това изрично е възприето и в т. 4 на ППВС № 2/77 г. нямат правната характеристика на новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, норма аналогична по своето съдържание с чл. 231, б. "а" ГПК (отм.). От анализът на установеното с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отменително основание се налага извод, че същото е налице само, когато се касае до такава непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, която разкрита след влизане на решението в сила, не се дължи на допуснато от съда в инстанционното производство процесуално нарушение или на проявена от страната процесуална небрежност да охрани интересите си. Следователно, доколкото изискване на закона в разглежданата хипотеза, е да премахне онзи порок на влязлото в сила съдебно решение, обуславящ неговата неправилност, която се дължи на обективна невъзможност да бъде установено действителното правно положение по време на висящността на спора в редовното инстанционно производство, то правно важим по вложения от законодателя в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК смисъл е само онзи писмен документ, който притежава правната характеристика на писмено доказателство, а не който доказва наличие на гласни доказателства - свидетели, за потвърждаване твърдени от страната в хода на делото факти. Обстоятелството, че отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, създадена от законодателя като извънреден способ за контрол над неправилни, влезли в сила съдебни актове е обусловено от изчерпателно и лимитативно изброени в чл. 303 ГПК основания, в които свидетелските показания не се включват, изключва наличието на правна възможност писмените декларации, като индиция за евентуално събиране в бъдеще на гласни доказателства, да бъдат възприети за новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК доказателства. Характер на новооткрито доказателство, в изяснения по -горе смисъл не притежава и приложеният по делото дружествен договор на "С" О., актуален, според твърденията на молителя, към 14.11.2003 г.. Освен, че приобщаването на същия към доказателствения материал по делото е могло всякога да бъде изискано в инстанционното производство по реда на чл. 152 ГПК (отм.), както е процедирано с други чужди за ищеца документи - действалите в различен период от време Устави на "Т" А., то за узнаване на съдържанието му или за настъпила в него промяна е било достатъчно извършване на справка по партидата на ТД "С" О., в съответния регистър на ШОС, респ. в търговския регистър, възможна не само за съдружник, но и за всяко трето лице, поради публичния характер на последните. Следователно дори и да се възприеме твърдението на молителя, че соченият дружествен договор е от съществено значение за изхода на спора, то непредставянето му като доказателства е поради проявена от молителя процесуална небрежност да охрани интересите си, която не е основание за отмяна по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 307 и сл. ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС