Решение № 6781 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12692/2008 г.

Решение № 6781 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12692/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "ВЕС-2006" ООД, със седалище град Перник против решение № 391 от 01.08.2008 г. на Административен съд град Плевен, постановено по адм. дело № 667/2007 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответникът - МВЕЦ "Староселци" ЕООД - град София е депозирал писмено възражение за неоснователност на жалбата. Останалите ответници - кметът на община Искър, кметът на община Долна Митрополия и директорът на Регионална дирекция по околната среда и водите град Плевен не са взели становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението на АС Плевен. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С оспореното решение АС Плевен е отхвърлил жалбата на "ВЕС - 2006" ООД - Перник срещу писмо изх. № ПВ1-00117/05.09.2007 година на директора на БД "Дунавски район" - Плевен, с което е прекратена процедурата по издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия, чрез "МВЕЦ - Долен Искър - 3", на основание чл. 49, ал. 3, т. 1 от Закона за водите (ЗВ), поради издадено разрешително със същия предмет и за същия участък от река Искър в полза на "МВЕЦ Староселци" ООД - град София. Установено е по делото, че производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № ПВ1-00117/10.08.2007 година година от "ВЕС-2006" ООД - Перник, който е поискал на основание чл. 60, ал. 1 от ЗВ откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен обект - река Искър с цел използване на водите на реката за производство на електрическа енергия. Към заявлението жалбоподателят е приложил необходимите документи, включително и Решение № ПН42-ПР/17.04.2007 година на директора на РИОСВ - Плевен за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. По повод заявление ПВ1-00051/10.05.2007 година на МВЕЦ "Староселци" ООД - София е издадено разрешително за водоползване № 11140015/09.08.2007 година за същия обект и със същия предмет. С оспореното пред АС писмо от 05.09.2007 година директорът на БД Дунавски район - Плевен се е произнесъл по заявлението на "ВЕС-2006" ООД - Перник, като е приел установена недопустимост на искането предвид наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и на същия участък от река Искър - разрешително за водовземане на "МВЕЦ - Староселци" ООД град София, и е прекратил процедурата по подаденото заявление за откриване на процедура за издаване на разрешително в полза на жалбоподателя. АС е приел, че оспореното пред него писмо представлява административен акт, който е издаден от компетентния административен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Посочил е, че в обстоятелствената част на акта органът е изложил подробни фактически основания. Изложил е мотиви, че в случая административният орган е следвало да се произнесе с решение за отказ, а не с писмо, но този порок във формата не е съществен, тъй като от мотивите на писмото се извежда волята на органа и тя представлява отказ да бъде издадено поисканото разрешително. Налице са били придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от МВЕЦ "Староселци" ООД - град София, в чиято полза е било издадено разрешително за водоползване върху участък от река Искър, за част от който се отнася и по-късно подаденото заявление от жалбоподателя. Според съда, административният орган се е съобразил придобитите права от трети лица и обществените интереси, както и всички останали необходими предпоставки по чл. 62 от ЗВ. Предвид на тези съображения изводът на АС е бил за законосъобразност на постановения отказ, който е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с материалноправните разпоредби и целта на закона. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че решението на АС е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията на страните по съществото на спора, както и събрания доказателствен материал по делото, приемайки, че решението на органа е законосъобразно. Касационната инстанция намира постановеното решение за неправилно, по следните съображения: Редът и условията за издаване на разрешително за водоползване са уредени в Глава четвърта от ЗВ, в приложимата редакция на разпоредбите към датата на издаване на оспорения акт. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ за откриване на процедурата за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване кандидатите подават заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, т. 1 - 6. Към заявлението се прилагат визираните в ал. 2 на чл. 60 документи. Процедурата е уредена в разпоредбите на чл. 60 - 68 от ЗВ. Производството включва проверка дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговаря на изискванията по чл. 60, след което органът по чл. 61, ал. 1 ЗВ преценява искането според критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1 - 7. Вторият етап е регламентиран в чл. 67 - 71 от ЗВ. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗВ заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаването на разрешителното. В 14 - дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 1, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗВ издава разрешително за водоползване - чл. 65, ал. 1 от ЗВ. В чл. 68 са посочени случаите, в които органът може да постанови отказ за издаване на разрешително. Прегледът на нормативната уредба сочи, че предвидените в закона условия и ред за издаване на разрешително за водоползване са насочени към гарантиране и спазване на принципите на публичност и обективност. Актът следва да е издаден при спазване на детайлно регламентирана процедура и съобразно законово установени критерии. С изменението на ЗВ, обн. в ДВ бр. 65/2006 година са отменени разпоредбите на чл. 65 и 66 от ЗВ, които регламентираха процедура по издаване на разрешително при конкуренция на права на няколко заявители, поради което при сегашната законова уредба правоотношенията между всеки заявител и административния орган са самостоятелни. В чл. 68 от ЗВ е предвидена възможност да бъде постановен отказ да се издаде разрешително, като изрично са регламентирани седем предпоставки, при които органът може да упражни тези свои правомощия. Видно от законовата уредба на условията и реда за издаване на разрешително (чл. 60 до 71 на ЗВ), компетентният орган е оправомощен да издаде разрешително, при изпълнени законови изисквания или да постанови отказ - в случаите на чл. 68, т. 1 до 7 от ЗВ. ЗВ не предвижда прекратяване на процедурата по искане за издаване на разрешително, в какъвто смисъл се е произнесъл директора на БД Дунавски район с център Плевен с оспореното пред АС писмо. Освен че писмото не отговаря на изискванията за форма, то не съдържа и фактически и правни основания, въз основа на които е постановено. Мотивирането на хипотезата на чл. 68 т. 1 от ЗВ - засягане на придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2, може да доведе до волеизявление на органа, представляващо отказ да бъде издадено исканото разрешително, но не и до прекратяване на процедурата по издаване на разрешително. Правните последици на прекратяване на процедурата и на отказ да бъде издадено разрешително са различни. При липса на законова възможност за прекратяване на процедурата по издаване на разрешително за водоползване, административният орган е длъжен да се произнесе с положително решение или да постанови отказ. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено, като вместо него касационната инстанция постанови решение по същество, с което да отмени като незаконосъобразно писмо изх. № ПВ1-00117/05.09.2007 година на директора на БД - Дунавски район с център Плевен и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящето решение. Разноски от касатора пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,