Решение № 13229 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2016 г.

Решение № 13229 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. К. против решение № 6916 от 09 юни 2016 г., постановено по адм. дело № 5335/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение. С обжалваното решение е отменена заповед № ЧР-П-37 от 20 януари 2015 г. на министъра на икономиката за прекратяване на служебното правоотношение на Г. В. Ц. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Г. В. Ц., чрез пълномощника й адв. Р. Г. оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Г. В. Ц. от гр. С. срещу заповед № ЧР - П - 37 от 20 януари 2015 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 107а от ЗДСл и във връзка с прието предложение, вх. № 93-00-108 от 19 януари 2015 г. е прекратено служебното й правоотношение от заемана длъжност "Директор", с придобит III старши ранг, Дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" в Министерство на икономиката, считано от 20 януари 2015 г. В акта за прекратяване на служебното правоотношение е посочено - по предложение на органа по назначаването, а срещу уговорено обезщетение - да бъде изплатено на лицето съгласно чл. 61 от ЗДСл за неползван платен годишен отпуск и чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл - обезщетение в размер на шесткратния размер на последната получена месечна основана заплата. Заповедта е връчена срещу подпис на лицето на 07 април 2015 г., тъй като Г. В. Ц. е била в отпуск по болест за времето от 20 януари 2015 г. до 06 април 2015 г. Също така, първоинстанционният съд е приел по делото и представено платежно нареждане за заплати от 29 януари 2015 г., от което е видно, че на служителката е изплатена сумата от 14 787, 06 лв. заплата за месец януари 2015 г., включваща уговореният шесткратен размер на обезщетението. Прието е също като доказателство и писмо изх. № 93-00-108 от 19 януари 2015 г. на държавния орган, обективиращо писмено предложение до Г. В. Ц. за прекратяване на служебното й правоотношение, считано от 20 януари 2015 г., на основание чл. 107а от ЗДСл. Последното е връчено и прието от длъжностното лице на една и съща дата - 19 януари 2015 г. срещу положен подпис. За да отмени обжалваната заповед, инстанцията по същество е приела, че не са изпълнение двете кумулативни изисквания, съдържащи се в чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл., поради което не е изпълнение на фактическия състав на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл и оспорената заповед е издадена в нарушение на приложимите материалноправни норми. Посочил е, че с полагането на подписа под предложението служителката не е изразила съгласие за прекратяването на служебното й правоотношение, а удостоверява единствено момента на връчване на акта, но не и съгласие със съдържанието му. Друго основание за отмяната на процесния административен акт съдът е отбелязал, че не е налице едновременност на действията при връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и изплащане на договореното обезщетение. Решението е неправилно. По силата на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл, органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието. Правилото на ал. 2 на чл. 107 от ЗДСл регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1 от цитираната норма, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно, за да се достигне до прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание следва страните да уговорят дължимото обезщетение, както и съгласие относно размера на компесаторното удовлетворение, изразено в писмен вид като предложение от страна на органа и в същата форма - съгласие на държавния служител. В разглеждания случай е постигнато съгласие и е осъществен фактическият състав на чл. 107а от ЗДСл. По делото е представено предложение от органа по назначаването, което е връчено на държавния служител на 19 януари 2015 г., като Г. В. Ц. е положила собственоръчно подпис и дата върху него срещу изписания текст - предложението е прието. Изложеното обосновава извода, че лицето е уведомено своевременно и с полагането собственоръчно от нея на подпис и дата върху писмото е приело отправеното й предложение в деня на връчване на писмото. Налице е спазване изискването на разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл за писмено произнасяне в седмодневен срок от страна на държавния служител. В случая съгласие между страните е постигнато и не е нарушено императивното изискване на нормата. На следващо място, при анализ на приобщения доказателствен материал по делото, се установява, че от страна на органа по назначението е извършено уговореното изплащане на дължимото обезщетение, с оглед изискването на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл. Представено е извлечение за извършената счетоводна операция на 29 януари 2015 г. (л. 34 и л. 35 от първоинстанционното дело), от която е видно, че сумата е преведена чрез банкова операция по личната сметка на Г. В. Ц. Оспорената заповед № ЧР - П-37 от 20 януари 2015 г. на министъра на икономиката за прекратяване на служебното правоотношение е връчена на служителя на 07 април 2015 г. Следователно е осъществен фактическият състав на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл - да е налице заплащане на обезщетението на държавния служител с връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Уговореното възнаграждение е получено от служителката по банков път в съответствие с изискването на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл. Същата е разполагала с достатъчно голям дълъг период от време, за да откаже, респективно да върне обратно преведените й средства по сметка на държавния орган. Действително, връчването на обжалваната заповед не е извършено едновременно с изплащането на обезщетението й, но това не може да се приеме като нарушение при осъществяване на фактическия състав на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл. Лицето е било в отпуск поради временна неработоспособност, поради което е заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е връчена далеч след издаването й. По-късният период, в който е извършено връчването на оспорваната заповед, от този на изплащането, не е в ущърб на ответника по касация, а напротив е в нейна полза и е гаранция за добросъвестно изплащане на обезщетението по чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл. Последното не е основание за отмяна на административния акт по чл. 146 от АПК, тъй като законодателят е предвидил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да е последващ етап, след като е постигнато съгласие между страните по смисъла на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл, а не след изплащане на обезщетението. С оглед изложеното, настоящия касационен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, с оглед сочените от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като такова следва да се отмени, а предявеното оспорване от Г. В. Ц. срещу заповедта на министъра на икономиката за прекратяване на служебното й правоотношение - да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременно предявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, следва да се осъди Г. В. Ц. да заплати на Министерство на икономиката сумата от 300, 00 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,