Решение № 4375 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2017 г.

Решение № 4375 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника ст. юрк. Д. П., срещу решение № 114 от 20.04.2017 г., постановено по адм. дело № 91/2017 г. от Административен съд - С. З.. С него е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството за подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания с изх. № 02-240-6500/2657 от 13.08.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта му, с която оторизираната субсидия в размер на 2043,60 лв. е изцяло прихваната. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора с уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/7075 от 15.10.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ на П. И. Щ. била наложена санкция за бъдещ период на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. в размер на 2820,26 лв. по мярка 214 "Агроекологични плащания", която следвало да се прихване от плащанията на кандидата в съответствие с разпоредбите на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията. Това писмо било получено от П. Щ., а същият го и обжалвал във връзка с което била постановена заповед № РД 20-386 от 6.07.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която оспорването било отхвърлено. Въпреки че било допустимо мотивите на акта да се съдържат и в друг документ и въпреки че уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/7075 от 15.10.2015 г. било представено по делото съдът неправилно приел акта за немотивиран. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. И. Щ. от гр. Ч. в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Производството пред Административен съд - С. З. е било образувано по жалба на П. И. Щ. от гр. Ч. против уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/2657 от 13.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството за подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта му, с която оторизираната субсидия по схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози, обвързана с производството (ПНДЖ3) в размер на 2043,60 лв. е прихваната изцяло. С обжалваното решение административният съд е отменил уведомителното писмо в обжалваната част. За да постанови този резултат, е приел, че процесното уведомително писмо е издадено в рамките на предоставената на заместник изпълнителния директор на ДФЗ със заповед № 3-РД/323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, издадена на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, делегирана материална компетентност. Същото обаче било издадено при пълна липса на мотиви. От административния акт не можел да се направи извод на кое от трите самостоятелни основания, посочени под таблица № 2 е извършено прихващането. Не било посочено и въз основа на коя правна норма. По делото е било установено, че по силата на предходен акт - уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. изх. № 02-240-6500/7075 от 15.10.2015 г., по отношение на Щерев била наложена санкция за бъдещ период, но никъде в оспореното писмо не било направено позоваване или препращане към този акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размера на прихващането, посочено в Таблица № 2. Неизлагането на мотиви в административния акт било винаги съществен порок и абсолютно основание за отмяна на акта, защото лишавало страната от ефективна защита като препятствало съдебния контрол за неговата законосъобразност. Недопустимо било мотиви за издаване на административния акт да се излагат при съдебното му обжалване, тъй като страната била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяването на конкретното решение и следователно да организира адекватна защита, а за съда било невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното решение е правилно. От съдържанието на процесното уведомително писмо се установява, че под Таблица № 2 за удържаната сума от 2043,60 лв. са изброени три хипотези: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Не е посочено по никакъв начин обаче коя от тези хипотези е налице, за да се извърши прихващането. В този случай правилно първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо е немотивирано, тъй като не е посочено на коя от трите хипотези административният орган се е позовал, за да удържи сумата, като не е посочено и фактическото и правно основание за това. Дори да се приеме, че се касае за санкция за бъдещ период, наложена с предходно уведомително писмо, такова твърдение е посочено едва в хода на съдебното производство по оспорване на акта. Допълнително представените в съдебното производство доказателства, не могат да санират този съществен пропуск на административното производство. В съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Но мотивите към акта не могат да се излагат едва в съдебното производство по оспорване на акта. Мотиви не се съдържат нито в оспорваното писмо, нито могат да се извлекат от документите, предхождащи или съпътстващи неговото издаване. За да бъде възможно да се извърши прихващане, не е достатъчно да бъде уведомен бенефициентът за основанието за това, както се твърди от касатора, а следва двете насрещни вземания да са ликвидни и изискуеми (чл. 103 от ЗЗД). Изискването за изискуемост на вземането следва и от приложимата нормативна уредба. Според чл. 65 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. е предвидено съответната сума да се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Последната разпоредба регламентира, че държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. Уредбата на института на прихващането се съдържа се в чл. 103- чл. 105 от ЗЗД. В случая не може да се приеме, че прихванатата сума от 2 043,60 лв. представлява неуредено задължение на П. И. Щ.. Касаторът твърди, че оторизираната сума е прихваната във връзка с изискуемо задължения, свързан с кандидатстването на П. Щ. по мярка 214 "АЕП" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. Във връзка със заявлението за подпомагане по тази мярка е издадено уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/7075 от 15.10.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на заявителя е отказано изцяло финансово подпомагане и са му наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 2820,26 лв. Това уведомително писмо е било обжалвано от П. Щ. пред министъра на земеделието и храните, който със заповед № РД 20-386/6.07.2016 г. е отхвърлил оспорването. От извършена служебна справка се установява, че същото уведомително писмо е било обжалвано и по съдебен ред. Във връзка с това пред Административен съд - С. З. е било образувано адм. дело № 543/2015 г., по което има произнасяне с решение № 169 от 21.06.2016 г. С него съдът е отменил по жалба на П. И. Щ. уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/7075 от 15.10.2015 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е оставено в сила от тричленен състав на Върховния административен съд с решение № 6112 от 16.05.2017 г. по адм. дело № 9244/2016 г. Следователно към момента на издаване на процесното уведомително писмо не е било изпълнено изискването на приложимото европейско законодателство сумата, с която се извършва прихващането да е изискуема. Затова процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради което като го е отменил в обжалваната му част съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва като неоснователна да бъде оставена без уважение. Разноски от ответника в касационното производство не са искани, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,