Решение № 3795 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1218/2018 г.

Решение № 3795 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1218/2018 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Напоителни системи " ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Овча купел", бул. "Цар Борис |||" № 136, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, подадена чрез юрк. М. Димова, против решение № 1969/16.11.2017 г. по адм. дело № 2686/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане № 45 от 16.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, при министерството на околната среда и водите, с който на дружеството е определена такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 1135 от 22.08.2002 г. на министъра на околната среда и водите, продължено и изменено с разрешително № 1135 от 15.08.2005 г. и с Решение №РР-925/14.04.2010 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г., в общ размер от 4 368, 48 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер 787, 56 лв. В касационна жалба са развити доводи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като АУПДВ бъде отменен. Ответникът – Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив е изразил становище за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно по изложени съображения в постъпили писмени бележки, изготвени от упълномощен процесуален представител юрк. Н. Гавраилова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София против обжалвания пред него АУПДВ, издаден от Директора на БД "Източнобеломорски район" - Пловдив. За да достигне до този резултат Административен съд – Пловдив след извършената проверка по чл. 168 АПК и след като е обсъдил основните възражения в първоинстанционната жалба е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен на основанията по чл. 146 от АПК. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Съдът е установил, че не е спорно по делото, че през процесния период дружеството по издадените му разрешителни за периода е ползвал право на водовземане от повърхностен воден обект язовир "Мечка", с цел на водовземането - напояване, с лимит на ползваната вода и определен краен срок до 15.08.2016 г. Безспорно е ползването на повърхностни води от посочения в акта обект, като това се установява и от приложените по делото декларации по чл. 194б от ЗВ, изготвени от самото дружество. Във връзка с декларациите, подадени от дружеството са осъществени четири последователни проверки от експерти в БД "Източнобеломорски район" - Пловдив, съответно на 04.03.2013 г. за 2012 г., на 09.05.2014 г. за 2013 г., на 10.03.2015 г. за 2014 г. и на 19.02.2016 г. за 2015 г. за което са изготвени констативни протоколи. За всички проверени периоди е установено ползваното количество вода в по-голям обем от декларирания и е установено задължението за всяка от годините. На 21.03.2017 г. е изготвен констативен протокол въз основа на предходните 4 броя протоколи за реално източена вода установена от монтирана водомерна рейка и чрез съпоставка на представените от дружеството справки за иззети води. Определен е размерът за таксата по чл. 8, ал. 1 от Тарифата за периоди от 2012 г. до 2015 г., дължима на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите. Писмо е изпратено на "Напоителни системи " ЕАД и е налице заплащане на част от установените суми, които са приспаднати от задълженията за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. -частично. Поради незаплащане на остатъка от дължимата сума за такса за водовземане/водоползване в проверявания обект язовир "Мечка", на дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение с подробно описание на установените обеми вода и съответната такса за всяка от годините, съответно за 2014 г. и за 2015 г. По същество по делото е доказана дължимостта на задължението, както и факта, че през процесния период дружеството е извършвало водовземане по посочените в протоколите обеми, за което се дължи такса съгласно чл. 194, ал. 1 от Закона за водите и по формула по чл. 8, ал. 1 от действащата към периода Тарифа. Размерът на задължението по АУПДВ не е опроверган с надлежни доказателства в хода на оспорването. Обратно на твърденията в касационната жалба, съдебното решение е постановено в съответствие с материалния закон след подробно обсъждане на всички събрани доказателства, включително и на обжалвания АУПДВ, при което не са нарушение и съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение. Въз основа на установените факти и обстоятелства, които са изложени в тяхната хронологична последователност, с решението е направен обоснован и правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Изложените от съда мотиви са фактически и правно аргументирани, поради което е безпредметно повторното обсъждане на възраженията, които се поддържат отново в касационната жалба, приповторени от първоначалната жалба до първоинстанционния съд и относими към обжалвания административен акт - твърдения за липса на мотиви в акта. Независимо от това, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за неоснователността на възраженията за допуснати административнопроцесуални нарушения при издаване на акта, настоящият състав констатира, че съдържанието на АУПДВ опровергава изцяло твърдението, че в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК същият не съдържа мотиви. Допълнително изложени в касационната жалба пред настоящата инстанция са ненаправени такива пред първоинстанционния съд. Твърди се допълнително в касационната жалба за допуснати нарушения, свързани с техническото състояние на водния обект, вследствие на дългогодишна експлоатация и непрестанно излагане на атмосферни влияния, водещи до незадоволително техническо състояние на канал Р-1 "Мечка", при което се формира значителна загуба на вода, извършени посегателства над съораженията и недостатъчно гъвкава система на подаваните количества. Тези доводи като наведени едва в касационното производство не следва да бъдат обсъждани поради императивната забрана по текста на чл. 220 АПК, съгласно който Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Тази законова разпоредба разкрива същността на касационното производство, което не навлиза в спора по фактите, при извършване на проверката относно материалната законосъобразност на обжалваното решение. В мотивите на съдебното решение е даден отговор на всички възражения и доводи на жалбоподателя, изложени в първоначалната жалба до съда по същество. В касационната жалба въведените нови твърдения, изискват нови фактически установявания във връзка със загубите по съоръженията на напоителните системи, водещи според касатора до различия между иззетите количества водни маси и доставените до крайния потребител, което обаче е в противоречие с чл. 220 АПК, както се посочи и е недопустимо за разглеждане от касационната инстанция. По останалите доводи съдът се е произнесъл с обосновани мотиви и изводите му са в съответствие с приложимото право. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка, след анализ на релевантните факти и установяващите ги доказателства и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение