Решение № 14417 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2018 г.

Решение № 14417 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Глобал Технолоджи къмпани" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ген. Скобелев", № 10, ет. 3, ап. 8, представлявано от Ц. Петков-изпълнителен директор, срещу решение № 308/23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2734 по описа на Административен съд - Бургас за 2017 г. Със оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 24. 1/14.07.2017 г. издаден от Началник отдел "Контрол и принудително събиране" при община Бургас и главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-6020-/1 от 01.09.2017 г. на Кмета на Община Бургас, с който са му определени задължения в общ размер на 49 413. 42 лв., произтичащи от данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, за период от 01.06.2016 г. до 31.12.2016 г. Пред настоящата инстанция се твърди, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е кредитирана от съда допуснатата по делото Съдебно икономическа експертиза и е прието, че не са представени доказателства, които да опровергаят изводите на приходната администрация относно началната дата, от която е начислено задължението. Задължение на съда, произтичащо от служебното начало е да установи всички относими факти за правилното решаване на правния спор. Ето защо е следвало ако според съда експертизата не е била пълна с оглед правомощието му по чл. 171, ал. 2 от АПК, служебно да назначи повторна експертиза, с конкретно поставена задача. След като това не е сторено, съдът неправилно възприемайки констатациите на ревизионния акт е приел, че началния момент на ползване на концесионния обект е 02.05.2016 г. Релевантен за начисляване на данъка е момента на реализиране на приход, а не периода през който са монтирани и тествани съответните фискални устройства. Първите записи в тези устройства са от 23.06.2016 г., а първите приходи са отчетени едва през месец юли 2016 г. Без основание не е кредитирана СИЕ, която установява като начална дата за ползване на обекта - 19.07.2016 г. Възразява се срещу изводите на съда, че заключението на експерта не кореспондира с приетите по делото доказателства-годишни отчети за 2016 г., както и данъчните декларации по ЗДДС за ревизираните периоди. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на съдебното решение, както и на потвърдения с него ревизионен акт, като делото бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Кметът на Община Бургас, в писмено становище по делото намира касационната жалба неоснователна. Според изложеното в становището, не са налице сочените пороци на решението. При постановяването му не са допуснати нарушения на производствените правила и правилно е приложен материалния закон. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира оспорването за допустимо, но неоснователно. Решението на съда е правилно и обосновано. При постановяването му не са допуснати твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е заключението на съда, че ползването на обекта е започнало на 02.05.2016 г. и следователно данък се дължи от следващия месец - юни. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на проверка пред Административен съд - Бургас, е бил ревизионен акт № 24. 1/14.07.2017 г. издаден от Началник отдел "Контрол и принудително събиране" при община Бургас и главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-6020-/1 от 01.09.2017 г. на Кмета на Община Бургас. Ревизионният акт е оспорен пред АС-Бургас, в частта, с която на "Глобал технолоджи къмпани" ЕАД, за данъчен период 01.06.2016 г. до 31.12.2016 г. са определени следните задължения, произтичащи от данък върху недвижимите имоти в размер на 15 388. 28 лв. главница и лихви в размер на 1165. 11 лв., определени към 14.07.2017 г. и такса битови отпадъци в размер на 30547. 14 лв. главница и лихви в размер на 2 312. 86 лв. определени към 14.07.2017 г. По делото е установено, че касатора е концесионер на обект "подземен гараж и търговски обект" на площ от 14 000 кв м, собственост на Община Бургас. Обектът се стопанисва въз основа на договор за предоставяне на концесия върху площад "Св. Св. Кирил и Методий" и изграждане на подземен паркинг за срок от 30 години. Проведено е ревизионно производство за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. относно наличие на задължения по ЗМДТ за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ и данък върху превозните средства. Ревизионният акт, с който то е завършило производството, е бил оспорен с жалба по административен ред, пред Кмета на Община Бургас, в частта, с която на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.17 г. Жалбата не е уважена, като са изложени мотиви, че имотът се ползва от месец май 2016 г., поради което и правилно са определени задълженията за ДНИ и ТБО от 01.06.2016 г. Отхвърлянето на жалбата от Кмета на Община Бургас, дава основание на дружеството да потърси правата си по съдебен ред, като сезира със спора Административен съд - Бургас. При преценка на оспорването съдът е приел, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган по приходите. При издаването му е спазена формата по чл. 120 от ДОПК. В хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Прието е също така, че ревизионният акт, в оспорената част е постановен при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основания за отмяната му като незаконосъобразен. По отношение на установените задължения за ДНИ, е прието, че размерът на данъка е определен въз основа на чл. 19 от ЗМДТ във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, както и чл. 18 от Наредбата за определяне размера на местните данъци, приета с решение на Общински съвет гр. Бургас. В тази част основният спорен въпрос между страните е началния момент от който се дължи данък върху недвижимите имоти. Съдът е посочил, че според чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. За начална дата, от която е започнало ползването на имота, решаващия състав е приел 02.05.2016 г. Според мотивите на решението от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборят установената в ревизионния акт дата. Не е кредитирана в този смисъл приетата по делото експертиза, съгласно която ползването на обекта е започнало на 19.07.2016 г. Не са възприети констатациите на експерта, тъй като се разминават с останалите доказателства по делото и не могат да бъдат основание за промяна на началната дата за определяне на задължението. В подкрепа на изводите си съдът се е позовал и на писмо вх. № 70-00-988/26.05.2016 г. на НАП, което е официален удостоверителен документ обвързващ съда със своята материална доказателствена сила. За неоснователна е приета жалбата и по отношение на установените задължения за такса битови отпадъци. Размерът на задължението е определен върху данъчната оценка на земята и сградите. Между страните не е спорен въпросът относно това, че посочените услуги са предоставяни, поради което и не е налице основание задължението да бъде отменено. Лихвите, начислени върху основаните задължения, като акцесорни, е казал решаващият състав, също се дължат. След като законосъобразно са определени задълженията за ДНИ и ТБО за неплащането им в срок се дължи съответната лихва и тя е начислена към датата на издаване на ревизионния акт. Въз основа на тези мотиви жалбата на "Глобал технолоджи къмпани" ЕАД е отхвърлена, като в тежест на дружеството са възложени разноските за производството. Постановеното решение е частично неправилно. Основателно се твърди от касатора, че не са съобразени при постановяване на решението представените по делото доказателства относно датата на която е започнало ползването на имота. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, че за определяне на задълженията е относима дата, на която е започнало ползването на имота. Неправилна е преценката му, че това е 02.05.2016 г. За да обоснове извода си е посочил, че от писмо вх. № 70-00-988/6 от 26.05.2016 г. на НАП, се установява дата на функциониране на фискално устройство № 589770 от 02.05.2016 г. Към писмото са представени и разпечатки от паметта на фискалните устройства регистрирани на обекта, от които е видно, че дружеството е извършило по няколко операции на 23 и 24.06.2016 г., а редовно отчитане е започнало едва през юли месец на 2016 г. Въпросът относно това кога дружеството започва да отчита паркиране на обекта си чрез фискалните устройства регистрирани в НАП е изследван и от назначено по делото вещо лице. Неправилно съдът не е кредитирал заключението на изслушаната по делото експертиза, като е приел, че същата е непълна. На експерта са зададени два въпроса: от коя дата обект "Подземен паркинг, пл. "Св. Св. Кирил и Методий" е реализирал първия приход чрез регистрираните фискални устройства? и Към дата 02.05.2016 г. дружеството реализирало ли е приход от обект Подземен паркинг пл. "Св. Св. Кирил и Методий"? Отговорите на поставените въпроси са категорични и ясни. Датата на реализиран първи приход е 19.07.2016 г., а към 02.05.2016 г. от обекта няма реализирани приходи за дружеството. Изрично са посочени и регистрираните ФУ в обекта, като това което е послужило за обосноваване изводите не съда не е сред тях. При решаване на спора констатациите на експерта са игнорирани без да са изложени конкретни мотиви защо не се кредитира заключението. Съобразявайки експертното мнение и останалите писмени доказателства събрани от административния орган, както и в хода на съдебното производство настоящата инстанция намира, че началната дата на ползване на порцесния паркинг е 19.07.2016 г. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, при съдебното обжалване съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично, да измени в обжалваната част РА или да отхвърли оспорването. В ДОПК не се съдържат разпоредби, съгласно които, ако размерът на данъчното задължение е неправилно определен, на отмяна подлежи целия акт. При събрани по делото доказателства, за това, че датата на която е започнало ползването на имота е различна от тази която са възприели административния орган и съдът, ревизионният акт следва да бъде отменен, в частта в която са определени задължения за ДНИ и ТБО преди нея. В ревизионното производство са установени периода за който са изчислени задълженията, основата върху която са изчислени и данъчната ставка, както и размерът им по месеци. Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице основания делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда, така както претендира касатора. Задължението следва да бъде намалено с оглед установената начална дата на ползване на имота 19.07.2016 г. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, данък недвижими имоти се дължи от месеца следващ месеца през който е започнало ползването на обекта. Установи се по делото, че това е 19.07.2016 г., поради което данъкът се дължи от 01.08.2016 г. за пет месеца, а не за седем както е установил административния съд. Сумата на месечното задължение определена в ревизионния доклад за ДНИ е 2 198. 32 лв., като за пет месеца задължението на "Глобал технолоджи къмпъни" ЕАД следва да бъде определено на 10 991. 60 лв., в едно с дължимата лихва за периода. От същата дата следва да се определи и задължението за ТБО на дружеството, като същото бъде установено за период от пет месеца. Размерът на ТБО за един месец определен съгласно ревизионния доклад изготвен от органите по приходите е 4 363. 88 лв., а общото задължение за ревизирания период от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г. е 21 819. 40 лв., в едно с дължимата лихва за периода. Въз основа на горните мотиви РА № 24. 1/14.07.2017 г. на Началник отдел "Контрол и принудително събиране" и гл. експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-6020-/1 от 01.09.2017 г. на Кмета на Община Бургас, следва да бъде отменен в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения относно ДНИ за сумата над 10 991. 60 лв. и относно ТБО за сумата над 21 819. 40 лв., в едно с прилежащите лихви върху отменената част от задълженията. При извършената проверка на съдебния акт в останалата му част, във връзка с навадените от касатора твърдения и на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира, че същият не страда от пороците наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, но в хода на производството не са представени доказателства за сторени такива, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение