Решение № 12624 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2291/2015 г.

Решение № 12624 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2291/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив срещу Решение № 78 от 16.01.2015 г. по адм. дело № 2011/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 633 от 14.05.2014 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 287 от 24.06.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Брикел" ЕАД. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че първоинстанционният съд не е анализирал разпоредбите на чл. 24а, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗАДС. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението са изложени в касационната жалба. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Ответникът - "Брикел" ЕАД, гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че "Брикел" ЕАД притежава лицензии за производство на електрическа и топлинна енергия и за пренос на топлинна енергия в района на град Гълъбово, за срок до 14.04.2021 г. Във връзка с искането на дружеството за освобождаване от акциз на енергийни продукти, използвани при производството на електрическа енергия са извършени проверки от митническата администрация, отразени в приложените по делото протоколи. При проверка в Регистър задължения към митническата администрация е констатирано, че дружеството има непогасени задължения за акциз по три акцизни декларации за данъчни периоди месец декември 2013 г. и месец януари 2014 г., в общ размер на 726 513,57 лева. Съдът обаче е установил, че видно от приложените към административната преписка доказателства, към 8.04.2014 г. "Брикел" ЕАД е погасило изцяло задълженията си за акциз по посочените в оспореното решение акцизни декларации. При проверка в Българска интегрирана митническа информационна система е установено, че в периода 2010 г. - 23.04.2014 г. срещу "Брикел" ЕАД са издадени 35 наказателни постановления за извършени нарушения по ЗАДС, от които 28 са влезли в сила. През 2013 г. са влезли в сила наказателни постановления № 33 от 26.03.2013 г., № 34 от 26.03.2013 г., № 191 от 8.05.2013 г., № 192 от 15.05.2013 г., № 239 от 17.07.2013 г., № 240 от 12.07.2013 г., № 333 от 9.08.2013 г. и № 427 от 24.09.2013 г., с които на дружеството са наложени имуществени санкции на основание чл. 110, ал. 1 и 3 ЗАДС, за неспазване на чл. 44, ал. 1, т. 6 ЗАДС - невнасяне на дължимия акциз в законоустановените срокове в последователни данъчни периоди. В хода на съдебното производство обаче са представени съдебни решения на районен съд Гълъбово, с които цитираните по-горе наказателни постановления са отменени. При тези данни първоинстанционният съд е счел отказа за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Брикел" ЕАД за незаконосъобразен. Изложил е мотиви, че са налице предпоставките на чл. 24а, ал. 3, т. 4 и 5 ЗАДС Настоящата касационна инстанция намира, че Административен съд гр. Пловдив е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореният акт на началника на Митница Пловдив е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон. Разпоредбите на чл. 24а, ал. 3, т. 4 и 5 ЗАДС предвиждат издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на лице, което няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, и не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение. Събраните по делото доказателства потвърждават извода на съда, че не е налице извършено тежко или повторно нарушения на ЗАДС, тъй като цитираните от административния орган наказателни постановления са отменени от районния съд. Изводите си за наличие на повторни нарушения административният орган е направил само въз основа на проверки в информационни системи, без да събере като доказателства наказателните постановления, ведно с данни, че са влезли в сила. Наличието на административно нарушение се установява с влязло в сила наказателно постановление, а в случая такива за повторно извършени нарушения не са налице. Правилно е прието, че от събраните писмени доказателства по категоричен начин се установява погасяването на задълженията по цитираните акцизни декларации, а административният орган не е установил по безспорен и категоричен начин съществуването на фактическите и правните основания за издаване на акта. Изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 4 и 5 ЗАДС са налице, поради което правилно оспореният пред Административен съд Пловдив отказ е бил отменен. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че разпоредбата не е анализирана от първоинстанционния съд. Напротив, административният съд е изложил подробна аргументация както по фактите, така и по правото, и като е установил, че не са налице непогасени публични задължения, а наказателните постановления са отменени, правилно е приложил посочените правни норми. По така изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение