Решение № 6905 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2016 г.

Решение № 6905 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Агенцията за държавна финансова инспекция е подала касационна жалба срещу решение № 47 от 16.05.2016 г. по адм. дело № 291/2015 г. по описа на Административния съд-Л., с което е била осъдена да заплати на М. М. П. обезщетение в размер на 600 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, заедно с лихва за забава в размер на 163,84 лева за периода 19.03.2013 г. - 24.11.2015 г., както и обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, представляващи преживени негативни емоции и промени в личностната сфера, свързани с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 11012084 от 20.06.2012 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, заедно с лихва за забава за периода 19.03.2013 г. - 24.11.2015 г. в размер на 273, 06 лева, и лихва върху присъдените обезщетения, считано от 21.12.2015 г. до окончателното им изплащане. Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлен искът на М. П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 000 лева, както и в частта за присъдените разноски в размер на 276, 28 лева, които Агенцията за държавна финансова инспекция е осъдена да заплати на М. М. П. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. В частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 000 лева, решението се обжалва и от М. М. П.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло, като се присъди и изтеклата мораторна лихва за периода 19.03.2013 г. - 24.11.2015 г. върху съответната част от главницата, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба и направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция е частично основателна, а тази на М. М. П. - неоснователна. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационните жалби и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция е недопустима в частта, в която решението се оспорва в частта за отхвърляне на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над присъдения размер ведно със изтеклата лихва и лихвата от предявяването на иска. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Решението в тази част е благоприятно за оспорващия, поради което касационната жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция в тази част следва да се остави без разглеждане и да се прекрати касационното производство. Що се отнася до касационните жалби срещу останалите части на решението, те са допустими, тъй като са подадени в срок, от страни, участвали в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятно за тях решение. Производството пред Административния съд - Л. е образувано по исковата молба на М. М. П. против Агенцията за държавна финансова инспекция, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, понесени в резултат на издаденото от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция наказателно постановление № 11012084 от 20.06.2012 г., заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и изтеклата за времето от 19.03.2013 г. - датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, до 24.11.2015 г. - датата на внасяне на исковата молба, лихва за забава, общо в размер на 1 529,21 лева. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда се изразявана в направения разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по повод обжалването на наказателното постановление, а неимуществените вреди се изразявали в засягане на честта и достойнството на ищеца, когато се разчуло сред съгражданите му, че е извършил закононарушения като кмет, в накърняване на репутацията му, в потиснатост и напрежение поради създаното негативно обществено мнение, което станало причина да страни от околните и да води уединен начин на живот. Административният съд установил, че със заповед № 10-1394/11.11.2011 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция било възложено извършването на финансова инспекция на О. А. След приключване на инспекцията, срещу М. М. П., кмет на община А. и възложител на обществени поръчки, били съставени пет наказателни постановления, в това число и наказателно постановление № 11012084/20.06.2012 г., във връзка с което е подадена исковата молба. С това постановление директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция наложил на М. М. П. административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.). Наказателното постановление било отменено с решение № 273/23.11.2012 г. по НАХД № 598/2012 г. по описа на Районния съд-Т. Решението на районния съд било потвърдено с решение № 68/19.03.2013 г. по КАНХД № 17/2013 г. по описа на Административния съд - Л. За осъществяване на защитата си пред двете съдебни инстанции Пелов ангажирал адвокат, на когото е заплатил по 300 лева за всяка инстанция. От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и присъдил изцяло исковата сума от 600 лева заедно със съответните лихви. Съдът се позовал на тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд. Административният съд приел за частично основателен предявения от М. П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Според събраните свидетелски показания, в резултат на незаконните актове, съставени за извършени от него няколко административни нарушения, той преживял безпокойство, притеснения от неблагоприятен изход на делата, заведени срещу съставените наказателни постановления, чувствал се потиснат, несигурен и злепоставен пред обществеността, изживял емоционален стрес и морални терзания, тъй като е било накърнено доброто му име, чест и достойнство в населеното място, където живеел. Поради това съдът направил извод, че негативните емоции и моралните терзания, понесени от ищеца, са закономерна и адекватна последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Същевременно съдът преценил, че подадената от П. оставка като общински съветник и преместването му в П. поради невъзможността да си намери работи в А. не се дължат непосредствено на съставеното наказателно постановление, а твърденията му, че негативните преживявания са повлияли трайно и необратимо върху здравето му, са недоказани. Поради това присъдил на ищеца обезщетение за преживените негативни емоции и морални терзания в размер на 1000 лева, ведно с лихвата за забава върху главницата за периода 19.03.2013 г. - 24.11.2015 г., в размер на 273,06 лева и законната лихва върху сумата на главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 5000 лева искът за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон при постановяване на решението в частта, в която Агенцията за държавна финансова инспекция е осъдена да заплати на М. М. П. обезщетение в размер на 600 лева за имуществени вреди. При преценката за правилността на решението в тази част следва да бъдат съобразени точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се потвърди направения от първоинстанционния съд извод, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяващи се в направата на разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено. Затова направените разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Постановеното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта, в която съдът е присъдил изтеклата лихва в размер на 163,84 лева за периода 19.03.2013 г. - 24.11.2015 г. върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, както и лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба, решението е неправилно и следва да се отмени. Първоинстанционният съд е формирал незаконосъобразна преценка, че върху главницата се дължи лихва за забава. При положение, че разходът е направен за съдебни разноски, върху него не следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират в рамките на исков процес. О. от това, длъжникът не би могъл да се счита в забава да изпълни свое парично задължение, считано от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, след като разноските се определят от съда, а районният съд, който се е произнесъл по делото, не е присъдил такива. Решението на административния съд противоречи на материалния закон и в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за сумата 1000 лева. За да се ангажира имуществената отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност следва да се установи наличието на нормативноустановените предпоставки - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да е елемент отговорността по чл. 1 ЗОДОВ не може да се реализира. Ищецът, който претендира обезщетение, носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав. В случая не може да се приеме, че ищецът е доказал наличието на морални вреди, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Първоинстанционният съд не е съобразил, че свидетелските показания следва да подкрепят твърденията в исковата молба, а в нея се твърди, че Агенцията за държавна финансова инспекция чрез проверяващите длъжностни лица "....се постара да се разчуе, че съм извършил закононарушения като кмет..... бяха засегнати честта и достойнството ми.." При положение, че ищецът твърди настъпването на неимуществени вреди по причина на огласяването на служебна информация, което не представлява административна дейност и връзката му със самото наказателно постановление е косвена, а и за тези твърдения не са били събрани никакви доказателства, съдът не е имал основание да присъди поисканото обезщетение. Освен това загубата на авторитет и негативното отношение на обществеността към личността на ищеца, преценено от гледна точка на житейската логика, едва ли биха могли да настъпят от издаденото наказателно постановление, с което той е наказан с минимална по размер глоба от 200 лева за административно нарушение, свързано с одобряването на документация за обществена поръчка, в която, освен избрания критерий за подбор на участниците, са въведени и критерии по чл. 25, ал. 2, т. 6 ЗОП (отм.). Едновременно следва да се отчете, че на ищеца са съставени пет наказателни постановления, което препятства разграничаването на вероятните неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, които са произлезли от конкретното наказателно постановление. Поради допуснатото от съда неточно прилагане на материалния закон решението следва да се отмени в частта, в която Агенцията за държавна финансова инспекция е осъдена да заплати на М. М. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, заедно с изтеклата лихва за забава за периода 19.03.2013 г. - 24.11.2015 г., в размер на 273,06 лева, и законната лихва, считано от 21.12.2015 г. С оглед изхода на касационното производство присъдените от първоинстанционния съд в полза на М. М. П. разноски следва да се намалят от 276, 28 лева на 154 лева. По отношение на направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационната инстанция счита, че на Агенцията за държавна финансова инспекция се дължи такова и за двете съдебни инстанции, независимо, че в случая е налице частично отхвърляне на исковата претенция. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не се отклонява от уредбата на разноските, предвидена в чл. 143 АПК, поради което ответната страна има право на разноски и при частично отхвърляне на иска. Тъй като чл. 78, ал. 8 ГПК не определя размера на юрисконсултското възнаграждение, а само посочва, че такова се дължи, като не може да надхвърля максимума за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, то с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на Агенция за държавна финансова инспекция следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева за двете инстанции. При наличието на две насрещни вземания, разноските на страните по делото следва да се присъдят по компенсация. Поради това решението в частта за присъдените на М. М. П. разноски следва да се отмени и в полза на Агенцията за държавна финансова инспекция да се присъдят разноски по компенсация в размер на 26 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд