Решение № 3778 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 724/2022 г.

Решение № 3778 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 724/2022 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Р., жив. в гр. Кюстендил, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 257 от 07.12.2021 г., постановено по административно дело № 146/2021 г. от Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3282з-1067/15.04.2021 г., на директора на Главна дирекция [наименование] на МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмена молба, че решението е неправилно - необосновано и поставено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Главна дирекция [наименование], чрез процесуален представител, в съдебно заседание иска отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на обжалваното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на искания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар. Представителя на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС – Кюстендил е взел предвид, че с обжалваната заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на [длъжност] Е. Р. - командир на отделение в 02 група "Охрана на държавната граница" (ОДГ) на ГПУ Гюешево към Регионална дирекция [наименование] – Кюстендил към Главна дирекция [наименование] (ГДГП) на Министерство на вътрешните работи. Наказанието е наложено за това, че на 04.01.2021 г. в 13. 05 часа [длъжност] Е. Р. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в гр. Кюстендил на паркинга пред Клуба на слепите на [улица], при управление на собственото си МПС - "Нисан Примера" извършва маневра "движение назад", без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и се блъска в намиращия се на паркинга автомобил "Фиат Мареа", управляван от И. П. и причинява ПТП с материални щети на автомобилите. При пристигане на контролните органи на място, Р. е отказал да даде проба за установяване на алкохол с "Алкотест Дрегер 7510", както и да подпише издадения му талон за медицинско изследване № 0065089, свидетел на което е станал комисар С. П. - началник на ГПУ - Гюешево. Пред него, пред полицейските служители С. и Б. и пред старши инспектор А. С., Е. Р. заявил, че автомобилът е управляван от съпругата му, поради което е отказал пробата за употреба на алкохол. Всички присъстващи на място полицейски служители установили поведение на Р. - забавени движения и затруднен говор, сочещо на употреба на алкохол. Пред комисар Петров, другият участник в ПТП - И. Панчев заявил, че след като го информирал, че е служител на [наименование], Р. го е заплашил с жестове и знаци, че ще го намери и ще го застреля, държал се грубо, което поведение П. е преценил като обидно и недостойно, недопустимо за полицейски служител. С тези свои действия Е. Р. виновно е нарушил т. 15, т. 19 и т. 28, б. в) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Деянието на [длъжност] Р. е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР- неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за извършването на което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, с което е прекратено служебното му правоотношение. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, отговаря на изискванията за форма и съдържание, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, материалното право е приложено правилно и е съобразена целта на закона. Решението е правилно. Правилно АС сочи, че в хода на административното производство е установено неспазването на т. 28, б. в) от Етичния кодекс, които вменяват на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на разпорежданията на контролните органи. Поведението на Р. е квалифицирано като "тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 194, ал. 2, т. 4 - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от горецитирания текст на заповедта дисциплинарното наказание е наложено за състав на дисциплинарно нарушение, състоящ се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. АС и дисциплинарно наказващият орган са посочили конкретните етични правила, които са нарушени и са изложени мотиви за уронване на престижа на службата вследствие на нарушението, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилна е преценката на АС, че в случая е уронен престижа на службата предвид разпространяването на информацията за случая сред другите полицейски служители и сред граждани, са довели до накърняване на доброто име на институцията ГД "ГП" и до намаляване доверието в нейната работа. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на процедурните правила по ЗМВР. В случая дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение и няма данни по дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващите органи да са действали незаконосъобразно. Спазени са изискванията на чл. 207 от ЗМВР. При проведеното дисциплинарно производство са обсъдени всички релевантни факти, като съгласно правилото на чл. 39 от АПК са установени чрез обяснения, сведения и писмени доказателства. АС е изложил обосновани мотиви за правилно приложение от административния орган на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при отчитане тежестта на нарушението. За посоченото дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание в закона и то е "уволнение". Независимо от това следва да се посочи, че предвид тежестта на нарушението и степента на уронване на престижа на службата, свързана с поведението на касатора при извършване на проверката, предвиденото в закона единствено дисциплинарно наказание не е несъразмерно тежко за извършеното нарушение. Изтъкнатите доводи за заболяване - [заболяване]не са изключващи виновното поведение обстоятелства, тъй като не сочат на обективно препятствие лицето да бъде тествано с техническо средство за наличие на алкохол. Настоящият съдебен състав не констатира наведени относими към спора доводи, които да не са обсъдени от АС - Кюстендил. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. С оглед изхода на делото на Главна дирекция [наименование] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 ( сто и петдесет) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение