Решение № 9365 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2015 г.

Решение № 9365 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") гр. С., чрез процесуалния му представител юрк. И. К., срещу решение № 1359 от 09 март 2015 г., постановено по адм. д. № 11080/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен ревизионен акт № К 2141303970/24 юли 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1785/18 октомври 2013 г. на директора на Д "ОДОП" гр. С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - "Е." ЕООД със седалище гр. С., чрез пълномощника си адв. А. С., оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "Е." ЕООД срещу ревизионен акт № К 2141303970/24 юли 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1785/18 октомври 2013 г. на директора на Д "ОДОП" гр. С., с който на търговеца е отказано правото на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 183 359,08 лева по фактури с доставчик "С. Е. Б. ЕООД и Ко" КД. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен, поради което го е отменил изцяло и е присъдил в тежест на Д "ОДОП" гр. С. разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е изследвал възможността за приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на процесните стоки, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактурата. В конкретния случай, съдът обосновано е приел, че е доказано действителното осъществяване на доставките на описаните стоки и услуги от посочения пряк доставчик. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства: договор за консултантски услуги и издадените към него протоколи за извършената работа от доставчика "С. Е. Б. ЕООД и Ко" КД. Тези протоколи не са били оспорени от касатора по реда на чл. 193 от ГПК и правилно са били ценени като годни доказателства от съда. Съдът подробно е изследвал възможността на доставчика да извърши доставките като ресурси, материална база, техническа и кадрова обезпеченост. Подробно е описал дейностите и отношенията между доставчика и неговите подизпълнители и така обосновано е стигнал до извода, че в случая са налице реално осъществени доставки по процесните фактури, който извод се споделя напълно от касационната инстанция. Обосновани са изводите на съда и досежно материалната обезпеченост за извършването на фактурираните доставки. Ето защо обосновано е прието, че като е отказал право на данъчен кредит по процесните фактури органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт, който правилно е бил отменен от съда. С решението мотивирано са опровергани всички доводи на административния орган, изложени в решението му, като направените изводи се подкрепят напълно от доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице. В тази връзка следва да се посочи, че доколкото всички изложени в касационната жалба възражения са вече обсъдени в оспореното решение, то не се налага повторно да бъдат излагани съображения относно тяхната неоснователност. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото и направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в минималния размер от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че такива се дължат, но по делото няма доказателства такива да са били направени, поради което не следва да се присъждат - в този смисъл т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,