Решение № 7188 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2010 г.

Решение № 7188 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян срещу решение № 286 от 25.10.2010 г. по адм. дело № 346/2010 г. на Смолянския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - Смолян е издало разпореждане № 204-00-271-3 от 04.06.2010 г., с което е отменило друго свое разпореждане (липсва посочен номер и дата) за отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица по чл. 54и КСО на Кадиря Реджепова Кехайова от гр. Мадан поради представени нови документи - удостоверение № 491 от 27.05.2010 г. Сезиран с жалба от Кадиря Реджепова Кехайова, касационният жалбоподател с решение рег. № 94 К-00-3950 от 22.07.2010 г. е потвърдил разпореждане № 204-00-271-3 от 04.06.2010 г., вписвайки обаче, че то е издадено "за отмяна на отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица." С посоченото по-горе решение Смолянският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател и е решил по същество спорът за законосъобразността на разпореждане № 204-00-271-3 от 04.06.2010 г. като е обявил същото за нищожен административен акт. За да постанови този резултат Смолянският административен съд е приел, че потвърденото от касационния жалбоподател разпореждане е издадено при липса на материална компетентност, защото в посоченото в него правно основание за издаването му - чл. 54ж, ал. 1 КСО - законодателят е изброил, при това изчерпателно, правомощията на длъжностното лице и сред тях не е посочена възможност да отмени издадено преди това (пак от него) позитивно разпореждане, с което отпуска парично обезщетение за безработица. А доколкото такава възможност за длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, тази разпоредба не следва да се прилага, защото противоречи на нормативен акт от по-висока степен. С касационната жалба е инвокиран довод, че възможността по чл. 6, ал. 1, т. 2 от посочената наредба "по никакъв начин не противоречи на нормата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, а само допълва правомощията на осигурителния орган и въобще не се намира в дисонанс с правомощията, установени в Кодекса". Според касационния жалбоподател именно в това се състои идеята за съществуването на подзаконовите нормативни актове - да конкретизират, допълнят, доуредят материята, която не се съдържа в по-високия по степен акт. Поради това счита, че изразеното от Смолянския административен съд становище противоречи на основните принципи на нормотворчество, присъщи за българската правна система. Това становище е неоснователно. Според чл. 75, ал. 2 АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Следователно правомощията на овластен с публична власт административен ( в т. ч. и осигурителен) орган, установени със закон (в т. ч. и с КСО), могат да бъдат допълнени само със закон. Допълването им с подзаконов нормативен акт (с нормативен административен акт) е недопустимо, още повече когато липсва надлежно овластяване със закон да бъде направено такова допълване с подзаконовия нормативен (административен) акт. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е в пълно противоречие и с правния институт на възобновяването по чл. 99 и 100 на Административнопроцесуалния кодекс. Отклонение от правилата на този институт може да бъде установено само със закон, но не и с наредба на Министерския съвет. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,