Решение № 97 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2020 г.

Решение № 97 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) чрез процесуален представител срещу решение № 2593 от 20.05.2020 г. по административно дело № 9899/18 г. на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на негова заповед № 658/15.06.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – П. Близнаков чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за (не)основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е неправилно. За да обяви нищожността на обжалваната пред него заповед за прекратяване на служебно правоотношение съдът приема, че същата е издадена от некомпетентен орган. Този извод е обоснован с това, че същата е подписана от лице, което към момента на издаването на заповедта е било оправомощено да стори това по силата на заповед за заместване, но е нямал такива правомощия към датата на нейното връчване. В случая съдът неправилно е обсъждал правомощието на издателя на заповедта да постанови същата към момента на връчването й на служителя. Релевантният момент за преценка на компетентността на издателя на акта е този на издаването му, а обстоятелството, че същият е съобщен на адресата в по-късен момент не обосновава липсата на компетентност на издателя да постанови акта. Начинът на установяване от съда обстоятелство, че издателят на акта е заместник директора на НАП – П. Димитров, който е замествал директора на НАП Г. Димитрова за периода от 11.06. до 15.06.2018 г. - чрез сравняване на подписи, за което съдът не притежава специални знания буди недоумение. В случай, че е имало съмнения за издаване на акта от некомпетентен орган, предвид подписването му със запетая, съдът е следвало да назначи съдебна експертиза с вещо лице графолог – специалист, притежаващ специални знания в тази област. При това изводът за постановяване на акта от некомпетентен орган е необоснован, тъй като не е базиран на събрани по делото доказателства. Предвид установеното и с оглед на обстоятелството, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да извърши проверка за законосъобразност на заповедта на всички посочени в чл. 146 АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши пълна проверка за законосъобразност на акта. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат на страните, като такива следва да се присъдят при новото разглеждане на делото при постановяване на акт по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение