Решение № 3217 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2016 г.

Решение № 3217 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Й. К. Д., представляван от адв. Каменова, против решение № 242/15.07.2016 г. по адм. д. № 167/2016 г. по описа на Административен съд Д. с молба за отмяната му. Ответникът, кмет на община Д. в отговор по касационната жалба поддържа становище за нейната неоснователност с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна покуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 226 АПК, Административен съд Д. е отхвърлил оспорването на касатора Д. срещу заповед № 1297/10.12.2014 г., с което на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Д. е наредил оспорващият да премахне незаконен строеж "гараж" със ЗП 25 кв. м. в УПИ V-1832 "за ОДО", кв. 1192 по ПУП-ПРЗ на ж. к. "Север I", гр. Д. с административен адрес ул. "Д." №.... В изпълнение указанията в отменителното решение № 4470/14.04.2016 г. по адм. д. № 10842/2016 г. по описа на Върховния административе съд е изискал от РДНСК Североизточен район в цялост преписката, заведена под № 420/2012 г., въз основа данните по която е приел, че при издаване на процесната заповед кметът на община Д. е процедирал в рамките на правомощията си по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в сила от 26.11.2012 г., спазил е съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. От материалите по делото се установява, че по повод писмо вх. № Д-420-00-679/12.07.2012 г. и приложена към него преписка на община Д., вкл. КП № 6/06.07.2012 г., по повод жалба вх. рег. № 94-00-139/29.05.2012 г. на инж. К., началник на СГКК - Д. и инж. П., управител на "Турист - строй комерс" ЕООД - Д. относно незаконен строеж в УПИ V-1832, кв. 1192 по плана на гр. Д. от длъжностни лица в РО "Национален строителен контрол" - Д. с КА № 24/03.09.2012 г. в имота, актуван като държавна собственост, е установен незаконен строеж " гараж" със ЗП 25 кв. м., извършен от Й. К. Д. По този КА Димитров е подал възражение с твърдение, че строежът е извършен през 1983 г. и указанието във връзка с установяване на това обстоятелство е изпълнил с нотариално заверена декларация рег. № 8250/19.11.2012 г. С писмо изх. № Д- 420-00-080/1.03.2013 г. началникът на РО "Национален строителен контрол" Д. е уведомил управителя на търговското дружество, извършителя на строежа и кмета на община Д., че строежът е търпим по § 16, ал. 1 ПРЗУТ и спрямо него не могат да се предприемат действия по премахване. По повод писмо вх. № Д-420-00-805/2.07. 2014 г. на началника на СГКК - Д. и управителя на "Транс строй комерс" ЕООД за потвърдена в декларацията на извършителя на строежа неистина, с писмо изх. № Д-420-00-180/04.08.2014 г. преписката под № 420/2012 г. е изпратена по компетентност на кмета на община Д. Производството по установяване на незаконен строеж този орган е започнал с КА № 34/04.11.2014 г., съставен от длъжностни лица в общинската администрация, който съдържа констатациите от поверката - имотът е държавна собственост, актуван с надлежни актове за държавна собственост, строежът е описан с квадратура, разположение в имота, предназначение, констатирана е липсата на строителни книжа, посочен е извършителя в лицето на Й. К. Д. със становище, че строежът не може да бъде определен като търпим на основание § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Подаденото срещу този КА възражение не е уважено и е издадена обжалваната по делото заповед № 1297/10.12.2014 г., с която е наредено премахване на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. При описаната фактическа обстановка доводът за нищожност на заповедта като издадена в нарушение на разпоредбата на § 126 ПЗРЗИДЗУТ, при висящност на преписката, образувана в РДНСК Североизточен район, правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен. Процедурата по установяване на незаконния строеж е започнала по повод жалба рег. № 94-00-139/29.05.2012 г., подадена при действието на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, ред. ДВ. бр. 65/2003 г./, съгласно който отстраняването на незаконното строителство е било в правомощията на органите на ДНСК. Ето защо, при постъпване на посочената жалба, от общинската администрация е поискана проверката, приключила с КП № 6/6.07.2012 г. и по повод констатациите по този протокол с КА № 24/3.09.2012 г. е поставено начало на производството за издаване на заповед по чл. 225, ал. 1 от началника РДНСК Североизточен район. Към 26.11.2012 г., от която дата е в сила изменението на ЗУТ /ДВ бр. 82/2012 г./ за диференциране правомощията за премахване на незаконни строеж с оглед категорията им, заповед за премахване на процесния строеж не е издадена, което обосновава извод, че към 1.03.2013 г. преписката в РДНСК Североизточен район е била висяща. С писмо от тази дата /изх. № Д-420-00-080/1.03.2013 г./, по повод изх. № 4/29.01.2013 г. на "Турист строй комерс" ЕООД, началникът на РДНСК Североизточен район е уведомил дружеството, извършителя на строежа и кмета на община Д., че строежът е търпим на основание § 16, ал. 1 ПРЗУТ и по отношение на него не могат да се предприемат действия по премахване. С това писмо органът, пред който преписката е била висяща, е свел до знанието на адресатите, че действия по премахване на строежа няма да бъдат извършвани. Подобно задължение за органа по недопускане и отстраняване на незаконното строителство законът не предвижда, не предвижда изрично и задължение за издаване на акт в писмена форма, а съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ индивидуален административен представлява заповедта за премахване на строежа, не и отказа за издаването й. Като е уведомил, при липсата на законово задължение за това, участниците в преписката, че заповед за премахване на строежа няма да бъде издадена, началникът на РДНСК Североизточен район е обективирал волята си за приключване на административното производство. Ето защо при постъпване на писмо вх. № Д-420-00-805/2.07.2014 г. от "Турист строй комерс" ЕООД и СГКК-Д. с твърдение за неистиност на обстоятелствата относно времето на извършване на строежа, декларирани от извършителя с декларацията от 19.11.2012 г., началникът на РДНСК Североизточен район в съответствие с действаща разпоредба на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е изпратил наличната при него преписка по компетентност на кмета на община Д. При постъпване на преписката в общината е взето становище на главния архитект относно търпимостта на строежа, съставеният констативен акт е съобщен на адресата, прието е негово възражение и е издадена обжалваната по делото заповед. Същата се явява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт. Както се посочи, органът, компетентен да се произнесе по законосъобразното извършване на строеж, процедира служебно и отказът му да издаде заповед за премахване не носи белезите на индивидуален административен акт, а в закона не е предвидена като задължителна писмената форма на отказа. От тук следва, че при издаване на заповедта кметът на общината не е иззел правомощия на началника на РДНСК, тъй като преписката пред този орган не е била висяща. Не е налице и хипотезата по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като отказът за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, съгласно разпоредбата на чл. 214, т. 3 АПК не представлява индивидуален административен акт. Съвкупната преценка на доказателствата по делото са дали основание за правилен решаващ извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Строежът не е търпим нито в хипотезата на по § 16, ал. 1 ПРЗУТ, нито по § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ - за него няма градоустройствена основа, не е допустим нито по действащия към извършването му, нито по сега действащия подробен устройствен план, тъй като и двата плана не предвиждат допълващо застрояване. Извършен е в имот актуван като публична и частна държавна собственост, без отстъпено право на строеж и без строителни книжа, изискуеми, както от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, така и по ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. Мотивиран от горното, Върховният административен съд