Решение № 6348 от 27.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител юрк. Н. Спасова, срещу решение 6116/27.10.2021 г., постановено по адм. дело 2247/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на "НОВА СТРОЙ ТИЙМ" ЕООД, е отменено негово Решение РД-16-151/10.02.2021 г. за определяне на финансова корекция по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-3.001-0155-C01 в размер на 1 095 876,61 лева, съставляващи 100% от предоставената със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) финансова подкрепа. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно упражнена разпоредителна власт по определяне на финансова корекция в тежест на бенефициера. Мотивира становище за наличие на соченото в акта нарушение на принципите, заложени в чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), и по-специално на тези, съдържащи се в разпоредбите на чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046). Излага съображения, че заключенията, довели до този правен резултат, са базирани на констатации, обективирани в надлежно съставени в следствие на извършени проверки документи, от които се установява неизпълнение на сключения административен договор, имащо за последица определянето на финансова корекция на посочените в акта основания. В този смисъл оспорва заключението на съда за немотивираност на издадения административен акт. В подкрепа на тезата за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи, че съдът е изложил правните си изводи бланкетно, което е в противоречие с изискванията на АПК досежно съдържанието на съдебния акт. С тези аргументи претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба и потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт като съответстващ на всички основания за законосъобразност. Моли за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Навежда възражение за прекомерност на ответната претенция за адвокатско възнаграждение. Ответникът "НОВА СТРОЙ ТИЙМ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], представлявано от управителя С. Захариев, в писмен отговор, подаден чрез адв. В. Шопов от Адвокатска колегия (АК) Разград, и в открито съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, за което представя списък на основание чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт по жалба на "НОВА СТРОЙ ТИЙМ" ЕООД е отменено Решение РД-16-151/10.02.2021 г. на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" ("ЕФК") към Министерството на икономиката (МИ) и ръководител на УО (РУО) на ОПИК 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция по АДПБФП BG16RFOP002-3.001-0155-C01 в размер на 1 095 876,61 лева, съставляващи 100% от предоставената със средства от ЕСИФ финансова подкрепа. За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че "НОВА СТРОЙ ТИЙМ" ЕООД е бенефициер по сключен с МИ в качеството му на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. и на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ, във връзка с постъпило проектно предложение ИСУН BG16RFOP002-3.001-0155 и т. 4 от оценителен доклад, изготвен на основание чл. 35 ЗУСЕСИФ, АДПБФП BG16RFOP002-3.001-0155-C01. Максималният размер на предоставяната БФП, видно от чл. 2 АДПБФП, е 2 126 445,62 лева. С проектното си предложение (ПП), обособено като Приложение I към договора, кандидатът "НОВА СТРОЙ ТИЙМ" ЕООД е заложил различни цели и резултати. Основната цел е повишаване на енергийната ефективност и опазване на околната среда в предприятието с цел постигане на конкурентоспособност и устойчиво развитие. Като специфични цели са посочени: разширяване капацитета на съществуващ стопански обект чрез инвестиции в материални и нематериални активи, увеличаване ефективността на дружеството чрез намаляване потреблението на енергия, намаляване на негативното влияние на производствените процеси върху околната среда чрез отделяне на по-малко въглеродни емисии, по-ефективно използване на наличните източници на енергия, както и други въздействия, свързани с околната среда чрез въвеждане сертифициране на Системи за енергийно управление ISO 50001:2011. След като на 24.07.2019 г. е извършена проверка на място, във връзка с изготвения финален отчет за изпълнението на договора, при която не са констатирани несъответствия, а е установено, че оборудването е закупено, доставено и въведено в експлоатация, като е проведен инструктаж за работа с него, на 04.09.2019 г. е извършено окончателно плащане. При последваща проверка на място, извършена на 16.12.2019 г., е установено, че доставеното по проекта оборудване се намира на адреса на изпълнение на проекта, в експлоатация е и се използва по предназначение. В хода на проверката бенефициерът е представил следните документи: справка за актуалното състояние на действащите трудови договори към 12.12.2019 г. и 20.05.2019 г., трудови договори, инвентарна книга и амортизационен план за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г., свидетелства за регистрация на колесните активи, закупени по проекта, фактури, издадени от "НОВА СТРОЙ ТИЙМ" ЕООД към клиенти на дружеството, пълномощно за П. Тенев, договор за наем с "Лионтурс 1991" ЕООД, договор за покупко-продажба на фракции от 14.08.2019 г., сключен между "Хермес" ЕООД и "НОВА СТРИЙМ ТИЙМ" ЕООД, както и товарителници за извършени услуги от бенефициера към "ИНТЕРПРОМ" ООД. Въз основа на тези констатации са издадени Решение РД-16-247/11.03.2020 г. и Решение РД-16-315/13.04.2020 г. на РУО на ОПИК, с които са определени финансови корекции съответно в размер на 5% и 25% от предоставената по сключения административен договор БФП. Второто е отменено с влязло в сила Решение 4264/29.07.2020 г., постановено по адм. дело 4004/2020 г. по описа на АССГ. По сигнал с вх. 26-Н-161/18.09.2020 г. на 13.08.2020 г. е извършена последваща проверка, в хода на която е установено, че към момента на посещението се е извършвало производство на фракции и е обработвана скална маса, налични са работници, опериращи с оборудването, на място са открити оригиналната документация по проекта, сертификатът за ISO50001 и визуализираща табела. По повод установеното от извършената проверка от бенефициера са изискани пояснения и допълнителни документи. С кореспонденция BG16RFOP002-3.001-0155-C01-M056 от ИСУН са представени договор за доставка на скална маса от "ВИДАСТРОЙ" ООД и пояснително писмо от "РИНА БЪЛГАРИЯ" ЕООД относно обхвата на сертификата ISO 50001:2011. На 09.12.2020 г. е извършена следваща внезапна проверка на мястото на изпълнение на проекта, а именно гр. Монтана, местност "Лъката", при която не е осигурен достъп на проверяващите. След прозвъняване на посочения в АДПБФП телефон за контакт, е проведен разговор с лице, което се е представило като адвокат на представляващия дружеството С. Захариев. Адвокатът е заявил готовност да се свърже с лицата, отговарящи за техническото изпълнение на проекта, и да върне обаждане. След като това не се е случило, контролните органи са провели втори телефонен разговор със същото лице, вследствие на който отново не е получена обратна връзка и достъп до обекта. Установено е, че проверяваното място представлява площадка, в която са паркирани стари автомобили и автобуси, липсват закупените по проекта активи, а в далечината се забелязва нефункционираща трошачо-пресевна инсталация, за която няма данни да е част от инвестицията. Във връзка с констатациите от извършените проверки, както и след направена справка за свързаност между бенефициера и други шест дружества, кандидатствали по програмата и поради съмнение за обстоятелства, обуславящи определянето на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, поради нарушение на принципите, заложени в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, към които препраща чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, доколкото инвестицията не е използвана по начин, който да доведе до постигане на заложените в ПП цели, от РУО до бенефициера е изпратено уведомление по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, с което му е предоставена възможност за депозиране на искания и възражения. С писмо 26-Н-161/06.01.2021 г. бенефициерът е оспорил наведените констатации, като е изложил съображения, че изпълнението на целите по проекта следва да бъде преценено през призмата на въведеното на територията на Република България (РБ) извънредно положение, както и да се съобрази времето, необходимо за организационни дейности. Според бенефициера липсва свързаност между посочените в уведомлението дружества. След разглеждане на постъпилото възражение и въз основа на извършения фактически и правен анализ, РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за нарушение на принципите на ефикасност и ефективност, визирани в чл. 33, §1, б. "б)" и б. "в)" Регламент 2018/1046 г., във връзка с чл. 4, §8 от Регламент 1303/2013 г., е определил финансова корекция за нередност, квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности). За изясняване на спорни по делото обстоятелства e допуснатa съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от заключението по която се установява, че финансовият резултат на дружеството от дейността, свързана с работата на машините, за 2019 г. е загуба в размер на 22 611,35 лева и в този смисъл по счетоводен термин - отрицателен, а разходът за тяхната амортизация е неправилно отразен в обстоятелствената част на административния акт и е в размер на 31 833,58 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон и на изискванията за форма. Приел е, че бенефициерът е изпълнил точно задълженията си по сключения АДПБФП, което е установено при множество предварителни проверки, при нито една от които не са отправени препоръки или забележки. Наред с това, в ПП не са заложени конкретно измерими цели, а същите са общо формулирани, поради което липсва правило, с което бенефициерът да се е ангажирал, предвиждащо изпълнението на дейността да е обвързано с точно определени стойности и параметри, чието неизпълнение, от своя страна, да резултира в припознатото от РУО основание за определяне на финансова корекция. Анализирайки твърденията, изложени в административния акт, съдът е приел, че същите не обосновават вмененото нарушение, а правните квалификации, на които се е позовал органът, не изпълват изискването за конкретно нарушена норма от националния правопорядък или от правото на Европейския съюз елемент от понятието за нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013. В заключение е мотивиран извод за незаконосъобразност на акта и в частта относно размера на определената корекция. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил по жалба на "НОВА СТРОЙ ТИЙМ" ЕООД оспореното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Спорно е дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран административен акт, със съдържание, съответстващо на изискванията на закона. По същество спорният въпрос се свежда до изясняване извършените по проекта дейности и тяхната съпоставка със заложените в ПП на бенефициера цели и резултати, в контекста на задължението за спазване на принципите за ефективност и ефикасност, визирани в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, към които препраща чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, чието нарушение е възприето от националния законодател като основание за отмяна на финансовата подкрепа по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и което основание е използвано за упражняване на процесното властническо правомощие, обективирано в отменения индивидуален административен акт. По аргумент от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В случая органът е цитирал като основание състава на нередност, визиран в чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ установява състав на нередност, който се счита за осъществен при нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Според съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, §8 Регламента Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Предвид темпоралното действие на актовете на Съюза, визираният нормативен документ е Регламент 2018/1046. Според предписанието на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Съгласно §2 от същата разпоредба, в съответствие с принципа на добро финансово управление, използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41, § 3, първа алинея, буква "з") и член 247, § 1, буква "д"). Според предписанието на чл. 33, §3 Регламент 2018/1046, когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. Цитираната нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от Европейския съюз (ЕС/Съюза), и в по-специално тази, включваща средствата от ЕСИФ, е такава част от бюджета на Съюза, която представлявайки резултат от осъзната необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по предоставяне на БФП на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при реализирането й, както и задължението на всеки бенефициер да посочи своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който именно неговото ПП ще допринесе за реализирането на предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът детайлизира през своята призма заложените от съответния УО цели, като предлага изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. А чрез принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал механизъм за двуетапно проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и предоставените финансови средства. В случая, за да мотивира тезата си за неизпълнение на заложените цели и резултати, довело до нарушение на принципите, регламентирани в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, органът е изложил най-общо следните три групи твърдения: 1) фиктивно изпълнение на проекта, т.к. представените договори не се кредитират с доверие, респ. не се установява със закупените активи да е осъществявана дейност по предназначение, а дори да се приеме, че е извършвана такава, то реализираните приходи са несъразмерни с разходите за амортизация; 2) активите не са налични на мястото на изпълнение; 3) налице е свързаност между представителите на дружеството-бенефициер и други лица, кандидатствали по проекта. Според настоящия състав на касационната инстанция нито едно от трите групи твърдения, послужили като мотив за постановяването на атакувания административен акт, не може да обоснове вменените нарушения на чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046. Принципът на ефикасност изисква най-доброто съотношение между предоставения ресурс, предприетите действия и постигането на целите. Логиката сочи, че неговото спазване е преценяемо към момента на подаване на ПП, респ. сключване на АДПБФП. Именно на този етап се формулират целите, предлагат се конкретни дейности, насочени към постигането им, и се фиксира необходимия за това финансов ресурс. В този смисъл описаният принцип ще бъде спазен едва тогава, когато е предоставена подкрепа за дейности, които са годни да изпълнят поставените цели, и това съотношение е най-доброто измежду всички възможности, т.е. не са налице други дейности, които при същия или по-малък размер на финансиране, да водят до исканите резултати. Аналогично тълкуване е възприето и в съдебната практика на Върховния административен съд Вж.: Решение 7548/23.06.2021 г., постановено по адм. дело 4567/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 538/21.01.2022 г., постановено по адм. дело 8338/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10808/05.08.2020 г., постановено по адм. дело 12243/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 2108/10.02.2020 г., постановено по адм. дело 3215/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 05.07.2021 г., постановено по адм. дело 416/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10954/01.11.2021 г., постановено по адм. дело 6800/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 14.01.2021 г., постановено по адм. дело 9585/2020 г., VII о. на Върховния административен съд. От своя страна, принципът на ефективност представлява последваща оценка в хода на мониторинговия период на степента, в която чрез предприетите дейности се постигат предвидените цели. Следователно, за да обоснове от фактическа страна извода си за нарушение на принципа на ефикасност, имплементиран в чл. 33, §1, б. "б" Регламент 2018/1046, РУО следва да направи анализ на следните три категории обстоятелства: заложените с ПП цели, предлаганите действия и предоставения ресурс, като развие съображения, че съотношението между тях не е най-доброто, а за да аргументира тезата си за нарушение на принципа на ефикасност, заложен в чл. 33, §1, б. "в" Регламента да се ангажира с преценка относно степента на изпълнението на целите, посредством предприетите действия. В случая целите, преследвани чрез изпълнението по процесния договор, са следните: повишаване на енергийната ефективност и опазване на околната среда в предприятието с цел постигане на конкурентоспособност и устойчиво развитие (основна); разширяване капацитета на съществуващ стопански обект чрез инвестиции в материални и нематериални активи; увеличаване ефективността на дружеството чрез намаляване потреблението на енергия; намаляване на негативното влияние на производствените процеси върху околната среда чрез отделяне на по-малко въглеродни емисии; по-ефективно използване на наличните източници на енергия, както и други въздействия, свързани с околната среда чрез въвеждане сертифициране на Системи за енергийно управление ISO 50001:2011 (специфични цели). Предприетите действия са посочени в ПП и са следните: придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за изпълнението на Мярка 1 "Оптимизиране и модернизиране на дейността на компанията, посредством закупуването и въвеждането в експлоатация на нова, високоефективна Трошачно-пресевна инсталация", Мярка 2 "Доставка и въвеждане в експлоатация на нов, високоефективен Верижен булдозер", Мярка 3 "Доставка и въвеждане в експлоатация на Верижен багер", Мярка 4 "Доставка и въвеждане в експлоатация на Колесен челен товарач" и Мярка 5 "Изграждане на автоматизирана система за мониторинг на енергопотреблението на производствен обект на предприятието". За всяка дейност са посочени етапите на нейното изпълнение. Предоставеният ресурс е на стойност 1 490 541,93 лева. В атакуваното волеизявление на РУО не се съдържа анализ нито на съотношението между горепосочените три категории, за да бъде обоснован извод за нарушение на принципа за ефикасност по смисъла на чл. 33, §1, б. "б" Регламент 2018/1046, нито на степента, в която са постигнати целите, с оглед спазването на принципа на ефективност, заложен в чл. 33, §1, б. "в" Регламента. Административният орган не твърди, че закупуването на техническото оборудване не е принципно годно да постигне целите, посочени в ПП на бенефициера. Още повече, РУО е одобрил ПП, което обратно на обективирания в акта извод, е приел за икономически обосновано, т.к. в него е предвидено заложените цели да се постигнат именно чрез тези действия с предоставения финансов ресурс. Наред с това по делото не е спорно, че договорът е изпълнен в съответствие с условията по него, за което е извършена пълна верификация на разходите. В този смисъл твърдението, че експлоатацията на активите не е довела до съответни на амортизацията им приходи, не корелира с избраното правно основание. Дали са реализирани приходи, в какъв размер, как те се съотнасят към разходите за амортизация на закупената техника, дали и по какъв начин е експлоатирана същата, са ирелевантни за настоящия правен спор въпроси. (В този смисъл: Решение 8912/29.07.2021 г., постановено по адм. дело 4705/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 05.07.2021 г., постановено по адм. дело 4657/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). Това прави както заключението по допуснатата ССчЕ, така и твърденията за фиктивност на документите, използвани като доказателство за извършваната дейност, неотносими. За прецизност следва да се посочи, че действително получателят на финансова подкрепа от ЕСИФ има редица задължения и след изпълнението на АДПБФП, и по-специално такива, свързани с експлоатацията на придобитите по съответния проект активи. Така в контекста на основанието за определяне на финансова корекция, визирано в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, същият е длъжен да спазва принципа на дълготрайност на инвестицията за период от пет, респ. три години, регламентиран в чл. 71 Регламент 1303/2013, като не прекратява или премества производствена дейност извън програмния район, не извършва промяна в собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество, както и не прави значителни промени, които засягат естеството, целите или условията за изпълнение и които биха довели до подкопаване на първоначалните цели. Наред с това, бенефициерът е обвързан и от изпълнението на заложени по проекта индикатори, т.к. неспазването им може да съставлява основание за определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 Регламент 1303/2013. Следователно действията на бенефициера след изпълнението на договора безспорно са подчинени на определени изисквания. Те обаче подлежат на проверка в контекста на основанията по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕСИФ, които не фигурират сред избраните правни квалификации в случая, поради което и не са предмет на съдебна преценка в настоящото производство. В този смисъл и в контекста на втората обособена група твърдения, че активите не се намират на мястото на проверката, следва да се посочи, че подобни факти са относими именно към задължението за спазване на принципа за дълготрайност на инвестицията, и по-специално към ангажимента да не се премества дейността, което обаче би могло да резултира в основанието по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, а не в посоченото от органа такова. (Сравн: чл. 70, ал. 1, т. 3 с.з.). Третата група твърдения също не мотивира обективирания в акта правен резултат. Дали между бенефициера и други лица, кандидатствали по програмата, е налице свързаност, е обстоятелство, което има значение към момента на одобряване на проектите, и то ако е налице забрана за финансиране на "свързани лица" по смисъла на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). То няма отношение към осъществяването на фактите от състава на нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Направеният прецизен прочит на атакувания индивидуален административен акт показва, че изложените в него фактически твърдения не обосновават крайния извод на органа за нарушение на принципите, заложени в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046. Органът не е извършил дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание, и по-специално не е посочил кое обстоятелство налага извод, че ресурсите не са предоставени в съответствие с принципите за ефикасност и ефективност. В контекста на принципа на ефикасност не е обосновано как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, а при обосновка на нарушението на принципа на ефективност не е предложен анализ на степента на постигането на заложените с проекта цели. Подобни пороци в мотивирането на акта за определяне на финансова корекция представляват достатъчно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни спорове съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав на съда споделя. (Виж например: решение 1174 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 7893/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, решение 9037 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 5571/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, решение 13253 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 8282/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, решение 14854/03.12.2018 г., постановено по адм. дело 8340/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 28.08.2020 г., постановено по адм. дело 2248/2020 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Логиката следва от липсата на възможност съдът да допълва мотивите на органа, т.к. това би представлявало недопустима намеса в неговата дискреционна власт да постанови съответното властническо разпореждане. Съдебният контрол включва единствено преценка досежно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. След като последните не мотивират упражненото властническо правомощие, последното се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на съдебна отмяна. Настоящият състав се присъединява към съдебната практика на съда, постановената по правни казуси с почти идентична фактология, а именно Решение 2258/18.02.2021 г., постановено по адм. дело 10857/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8900/29.07.2021 г., постановено по адм. дело 5100/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5181/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 9454/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 5978/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 12023/2021 г., VII о. на Върховния административен съд. Изложеното налага споделяне на извода на съда за липса на нарушение на чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, което да представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и да бъде квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Този извод прави безпредметен и анализа относно останалите елементи от състава на нередността. Не е дължимо и обсъждане на определения размер на наложената финансова корекция. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното съдебно решение, като съответно на приложимия материален закон, следва да се остави в сила. Неоснователно е и оплакването на касатора за неправилност на решението, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Противно на изложените в касационната жалба доводи и видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, съдът е изяснил относимите по делото факти и обстоятелства. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 15 381,16 лева (петнадесет хиляди триста осемдесет и един лева и 0,16 ст.). От представените по делото доказателства се установява, че "НОВА СТРОЙ ТИЙМ" ЕООД е удостоверило заплащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер чрез представяне на копие от платежно нареждане. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, което е по обвързано с приложимостта на правото на ЕС, настоящият съдебен състав намира, че платеното адвокатско възнаграждение от 15 381,16 лева (петнадесет хиляди триста осемдесет и един лева и 0,16 ст.) не е прекомерно и следва да бъде присъдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение