Решение № 10719 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2010 г.

Решение № 10719 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Проодефтики"АД, Гърция срещу решение от 29.01.2010 г., постановено от Административния съд София град (АССГ) по адм. д. № 2313/2008 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 203 от АПК, предявен от дружеството срещу Агенцията за държавните вземания и "Агенция "-Митници. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да възстановят на ищеца сумата от 40 317,80 лева ведно със законната лихва от датата на налагане на запора. Иска се прогласяване нищожността на административните актове, постановени в хода на изп. д. 3507/07 г. на АДВ. Ответникът - ТД на НАП, гр. София чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Ответникът - Агенция Митници не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез своя представител по делото изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора искът е недоказан и неоснователен, поради което правилно е отхвърлен от съда. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността й приема следното: Административният съд е сезиран с искова молба от "Проодефтики" АД - Гърция, с която се иска осъждане на АДВ и Агенция Митници да възстановят сумата от 40 317,80 лева, събрана вследствие незаконно принудително изпълнение заедно със законната лихва, както и да заплатят обезщетение за причинените вреди в определен от съда размер. В исковата молба се твърди следното: с влязло в сила съдебно решение е отменено Постановление № 3507-000003/31.07.07 г. с което е бил наложен запор на банковите сметки на "Проодефтики АД клон София" в размер на 40 317,80 лева.; преди произнасяне на съдебното решение АДВ е извършила разпределение на постъпилите суми и е прекратила изпълнителното дело; на 18.02.08 г. ищецът е подал молба до АДВ за възстановяване на сумите, на която е получен отговор да насочи искането си към носителя на материалното право - Митница Благоевград и Митница Кулата; на 14.03.08 г. е подал молба да тези митници, на която до момента на предявяване на иска не е получен отговор. Ищецът твърди също така, че всички действия, извършени от публичния изпълнител по изп. д. № 3507/2007. на АДВ са незаконосъобразни. С разпореждане на съда исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания да посочи изрично оспорваните от него индивидуални административни актове, чиято нищожност претендира, както и да посочи обстоятелствата, от които твърди, че за него са произлезли вреди, вида на претърпените вреди, както и размера им. С уточнение към исковата молба от 23.05.08 г. ищецът е посочил актовете, чиято нищожност претендира, посочил е също така, че размерът на претендираните вреди следва да се определи въз основа на незаконосъобразно събраните суми в размер на 40 317,80 лева заедно със законната лихва от деня на запорирането, както и извън гореописаната сума да му се изплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността на дружеството да разполага с паричните си средства за периода от налагане на запора до възстановяване на сумите, които да бъдат оценени по справедливост, но не по-малко от 10 000 лева. С определение от 13.01.2009 г. административният съд преценява като недопустимо производството по обжалване на административните актове, поради което и на осн. чл. 207, ал. 1 от АПК и производството по съединения с него иск за обезщетение, в резултат на тази преценка, съдът оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството в това число и по предявения иск за обезщетение. Това определение е отменено с определение на ВАС № 12466 от 26.10.09 г., постановено по адм. д. № 5240/2009 г. в което е прието, че административният съд е бил сезиран с иск за обезщетение за вреди във връзка с отменено Постановление № 3507-000003/31.07.07 г. на публичния изпълнител при РД-София на АДВ. След връщането на делото в АССГ, последният е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 203 и сл. от АПК с размер 10 000 лева. Искът е отхвърлен с мотива, че ищецът не е претърпял вреда, тъй като с отмененото постановление на АДВ са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на клона, поради което не се доказват претърпени вреди от ищеца. Прието е, че не е налице и причинна връзка между настъпилите вреди и отмененото постановление, тъй като предмет на исковата претенция е възстановяването на сума в размер на 40 317, 80 лева, която произтича от издадени постановления за принудително събиране на публични държавни вземания, които не са отменени с влязло в сила решение, поради което претенцията е останала недоказана. Върховният административен съд преценява жалбата като допустима и основателна, но по съображения, различни от изложените в жалбата. На първо място следва да се посочи, че недопустимо с касационната жалба се правят искания, които не са направени и не са допуснати за разглеждане в производството пред първоинстанционния съд. Това е искането за прогласяване на нищожността на административните актове, постановени в хода на изп. д. 3507/07 г. на АДВ. Предметът на исковата молба, разгледана в първоинстанционното производство е очертан изрично с определението на ВАС, с което делото е върнато за разглеждане на АССГ. В него не е включено искане за прогласяване нищожността на актовете, постановени в хода на изп. д. 3507/07 г. В този смисъл недопустимо е искането за прогласяване на нищожността на посочените актове в рамките на производството по този спор. Касационната жалба в тази част е без предмет, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати. В останалата й част касационната жалба е основателна, поради следното: Постановеното решение е по нередовна искова молба. С исковата молба ищецът е претендирал две суми - 40 317, 80 лв. и в размер на 10 000 лв. От уточнението към исковата молба, постъпило по делото на 31.07.08 г. следва, че сумата от минимум 10 000 лв. се претендира като обезщетение за пропуснати ползи. Не е уточнено обаче в какво се изразяват тези пропуснати ползи, за какъв период се претендира обезщетението, сумата от 10 000 лева като частичен иск ли се претендира Липсва уточнение и съдът не е дал указания да се посочи на какво основание се претендира сумата от 40 317, 80 лева. Дали тя се претендира като обезщетяване на претърпени загуби или се претендира за възстановяване като недължимо събрана сума. Ако се претендира като загуба в какво се изразява тази загуба, ако се претендира във втората хипотеза следва да се прецени доколко към момента на завеждането на иска, не съществува друг ред за защита на правата и интереса на субекта и допустим ли е искът при наличие на такъв друг ред. Исковете са насочени срещу двама ответници - НАП и Агенция Митници без да е уточнено как се ангажира отговорността на ответниците по тези искове - разделно или солидарно, кой от исковете срещу кой от ответниците е насочен, ако исковете са насочени едновременно и срещу двамата ответници следва да се изложат конкретни съображения обосноваващи солидарната им отговорност. При липсата на тези уточнения, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл по нередовна искова молба. Това нарушение на осн. § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 293, ал. 2 и 3 от ГПК е основание обжалваното решение да се отмени, делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав след като се отстранят нередовностите на исковата молба. Воден от горното и на осн. чл. § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 293, ал. 3 от ГПК, Върховният административен съд