Решение № 11888 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2009 г.

Решение № 11888 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Пелов, в качеството му на процесуален представител на Александра Миленова Кашкина, управител на "Евита-К" ООД, срещу решение № 1341 от 10.01.2009 г. по адм. дело № 4945 по описа за 2008 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 20004668 от 15.02.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1084 от 17.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.08.2007 г. - 31.08.2007 г. С него е намален размера на декларирания от задълженото лице данък добавена стойност за възстановяване за посочения данъчен период със сумата в размер на 77 548.50 лв., съответно не е признато право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6, чл. 68, ал. 2 от ЗДДС по повод издадени 8 броя фактури от "Експертис-7" ЕООД за доставки с предмет "живи телета за клане". В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, възраженията в първоинстанционната жалба, изложени са изводи за правилно прилагане на цитираните в акта законови норми, като е направена преценка за законосъобразност на същия. Решаващият съд е приел, че основният спорен момент по делото е реалното осъществяване на процесните доставки, като твърденията на жалбоподателя, събраните в административното производство и в това пред него доказателства, включително и заключението по ССчЕ не обосновават преценка затова. В хода на административното производство е направена насрещна проверка на издателя на фактурите "Експертис-7" ЕООД, в резултат на което е съставен ПИНП от 2.11.2007 г., като на същото е връчено и ИПДПО от 23.10.2007 г. Представен е договор от 30.07.2007 г., сключен между страните по доставките, чието предмет е общо доставка на 586 броя телета за клане, като по делото не се оспорва факта, че това дружество, пряк доставчик е издало процесните фактури. Разплащането е извършено по банков път, като транспортирането на животните от селата до базата на купувача е за негова сметка съгласно представен договор между него "Евита-К" ООД и "Арис Булс" ЕООД затова. Дружеството доставчик има сключени трудови договори с две лица и граждански договори с други две лица. Заявено е, че държи база по договор за наем от 25.08.2007 г. в Перишко. Установено е, че животните са закупувани от физическо лице - Данко Пенчев Пенчев, от името и за сметка на управителя на дружеството-доставчик. Представени са 7 броя ветеринарномедицински свидетелства, като според административният орган не съдържат номера на ветеринарномедицинските паспорти и номерата на индивидуалните ушни марки на посочените в тях общ брой телета, което е в нарушение на чл. 10, ал. 3, т. 3 от Наредба № 61 от 9 май 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти. Според него животните са изкупувани от физически лица. Представени са от дружеството, пряк доставчик осем броя теглови ноти, списъци с номера на ушни марки с неуточнен съставител, осем броя стокови разписки за получени стоково-материални ценности, подписани от Данко Пенчев и управителя на "Експертис-7" ЕООД и два броя РКО от 28.08.2007 г. и от 29.08.2007 г. за предоставяне на аванс на Данко Пенчев за закупуване на живи животни. От представени счетоводни документи на прекия доставчик е установено, че за процесния данъчен период същия не е декларирал извършени от него покупки на стоки от нерегистрирани по ЗДДС лица. Извършена е насрещна проверка на Данко Пенчев, като е съставен ПИНП от 28.12.2007 г. Констатира се, че лицето е заявило, че се занимава с изкупуване на живи животни, като е представило двата ордера, копие на осемте стокови разписки, както и че същото е на трудов договор с фирмата доставчик. Лицето е обяснило механизма на закупуване на животните, като данни за продавачите им не се събират. Органът по приходите приема, че това последно обстоятелство относно липсата на възможност за изискване на информация от физическите лица - доставчици е в противоречие с цитираната по-горе наредба и конкретно на чл. 7, според която не се разрешава придвижването до пазари, кланици, изложби, състезания и други животновъдни обекти и населени места на неидентифицирани по реда на наредбата животни, както и не се разрешава и реализация на продукция, добита от тях. Не са представени отчетни документи относно изразходването на предоставените с двата разходи касови ордера суми и в съдебното производство, като в него е представено писмо от НВМС по повод поискана информация относно животните с посочените ушни марки. В електронната база на тази служба липсват данни за 82 броя животни от общия брой животни, а именно 568 броя. За 31 броя от регистрираните животни са установени премествания или клане на дати, последващи ревизирания данъчен период м. август 2007 г. Не е установено регистрираните животни да са били налични към процесния период в животновъден обект, стопанисван от "Депо" ООД в с. Голям Извор, изходен обект според 7-те броя ветеринарномедицински свидетелства, не е регистрирано преместване в животновъден обект на прекия доставчик "Експретис-7" ЕООД или към животновъден обект в гр. Перник, стопанисван от ревизираното лице. Констатирано е, че част от животните са обявени от стопаните за изгубени няколко месеца преди последващата им продажба от "Експретис-7" ЕООД на "Евита-К" ЕООД. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че ДДС е начислен в счетоводството на доставчика, общата стойност на фактурите е платена с платежни нареждания, счетоводните записвания във връзка с доставките са в съответствие със законодателството, както и че правилно е документиран и осчетоводен и последвалия износ на живи телета и реализирани приходи от него, по които констатации по делото няма спор. За да обоснове изводите си съдът е обсъдил наредба № 44 от 29 октомври 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към пазарите за животни, съответно задължението на собственика или управителя на пазара да води регистър на хартиен или електронен носител, който се съхранява най-малко 3 години. Обсъден е и контрола според чл. 6 от наредбата, който се осъществява от държавен ветеринарен лекар и конкретните му задължения, включително и преминаването на животни през пазара, съответно извършваната там продажба, подлежи на отразяване в регистъра на НВМС, съгласно наредба № 61 от 9 май 2006 г. Според съда не може да се докаже придобиването на стоките, предмет на доставка, в лицето на прекия доставчик, понеже не са представени първични счетоводни документи за това. Не са предоставени такива и относно извършване на разходи във връзка с тези доставки, цитираният договор за наем е с дата, последваща доставките. Не се посочват физическите лица, от които са придобити животните, а според данните по делото би следвало на същите да им е заплатено месец по-късно. Липсата на счетоводна отчетност не дава яснота как е извършено отложеното разплащане с неизвестните доставчици. Съмнението се подкрепя и от липсата на регистрация за 82 броя от процесните животни. Според съда съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по ЗДДС му е доставил или предстои да му достави. След като не може да се докаже наличие на доставка, то не може да възникне и право на приспадане на данъчен кредит, съответно правомерно извършено начисляване на ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Както беше посочено по-горе предмет на съдебен контрол в производството пред настоящата касационна инстанция е съдебният акт на първоинстанционния съд. По делото са обсъдени събраните пред него доказателства и доказателствени средства, включително и заключението по ССчЕ, като е изложена подробно фактическата обстановка по спора. Същата отговаря на установената със събраните в двете фази на данъчното производство доказателства. И при прилагането на новия ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. въпросът за реалността на доставката с оглед претендиране признаването на правото на данъчен кредит продължава да бъде актуален. Това се обосновава от целта на закона, в който е уреден механизмът на облагане с този косвен многофазен данък. За да се постигне тя е необходимо съблюдаване на реалното му извършване, респ. на преценката за действителното осъществяване на доставката, по повод на която се претендира данъчен кредит. В чл. 6 от ЗДДС изрично е записано, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, а облагаема доставка е всяка доставка, когато е извършена от данъчнозадълженото лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на държавата, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчнозадълженото лице. В чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че регистрираното по закона лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. При съобразяване с уреденото в тези разпоредби правилно съдът е приел, че предметът на съдебния контрол в производството пред него е наличието на доставки по фактурите, издадени от "Експретис-7" ЕООД, а не осъществяването на износа на предмета на същите тези процесни доставки. От изложението по-горе се установява, че фактическите констатации в РА са направени след осъществена проверка на ревизираното лице, на неговия пряк доставчик, на лицето Данко Пенчев Пенчев, изкупчик на животни, на животновъдни обекти, където се твърди, че са съхранявани животните. Същите тези констатации са обсъдени подробно в съдебния акт, както и е преценявана годността на събраните писмени доказателства, а именно фактури, стокови разписки към тях, издаваните РКО и приемо-предавателни протоколи, ветеринарномедицински свидетелства, като частни свидетелстващи документи, оспорени във фазата на административното производство. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че в спора основен момент се явява този относно придобиването на собствеността на предмета на доставките от прекия доставчик. Установено е по делото, че лицето, което се явява доставчик по фактурите не разполага с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от ЗСч, с които да докаже факта на придобиване и притежаване от негова страна на процесните телета, индивидуализирани по ушни марки в стоковите разписи, приложени към фактурите. След като той няма собственост върху тях, той не би могъл и да я прехвърли. Правилна е преценката на съда относно липсата и на отчетност за изразходвани суми, съставени от Данко Пенчев. В представените ветеринарномедицински свидетелства не са посочени номер на паспорта на всяко животно, в изпълнение на чл. 10, ал. 3 от наредба № 61 от 9 май 2006 г. на МЗГ. Следва да се отчете, че не съдържат изискващите се реквизити. Не са оборени констатациите относно разминаващите се данни по отношение на регистрираните животни, тяхното съхраняване и превозване съгласно подзаконовите изисквания затова, реда и начина на тяхната продажба, съответно спазването и на изискванията във връзка с нея, наличие на данни за тяхната липса преди процесните доставки. Следва да се направи извод, че обжалваното решение е правилно, като се сподели аргументът на първоинстанционния съд, че независимо наличието на документи за извършен износ на определени стоки, за да е налице право на данъчен кредит във връзка със закупуването им, е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на ЗДДС и конкретно в случая, че доставчикът да е прехвърлил правото на собственост върху стока, върху която е имал право на собственост, за което последно обстоятелство следва да бъдат ангажирани доказателства с оглед установяване реалността на доставката и претендиране на право на данъчен кредит във връзка с нея при отчитане на обстоятелството, че произходът на стоките не е елемент от уреден данъчен състав, който да изисква това. Това се налага за обосноваване осъществяването на доставките, предмет на съдебен контрол, не само чрез счетоводното им третиране, което е конкретно основният фактически и правен момент по делото. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение