Решение № 330 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2014 г.

Решение № 330 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Г. Г. против решение от 31.07.13 г., постановено по в. гр. дело № 12509/12 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.07.12 г. по гр. дело № 37205/11 г. на Софийски районен съд, 37 състав. С него е отхвърлен предявения от същата страна иск срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация. С определение № 690 от 1.06.15 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост. Касаторът поддържа, че по предявените от него искове компетентен да се произнесе е съответния административен съд, поради което обжалваното решение е процесуално недопустимо. Моли да бъде обезсилено, както и решението на районния съд, и делото да бъде препратено за разглеждане от компетентния съд. Представителят на Министерство на правосъдието счита, че решението е процесуално допустимо и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация. Ищецът търпи наказание доживотен затвор без замяна в ЗПС на затвора [населено място] и твърди, че е подложен на дискриминационно третиране, изразяващо се в това, че чужди граждани в затвора могат да получават колетни пратки по пощата с храна и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си по чл. 82, ал. 1 и ал. 4 ППЗИНЗС, а българските граждани, лишени от свобода, имат право да получават такива храни и предмети само по време на свиждане. Поддържа, че е налице дискриминация чрез закон - чл. 82, ал. 1 и ал. 4 ППЗИНЗС, по признак "гражданство". Моли да се установи нарушението, да бъде осъден ответникът да го преустанови и да се въздържа за в бъдеще от такива действия и да бъде осъден да му заплати сумата 25 000 лв обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Исковете са предявени срещу Министерство на правосъдието, като отговорността на ответника се иска да бъде ангажирана поради действия на негови служители. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 5 АПК всички спорове, касаещи искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по административен ред. В случая обективно съединените искове попадат в обхвата на чл. 128, ал. 5 АПК, тъй като претендираното обезщетение е за вреди, произтекли от действия на длъжностни лица на ответника, който е административен орган и има властнически пълномощия. Разпоредбата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация, която предвижда родова компетентност на районните съдилища по искове по чл. 71, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗЗДискр., не изключва компетентността на административните съдилища, предвидена в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., като отговорността следва да се реализира по ЗОДОВ. В този смисъл е постановеното в Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС. В т. 4 е прието, че делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация. В случая намира приложение и т. 8 от ТП, според която делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и при повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища. По изложените съображения гражданските съдилища не са били компетентни да разгледат предявените искове. Постановените от тях решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят, като делото следва да се изпрати за разглеждане на Административен съд - София. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.