Решение № 3034 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7347/2013 г.

Решение № 3034 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7347/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Динко Славчев Мутафчиев, от гр. Варна, против решение № 941 от 16.04.2013 г., постановено по адм. дело № 4661/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на отдел "Досъдебно производство" на Областна дирекция на МВР гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е изменил заповед № К-853/30.11.2012 г. на началника на отдел "Досъдебно производство" на Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която на Динко Славчев Мутафчиев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, като е намалил срока на наложеното наказание на три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението в частта му, с която е изменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановено в нарушение на материалния закон, но поради липса на жалба от дисциплинарно наказващият орган, касационната инстанция не може да го отмени. Не е в правомощията на първоинстанционния съд да изменя административния акт, тъй като актът може да бъде изменен, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, а в случая това не е така. Въпросът за съразмерността на наказанието с тежестта на нарушението е изцяло в правомощията на дисциплинарно наказващият орган. В случай на преценка за несъразмерност на наказанието в правомощията на съда е да отмени, но не и да измени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. При липса на касационна жалба от издателя на административния акт, решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят заема длъжността "старши разследващ полицай" - държавен служител категория "Г" - I степен. Дисциплинарното наказание е наложено от началник отдел "Досъдебно производство" на ОД на МВР Варна, който е компетентния орган съгласно правилото на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че в случая разпоредбите на чл. 54 от ЗМВР са неотносими, тъй като същите регламентират правомощията на разследващите полицаи и са неприложими към реализиране на дисциплинарната им отговорност за допуснати от същите нарушения на служебната дисциплина. Ето защо доводите на касатора, че заповедта е издадена от некомпетентен орган са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в предписаната от закон форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, като изложените фактически основания сочат на небрежност в служебната дейност, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното нарушение е установено от наказващия орган по повод получен сигнал от Районна прокуратура Варна за неизпълнение на задълженията на Динко Мутафчиев по водено досъдебно производство. Назначена е проверка в резултат, на която е изготвена справка. Служителят е дал писмени обяснения наречени сведения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган видно от поставената върху същите резолюция и са обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Доводите на касатора, че не е изслушан са неоснователни. Съгласно изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая, както бе посочено по-горе дисциплинарно наказващият орган изрично е отбелязал върху писмените сведения, че ги приема и същите са обсъдени и в оспорената заповед. Фактът, че служителя не е адресирал обясненията си до дисциплинарно наказващият орган не обосновава извод за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно проявил е небрежност при водене разследването по досъдебно производство № 606/2012 г., като същото е приключило, без да е събран необходимият доказателствен материал. В досъдебното производство не е приложен препис от протокола за оглед на местопроизшествието, а оригинала е нечетлив и непълен, като не са вписани адресите на поемните лица и присъствалото вещо лице и подпис. В протокола за оглед е отразено, че местопроизшествието е фотографирано, но не са приложени снимки, не са били разпитани свидетели, които са присъствали при възникването на пожара - служители и гости на заведението, а е разпитан единствено представител на собственика на заведението. Материалите от досъдебното производство са изпратени от Мутафчиев, без да са подредени, номерирани, описани и прошнуровани, което е създало опасност от разпиляване и загубване. Така описаните фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание се подкрепят от събраните по делото доказателства, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да ги опровергаят. Твърдението в касационната жалба, че административният орган следва да докаже законосъобразността на оспорения акт по принцип е правилно, но в случая ако служителят е твърдял, че при водене на досъдебното производство не е допуснал небрежност в служебната дейност, като е изготвил протокол за оглед на местопроизшествието, съдържащ задължителните по закон реквизите, че същият е четлив и са посочени имената и адресите на поемните лица и всички присъствали са положили подписите си, то е следвало да го докаже. Следвало е да установи, че е събрал достатъчно доказателства и е изпратил преписката на прокуратурата подредена, номерирана и прошнурована, което в случая не е сторено. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Доказателствената тежест правилно е разпределена между страните, като на жалбоподателя изрично е указано, че следва да установи фактите, на които основава претенциите си и от които черпи права (чл. 144 АПК вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК). Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,