Решение № 239 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 43/2008 г.

Решение № 239 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 43/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. чл. 218а б. "б" ГПК (отм.). Прокуратурата на Р. Б., чрез Апелативна прокуратура гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение № 208 от 8.10.2007 г. по гр.въз.д. № 1013/2007 г. на Софийския апелативен съд, В частта, с която е отменено решение от 3.04.2007 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 2848/2005 година, в частта по отхвърления иск на В. В., заявен на основание чл. 2, т. 2 предл. 1-во от ЗОДОВ, за разликата над 10 000 лв. до претендираната сума от 16 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди и е постановено ново решение, с което искът на В. В. е уважен в размер на 6 000 лв., дължими лихви и разноски по делото, както и в частта, с която е оставено в сила решението на СГС в уважената част от иска за сумата от 10 000 лв., лихви и разноски по делото. Поддържа се, че в обжалваната част решението на апелативния съд е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражения от ответника по касация - В. В. По подадената касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбите на В. В. и Прокуратурата на РБ чрез Софийска градска прокуратура, е отменил решението на първата инстанция - Софийския градски съд, в частта по отхвърления иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 16 000 лв., заявен на основание чл. 2, т. 2 предл. 1-во от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ и след като на базата на самостоятелни фактически и правни доводи е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за незаконно повдигнато обвинение и незаконно образувано наказателно производство за тежко умишлено престъпление по чл. 251 НК, е уважил иска на В. В. в пълен размер на претенцията, присъждайки сумата от 6000 лв., лихви и разноски, като е оставил в сила решението в частта, с която е ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р. Б. на основание чл. 2, т. 2 предл 1-во от ЗОДОВ. Решението на въззивния съд, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. В. обезщетение на основание чл. 2, т. 2 предл. 1- во ЗОДОВ в размер на 16000 лв., лихви и разноски по делото, е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато релевираното нарушение на чл. 52 ЗЗД. С разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции. В т. 2, т. 2 предл 1-во като основание е посочено, че прокуратурата отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. С решението на първата инстанция, в необжалваната му част - досежно основанието за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р. Б., е безспорно установено, че на В. В., непълнолетна към датата на извършване на деянието, е повдигнато и предявено обвинение от органите на прокуратурата за умишлено престъпление по чл. 251 НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК - нарушение на режима за внос и износ на чуждестранна валута, за което е била оправдана по НОХД № 6482/2002 г. на СРС-НК, като присъдата е потвърдена съответно от състав на СГС-НК и състав на ВКС-НК. За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база релативния критерий за справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че сумата от 16 000 лв. е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, вземайки предвид продължилото 4 години наказателно производство срещу оправданата още на първа инстанция В. В. Това обезщетение е определено след като решаващият съд е взел предвид, че повдигнатото обвинение е по време когато В. е непълнолетна, в момент, когато заминава да учи в чужбина и сумата, инкриминирана като валутно нарушение от 6 000 долара, според данните по делото необходима да подпомогне обучението и, не може да се цени като крупно нарушение. Правилно съдът е обезщетил страданията/ едновременно да учи и работи/, разочарование и обида, морални страдания и преживения 5- годишен страх да не я задържат, ако се върне в Б., страх, че ще бъде екстрадирана в Б., страх, че една осъдителна присъда може да повлияе на бъдещето и да сложи край на кариерата . да я третират като престъпник, поради извършената грешка да не декларира сумите, който са били в рамките на разрешения износна валута. Обстоятелството, че съдът е базирал изводите си на свидетелките показания на майката, която според Върховната П. на Р. България - касатор е "заинтересована" от изхода на спора, не може да се приеме за порок на обжалваното решение и недоказаност на вредите. Касационният съд намира, че психическите страдания на едно лице могат да бъдат установени само чрез разпита на негови близки хора, такива с които тези дълбоко лични преживявания могат да бъдат споделени, поради което и показанията на майката правилно не са игнорирани като доказателство по делото, а обратното - са ценени задълбочено като обективна база на определяне интензитета и вида на преживяните страдания, като не е допуснато нарушение по приложението на чл. 136 ГПК /отм./ По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - първо отделение на гражданската колегия