Решение № 12412 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2017 г.

Решение № 12412 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "НМ Хотел Мениджмънт" ЕООД, ЕИК 200102466, със седалище и адрес на управление в гр. Созопол, обл. Бургас, подадена чрез пълномощника адвокат Г. Кличанов, срещу решение № 825 от 08.05.2017 г., постановено по административно дело № 2055 по описа за 2016 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу Постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение с изх. № 16216942/16.09.2016 г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда). Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата са наведени доводи, че: съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и физическото лице, като е прието, че същото е трудово, а не гражданско, като в случая се касае за гражданскоправен договор между страните, а не за отношения, вменяващи непременно сключване на трудов договор; както и неправилно тълкуване на свидетелските показания по делото, като е направено и доказателствено искане във връзка с протокол от съдебно заседание по 2054/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт, като претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Благоевград чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Портокалска в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Другият касационен ответник – А. В. от [населено място], не ангажира позиция по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е Постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение с изх. 16216942/16.09.2016 г., издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Благоевград на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между работодателя "НМ Хотел Мениджмънт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Созопол и А. В. за извършване на работа на длъжност "сервитьор" в обект – хотел "Зара", находящ се в гр. Банско. С постановеното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че между дружеството и работничката е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че сключеният между страните договор носи белезите на трудов предвид уговорките между страните относно условията на труд, заплащането, поетият от предприятието икономически риск от работата и осъществявания от него контрол. Индиректно е определено и място на работа – хотел "Зара", гр. Банско, където именно работничката е полагала труд на длъжност "сервитьор" и при извършване на проверката на 02.09.2016 г. Уговорено е престиране на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на трудовите функции срещу ежемесечно възнаграждение с постоянен размер, а не постигане на определен резултат и заплащане на реално изработеното. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства (в това число и на гласните), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното Постановление, като убедително са опровергани релевираните доводи от повереника на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Оспореното Постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение с изх. 16216942/16.09.2016 г. е издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Благоевград на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ и в кръга на компетенциите му. По силата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда и другите нормативни актове. При осъществяване на функциите си инспекторите не действат като самостоятелни публичноправни субекти, а упражняват правомощията на съответната дирекция "Инспекция по труда", която съгласно чл. 399 от КТ е надлежно овластеният от закона държавен орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. При липса на процесуални пречки първоинстанционният административен съд е допуснал гласни доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Както свидетелските показания на съставителя на протокола, така и тези на лицето, за което се отнася процесното постановление, са били подложени на преценка съобразно правилото на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК. Необорени са констатациите на контролния орган, изложени в обжалваното постановление за установяване на обстоятелството, че при извършената проверка на 02.09.2016 г. В. е заварена да работи като сервитьор, облечена в униформа на останалите сервитьори в ресторант, на територията на хотел "Зара", гр. Банско, без да има сключен трудов договор. Както правилно е приел Административен съд – Бургас, представеният граждански договор, сключен между дружеството жалбоподател и А. В. за дейност по почистването на хотела, както и представеното от същата становище, с което заявява, че не е желаела да сключи трудов договор, е неотносимо към законосъобразността на издаденото постановление и не налага извод, че такова не е следвало да бъде издадено. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 (от същия кодекс), съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, както и обстоятелствата, които са довели до извода за съществуването на трудово правоотношение. Въз основа на постановлението по ал. 1 от чл. 405а на КТ, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание по ал. 4 на същия член на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор и ако такъв не бъде сключен, постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден. В настоящия случай се оспорва издаденото Постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение с изх. 16216942/16.09.2016 г., като е приложено предписанието за сключване на трудов договор между дружеството и В.. Това постановление е предпоставка за издаване на предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ и подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 405а ал. 2 от КТ. Неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, че липсата на воля от страна на В. да влиза в трудови правоотношения с дружеството – касатор, води до изключване на възможността за сключване на трудов договор и се явява обективна пречка за това, поради характера на разпоредбата по чл. 405а, ал. 1 от КТ, която се явява императивна при наличие на посочените предпоставки. Предвид изложеното в преценката за законосъобразност пред съда на издаденото постановление се преценяват всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, констатирани в него, и налице ли са предпоставките за издаването му по чл. 405а, ал. 1 от КТ, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е организация на работа от работодателя и предоставено ли е от него работно облекло на работника, има ли ръководител на трудовия процес, работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Отношенията по граждански договор предполагат уговорен резултат от извършената работа, какъвто в настоящия случай не е налице. Установено е по безспорен начин, че работничката предоставя работната си сила, а представеният граждански договор не отразява действителното отношение между нея и работодателя, поради което съдът правилно е стигнал до извод за съществуването на трудово правоотношение, каквото заключение е приел и административният орган, издал атакуваното пред първоинстанционния съд постановление. Неотносимо към спора по делото се явява доказателственото искане на касатора за предоставяне на протокол от съдебно заседание по адм. дело № 2054/2016 г. на Административен съд – Бургас, тъй като касационни основания са конкретни порочни действия на първоинстанционния съд при формиране на фактическите и правните му изводи, и именно те, а не релевантните за материалния спор факти, представляват предмет на доказване в касационното производство. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, не може да бъде кредитирана. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касаторовия повереник за присъждане в полза на доверителя му на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,