Решение № 418 от 22.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1210/2015 г.

Решение № 418 от 22.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1210/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения А. А. М. за възобновяване на нохд № 1596/2007 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на присъда № 28/5.03.2008 г. на наказателно отделение на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. Поддържа, че делото следва да се върне за ново разглеждане, тъй като не е участвал в наказателното производство, за да упражни правата си на подсъдим. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че след предявяване на обвинението осъденият се е укрил и съдът не е могъл да го намери и призове за съдебното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите и намира: С присъда № 28/5.03.2008 г. по нохд № 1596/2007 г. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, влязла в сила, е признал подсъдимите Д. П. и А. М. за виновни в това, че на 4.08.2006 г. в землището на с. Б. са направили опит да отвлекат св. Ж. с цел противозаконно да я лишат от свобода като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено по независещи от волята им причини. На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 54 НК ги осъдил на по 3 години лишаване от свобода. Оправдал по същото обвинение подсъдимия М. Приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и наложил най-тежките от определените по това и по нохд № 1760/2007 г. на Добричкия районен съд наказания - по 3 години лишаване от свобода, които да изтърпят ефективно. С присъда № 2/25.09.2008 г. по въззивно нохд № 274/2008 г. Варненският апелативен съд признал подсъдимия М. за виновен и го осъдил за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено заедно с П. и М., а последните признал за виновни да са извършили престъплението заедно с М. като им увеличил наказанията на 4 години лишаване от свобода и определените по чл. 25 НК. Потвърдил присъдата в осъдителната й част. Въззивното производство е проведено задочно по отношение на М., но при участието на упълномощения му защитник. Присъдата по отношение на М. не е проверявана по касационен ред. Искането за отмяна на присъдата по реда на възобновяването е подадено от лице, което има процесуално качество на осъден и в срока, предвиден в чл. 423, ал. 1 НПК предвид данните, че е узнал за влязлата в сила присъда след предаването му на 10.07.2015 г. въз основа на европейска заповед за арест от Република Полша на Република България и е започнал да търпи наказанието. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения: Наказателното производство е образувано и проведено в досъдебната фаза изцяло в негово присъствие и в присъствието на редовно упълномощения от него договорен защитник, включително и при предявяване на разследването на 14.08.2007 г. Варненският окръжен съд е образувал нохд № 1596/2007 г. по внесения обвинителен акт на 27.09.2007 г., а първото съдебно заседание е било насрочено за 20.11.2007 г. Съдът е постановил призоваването на М. и връчване на препис от обвинителния акт на адреса, посочен от него, но от сведенията, дадени от длъжностното лице по призоваването и от МП-ОЗ "Охрана" е установил, че лицето не живее на адреса от няколко месеца. С цел установяване на местонахождението съдът е отложил разглеждането на делото за 28.02.2008 г. като междувременно е изменил мярката за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража, обявил го е за общодържавно издирване и е получил информация от компетентните органи, че не може да бъде намерен и че се издирва и по друго наказателно дело. Сведения, че не живее на вече проверявания адрес - @@...@ [населено място] са получени от майката, според която не живее там от няколко месеца, не знае дали е в чужбина или в страната, защото не поддържа връзка с него. От другият, известен по делото адрес - гр. Д., [улица], са получени сведения от съсед, че е живял там преди пет години. При тези условия съдът е разгледал делото при участието на договорния защитник и е постановил осъдителната присъда. От изложеното следва, че осъденият не е бил редовно призован и не е участвал в съдебното производство лично. По отношение на него не е изпълнена и процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК - да му бъде съобщено за насрочване на съдебното заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Независимо от това искането му не може да бъде прието за основателно. Като е напуснал адреса по местоживеене и се е укрил е лишил съда от възможност да изпълни процесуалните си задължения да го уведоми по предвидения ред и да му предостави възможността да вземе участие на съдебното разглеждане на делото, за да може лично да упражни правото си на защита. Поведението му не указва наличието на уважителни причини, а е израз на желание да се укрие и да избегне наказателната отговорност, с което е заявил отказ да упражни процесуалните си права. Предвид изложеното искането за отмяна на присъдата по реда на възобновяването е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение