Решение № 8480 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2011 г.

Решение № 8480 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (фонд ГВРС) при Националния осигурителен институт (НОИ), подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Снежана Малакова, срещу решение № 4158 от 10.12.2010 г. по адм. дело № 6195/2010 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. Между страните по делото няма спор по следните факти:

1. С решение № 41 от 06.08.2008 г. по т. д. № 95/2007 г. Софийски градски съд (търговско отделение, VI-7 състав):

а) е обявил неплатежоспособност на търговското дружество "Кремиковци" АД, гр. София, район Кремиковци, с начална дата 31.12.2005 г.;

б) открил е производство по несъстоятелност на това търговско дружество и

в) е назначил временен синдик със съответните права по Търговския закон (ТЗ).

1. Това решение е вписано в Търговския регистър на 11.08.2008 г.

1. Димитър Трендафилов Трендафилов от гр. София е бил работник в "Кремиковци" АД на длъжност "маневрен стрелочник".

1. За времето от 01.12.2008 г. до 31.05.2010 г. (т. е. след вписването на решението, с което е открито производството по несъстоятелност на работодателя) е получавал частично плащане на уговореното трудово възнаграждение и в края на посочения период общият размер на неизплатеното му трудово възнаграждение е 6258,56 лв. (удостоверение изх. № 9201-5709 от 05.07.2009 г. на "Кремиковци" АД на л. 6 от делото на АССГ).

1. Със заповед № 1197 от 03.06.2010 г. трудовото правоотношение на Димитър Трендафилов Трендафилов е прекратено, считано от 01.07.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заповедта са изложени и следните мотиви: "Причини за прекратяване на трудовия договор: решение от 31.05.2010 г. на СГС, VI-2 с-в, по т. д. № 95/2007 г. "Кремиковци" АД (в неплатежоспособност) е обявено в несъстоятелност, поради което са налице условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - закриване на предприятието."

1. На 01.07.2010 г. Димитър Трендафилов Трендафилов е подал молба декларация, с която е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРС).

II. Спорът между страните по делото е по въпросите има ли право Димитър Трендафилов Трендафилов на гарантирано вземане по ЗГВРС и, ако отговорът на този въпрос е позитивен - надлежно ли е упражнил той процесуалната възможност да иска удовлетворяване на това свое право.

1. С разпореждане № 53-ГВ-4 от 23.07.2010 г. касационният жалбоподател (директорът на фонд ГВРС) е отказал изплащане на исканото от Димитър Трендафилов Трендафилов гарантирано вземане. Като правно основание за отказа е посочен чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25 ЗГВРС, а като фактическо основание на отказа са посочени две обстоятелства: а) трудовият договор е прекратен извън срока по чл. 4, ал. 1, т. 2 и б) молбата - декларация е подадена извън срока по чл. 25 ЗГВРС - изтекли са повече от 30 дни от датата на вписване на решението по чл. 6 в Търговския регистър.

1. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отменил това разпореждане със следните мотиви: "Преди всичко в атакуваното разпореждане не е посочено кое конкретно съдебно решение се има предвид от страна на административния орган като такова по смисъла на чл. 6 и коя е началната дата на сроковете по чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25 от ЗГВРС. Не е посочена и датата, на която е възникнало правото на гарантирано вземане в полза на Димитър Трендафилов по чл. 4 от ЗГВРС. Липсват данни и доказателства за датата, на която е обнародвано решение по чл. 6 по отношение на "Кремиковци" АД ... В процесния случай в преписката е приложено съдебно решение от 06.08.2008 г., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията на 11.08.2009 г. От своя страна жалбоподателят се позовава на съдебно решение от 31.05.2010 г. на СГС, постановено по т.д. № 25/2007 г., което е послужило като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В мотивите на оспореното разпореждане не е обсъдено наличието на последното съдебно решение от 31.05.2010 г., както с оглед наличието на основанията по чл. 4, така и с оглед спазването на срока за подаване на молбата - декларация по чл. 25 от ЗГВРС ..."

1. Единственият довод, инвокиран с касационната жалба, е за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. В нея са изложени две становища:

а) изразеното вече с отмененото от съда разпореждане, че искането е направено след като преклузивният по своя характер 30-дневен срок по чл. 25 ЗГВРС е бил вече изтекъл;

б) че "вземанията, претендирани от Димитър Трендафилов за изплащане от фонд ГВРС, касаят периода 01.12.2008 г. - 31.05.2010 г., възникнали са след вписването в Търговския регистър (11.08.2008 г.) на решението за откриване на производство по несъстоятелност за работодателя "Кремиковци" АД, поради което не попадат в приложното поле на ЗГВРС (а) същите, след като не са платени на падежа, съгласно императивната разпоредба на чл. 639, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя второто становище, изразено с касационната жалба, поради следните съображения:

Правото на гарантирани вземания е субективно материално право, което възниква при осъществяването (при кумулативното наличие) на следните юридически факти: а) начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, и/или парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт (чл. 3 ЗГВРС ); б) влязло в сила и вписано в търговския регистър съдебно решение, с което е открито производство по несъстоятелност на работодателя (чл. 4 ЗГВРС ). Субекти на това право са работниците и служителите, чието трудово правоотношение не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, както и тези, чието трудово правоотношение е прекратено през последните три месеца преди тази дата (чл. 4 ЗГВРС ).

Или с други думи казано: от датата, на която е вписано в търговския регистър съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за работниците и служителите, чието трудово правоотношение не е прекратено и за тези, чието трудово правоотношение е прекратено през последните три месеца преди посочената дата, възниква право на гарантирани вземания в размерите по чл. 22 и чл. 23 ЗГВРС, ако не са сред лицата, изброени в чл. 7 ЗГВРС и подадат заявление - декларация до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от същата дата. По отношение на материалното право на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя този срок е давностен - с неговото изтичане се погасява правото на гарантирани вземания. А по отношение на процесуалното право да се иска плащане на гарантирани вземания срокът е преклузивен - с неговото изтичане се прекратява правото да се иска плащане на такива вземания (сравни реш. № 4203 от 24.03.2011 г. по адм. д. № 10413 от 2010 г. на ВАС - VI отд. и цитираните в него други решения на ВАС - VI отд.).

При така очертаните предмет, съдържание и субекти на правото на гарантирани вземания по ЗГВРС, становището на касационния жалбоподател, изразено в издаденото от него разпореждане № 53-ГВ-4 от 23.07.2010 г. с лаконичния израз "трудовият договор на лицето е прекратен извън срока по чл. 4, ал. 1, т. 2" и подробно мотивиран в обстоятелствената част на касационната жалба, е правилно (законосъобразно и в случая - обосновано). При изброените по-горе в т. I данни, по които между страните не се спори, е законосъобразен изводът, че за неизплатените му трудови възнаграждения след съдебното решение, с което е открито производство по несъстоятелност на работодателя, Димитър Трендафилов няма право на гарантирани вземания по ЗГВРС. Поради това законосъобразно касационният жалбоподател е отказал да издаде разпореждане за плащане. Началната липса на материалното субективно право на гарантирани вземания по ЗГВРС изключва второто обстоятелство, посочено в разпореждането и в касационната жалба като изключващо правото на гарантирани вземания - подаването на заявлението след срока по чл. 25 ЗГВРС. Това обстоятелство щеше да бъде релевантно, ако Димитър Трендафилов има право на гарантирани вземания, но е пропуснал срока по чл. 25 ЗГВРС за неговото надлежно упражняване.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно (постановено е в нарушение на материалния закон) и следва да бъде отменено. Тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК то следва да бъде решено по същество като вместо отмененото решение на АССГ се постанови друго, с което жалбата на Димитър Трендафилов срещу разпореждане № 53-ГВ-4 от 23.07.2010 г. на директора на фонд ГВРС се отхвърли като неоснователно.

Допълнително, но единствено с информативна цел, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъдат посочени и следните правни констатации:

1. Според чл. 6 ЗГВРС в редакцията му към датата 11.08.2008 г., на която е било вписано в търговския регистър съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на "Кремиковци" АД, правото на гарантирани вземания възниква от датата на обнародване в "Държавен вестник" на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Но към същата - 11.08.2008 г. - Законът за търговския регистър е вече влязъл в сила (според § 56 от преходните и заключителни разпоредби на този закон той влиза в сила на 01.01.2008 г.) и по силата на § 164 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (обн., ДВ, бр. 38 от 09.05.2006 г.) обнародването в "Държавен вестник" на вписванията в търговския регистър е вече преустановено. След 01.01.2008 г. публичността на всички обстоятелства, свързани с правосубектността и дейността на търговците, се гарантира чрез вписването им в търговския регистър. В тази връзка е изменена и разпоредбата на чл. 622 ТЗ, предвиждаща обнародване на решенията по чл. 630 и 632 ТЗ, сред които са и решенията, визирани в чл. 6 ЗГВРС - същите, считано от 01.01.2008 г., се вписват в търговския регистър. На същото основание и с оглед постигане на терминологично съответствие между разпоредбите на ЗГВРС и ТЗ с § 15 във връзка с § 56 от ПЗР на ЗТР, в сила от 01.01.2008 г., е направена и промяна в чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 23, ал. 4 и в чл. 25 от ЗГВРСНР, навсякъде в посочените текстове изразът "обнародване в Държавен вестник" се заменя с израза "вписване в търговския регистър" (сравни реш. № 15805 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 9672 от 2010 г. на ВАС - VI отд.).

1. Защитата на неудовлетвореното право на Димитър Трендафилов да получи в цялост уговореното с работодателя трудово възнаграждение след съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност е по реда на чл. 687 и 722 ТЗ.

1. От съдържанието на обстоятелствената част (мотивите) на заповед № 1197 от 03.06.2010 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Димитър Трендафилов Трендафилов, се вижда, че с решението си от 31.05.2010 г. т. д. № 95/2007 г. Софийският градски съд е обявил "Кремиковци" АД в несъстоятелност (чл. 710 и сл. ТЗ), прекратил е дейността на предприятието и е разпоредил останалите последици на несъстоятелността и свързаните с тях правни и фактически действия, изброени в чл. 711 ТЗ. Релевантното в процесния случай съдебно решение е това, заверено ксероксно фотокопие от което се намира в административната преписка - решение № 41 от 06.08.2008 г. по т. д. № 95/2007 г., с което Софийският градски съд е открил производството по несъстоятелността. Последващото решение от 31.05.2010 г. по същото дело, с което несъстоятелността е вече обявена, е ирелевантно.

1. Административен съд - София град е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 170, ал. 2 АПК, в резултат на което неправилно е разместил доказателствената тежест по делото. Според посочената разпоредба, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му, което означава, че в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 4 АПК съдът е следвало да укаже на оспорващия да представи заверен от него препис на съдебното решение от 31.05.2010 г., ако твърди, че то е релевантното в случая решение по чл. 6 ЗГВРС, защото с него Софийски градски съд е открил производството по несъстоятелност на "Кремиковци" АД. Но тъй като с касационната жалба не е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а за спазването на тези правила касационната инстанция не следи служебно (арг. чл. 218, ал. 2 АПК) отразената тук констатация има само информативна цел (както се посочи и по-горе).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,