Решение № 9122 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2018 г.

Решение № 9122 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Петров, против решение № 468/24.01.2018 г., постановено по адм. дело № 6677/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и уважаване на оспорването. Ответникът - Столична община, район "Надежда", чрез юрк. Николов, в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "А." ЕООД, представлявано от управителя М. К., в писмен отговор и в съдебно заседание - чрез адв. Миланова, излага съображения за оставяне на касационната жалба без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано след връщане на делото за ново разглеждане на подадената жалба от директора на Агенция "Митници", срещу решение, обективирано в протокол № 2 от 20.04.2016 г. на Комисия в Столична община, район "Надежда", с което е приета оценка по чл. 210, във връзка с чл. 192 ЗУТ, на право на преминаване през ПИ с идентификатор № 68134.1372.2025, с площ на сервитута от 26.00 кв. м., на стойност 112, 80 лв. Съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценката по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби при определянето на пазарната оценка на правото на преминаване и съответно на размера на дължимото еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът. Поради това го е изменил, като е увеличил размера на пазарната оценка на дължимото еднократно обезщетение от 112, 80 лева, на 1375, 92 лева. За да обоснове този резултат, съдът е приел, въз основа на кредитирано заключение на вещо лице по съдебно-оценителната експертиза, че увеличеното еднократно обезщетение отразява обективно пазарната цена на имота, поради което е счел, че увеличеният размер се явява справедлива пазарна оценка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е направил проверка на законосъобразността на оспореното решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства е направил правилни фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и доводите на страните. Не са налице твърдените от касатора пороци на решението. Обжалваният административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при стриктно спазване на процедурата по чл. 192 ЗУТ. При посочената процедура, за разлика от тази по чл. 190 ЗУТ, изготвянето на оценка от Комисията по чл. 210 ЗУТ, предхожда заповедта за учредяване на правото на преминаване. Тази оценка представлява необходимо условие за продължаване на процедурата по учредяване на сервитут през държавен имот, какъвто е процесният, като единствено областният управител има правомощието да издаде заповед, с която се учредява право на преминаване, респ. да откаже (чл. 192, ал. 3 ЗУТ). Предмет на производството в случая е единствено решението на комисията от 20.04.2016 г., а не заповед по чл. 192, ал. 3 ЗУТ, както неправилно счита касаторът. Поради това неотносими към спора са твърденията на жалбоподателя за съществуването на друго, по-целесъобразно техническо решение за учредяване на сервитутното право. Само за изчерпателност следва да се посочи, че съгласно заключението на приетата по делото СТЕ, вещото лице подробно е разяснило, че такова решение не съществува. Правилно и обосновано съдът е определил размера на дължимото обезщетение, като е кредитирал заключението на оценителната експертиза, при което е отчетена спецификата на предмета на оценката и целите на извършването й, като стойността на правото на преминаване е определена еднократно, за неопределен срок. Заключението е съобразено с пазара на имоти и отразява обективно пазарната цена на имота за учредяване на конкретния сервитут, както и всички характеристики на конкретния имот. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, този съд определя в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,