Решение № 5810 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2019 г.

Решение № 5810 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Дъбов, И. Демирева, Л. Славова и Р. Славов, чрез проц. представител адв. М. Славова, против решение № 3426/20 май 2019 г., постановено по адм. дело № 1851/2018 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Дъбов, И. Демирева, Л. Славова и Р. Славов, срещу заповед № РЛЦ17-РА-079/04 септември 2017 г. на гл. архитект район "Лозенец"-СО, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрено изменение на Плана за застрояване /ПУП-ИП3 в обхвата на УПИ XIX-1491, кв. 32 по плана на гр. София, м. "Кръстова вада", съгласно приложения проект. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са касационните доводи за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване на касаторите за стартиралата процедура по изменение на ПУП. В случая не е налице нарушение на правото им на защита, като последното е реализирано с надлежно подадена жалба пред административния съд срещу крайния акт. Неоснователни са и касационните оплаквания за липса на мотиви на заповедта. При одобряване на устройствените планове фактическите основания могат да се съдържат не само в текстовата част на акта, но и в многобройните съпътстващи материали и становища на помощните органи, предшестващи издаването му. В съответствие с трайната съдебна практика, отделното излагане на мотиви е допустимо и липсата на изрично препращане към всички документи, в които те се съдържат не опорочава установената форма за административен акт до степен, че да налага отмяната му. Неточно в касационната жалба е посочено, че по делото са изслушани две съдебно-технически експертизи, като е било необходимо да се назначи тройна експертиза. Такова искане не е направено при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Освен това по делото са назначени не две, а три съдебно-технически експертизи, заключенията на които правилно са анализирани и кредитирани в съответната степен от административния съд. Съгласно и трите заключения, предвидените с оспорения план параметри на застрояване изцяло съответстват на устройствените показатели, заложени в ОУП за устройствената зона, в която попада процесния имот – УПИ ХІХ-1491. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на третата СТЕ, в графиката на плана за застрояване, одобрен с процесната заповед, не са показани намалени разстояния. Ако такива са предвидени, то за тяхното обосноваване и доказване би следвало да бъде изработен и работен устройствен план по чл. 113 ЗУТ. С одобрения план за застрояване изискуемите разстояния са спазени, тъй като в УПИ ХІХ-1491 е допустимо разполагането на сграда с жилищни функции на пълни разстояния спрямо съседните УПИ, в т. ч. и към имотът на касаторите УПИ ХІ-1483 Възражението на касаторите за намалено разстояние на новопредвидената сграда спрямо регулационните граници със съсобствения им УПИ ХІ-1483 се основава на твърдението, че регулационната граница между УПИ ХІХ-1491 и ХІ-1483 се явява дъно на последния. Имотът на касаторите- УПИ ХІ-1483 е ъглов, тъй като е с лице към две пресичащи се улици, определени с осови точки о. т. 371 а - о. т. 371 б и о. т. 371 б - о. т. 371 г /чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗУТ/, и съответно - с две вътрешни регулационни линии. От това следва, че за него не се определя дъно, а вътрешните му регулационни линии са странични. Предвид изложеното, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника "Луксстрой" ООД следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност касателно претендираните разноски от "Луксстрой" ООД, което този съд намира за неоснователно. Делото е с фактическа и правна сложност, претендираният размер отговаря на извършената правна услуга и не следва да бъде редуциран. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав