Решение № 6194 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 880/2012 г.

Решение № 6194 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 880/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5458 от 1.12.2011 г., постановено по адм. д. № 5690/11 г. Административен съд - София град, първо отделение, III- ти състав, е отменил по жалба на Боян Манев Алексов ревизионен акт № 2001006349/21.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, изменен с решение № 932/3.06.2011 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, в която не са начислени дължимите лихви за забава на възстановената сума в размер на 43 290,37 лв., както и е отменил решение № 932/3.06.2011 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, с която е прието, че лихви се дължат върху възстановената сума в размер на 43 290,37 лв. считано от датата на постановяване на решение № 5054/19.04.2010 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 381/2010 г. и е върнал преписката на компетентния орган по приходите за издаване на акт за прихващане или възстановяване по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК в 30-дневен срок от получаване на преписката. С решението съдът е осъдил Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София да заплати на Боян Манев Алексов разноски по делото в размер на 1 510 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт в посочената част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Боян Манев Алексов от гр. Кюстендил чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отменил ревизионен акт № 2001006349/21.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, изменен с решение № 932/3.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, в частта, в която не са начислени дължимите лихви за забава на възстановената сума в размер на 43 290,37 лв., както и е отменил решение № 932/03.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, с която е прието, че лихви се дължат върху възстановената сума в размер на 43 290,37 лв. считано от датата на постановяване на решение № 5054/19.04.2010 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 381/2010 г. и е върнал преписката на компетентния орган по приходите за издаване на акт за прихващане или възстановяване по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК в 30-дневен срок от получаване на преписката. В мотивите е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка, която не е спорна между страните, както и е формулиран основният спорен въпрос - от кой момент се дължи лихва върху подлежащата на възстановяване сума от 43 290,37 лв. Съдът е изложил и мотивите на директора на Д "ОУИ" - София защо приема, че лихви върху сумата се дължат от датата на постановяване на решението на ВАС по цитираното дело. Решаващият съд е приел, че този извод е логически необоснован и в противоречие с материалния закон, тъй като правното основание за възстановяване на платения ДДС от нотариус Алексов е не съдебното решение, а обстоятелството, че същият не е следвало да начислява ДДС за периода от 12.05.2007 г. до 19.12.2007 г., поради което лихва върху сумите се дължи от момента на плащането им до датата на възстановяването им и като незаконосъобразен РА следва да бъде отменен в тази му част и преписката върната на административния орган за издаване на АПВ по чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се аргументи, че при условията на чл. 129, ал. 6 от ДОПК влизането в сила на съдебното решение, с което е призната недължимост на ДДС, е началният момент, от който се дължи връщането на сумата и приемайки друго, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните по делото - към кой момент се дължи възстановяване на сумата 43 290,37 лв., съставляваща недължимо платен ДДС, и от там от кой момент приходната администрация дължи лихви за забава. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на административния съд е логическо обоснован и при правилно тълкуване на материалния закон. Ревизираното лице не дължи начисляването на ДДС за посочения период не поради наличието на влязло в законна сила съдебно решение, каквато теза поддържа касатора, а поради това, че през този период извършваната от него дейност като нотариус не съставлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и не подлежи на облагане с ДДС. Поради това декларирания и внесен от лицето ДДС се явява внесен без основание и от този момент се дължи неговото връщане. Изложеният в касационната жалба довод, че данъкът е заплатен от трети лица, на които ревизираното лице е извършвало нотариални услуги, и чрез връщането му лицето се обогатява неоснователно, а чрез присъждане на лихви това обогатяване ще нарасне, е без правна стойност и не следва да бъде обсъждан. Той касае отношения между ревизираното лице и трети лица, които отношения са неотносими към процесния спор. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че Административен съд - София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 2 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,