Решение № 110 от 9.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7176/2013 г.

Решение № 110 от 9.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7176/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е за преглед по реда на надзора по чл. 225, ал. 2 ГПК (отм.). К. П. В., И. П. В., Жива И. Ф., А. К. А., Люля А. Ш., М. П. К. -В., Й. А., М. Б. А. и А. А. са подали молба вх. № 253 от 16.03.1998 г. срещу определение № 133 от 05.02.1998 г. по ч. гр. д. № 4846/1997 г. на Софийския градски съд, II-б гражданско отделение, с което е оставено в сила определение от 29.07.1997 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 1243/1993 г. по описа на Софийския районен съд, 48 състав. Молбата за преглед е подадена в двумесечния преклузивен срок по чл. 226, ал. 1 ГПК (отм.) от влизане в сила на необжалваемото второинстанционно определение, но не е била администрирана своевременно. Ответникът Д. А. З. изразява становище, че е продал имота на трето лице през 1999 г. и не го владее. Останалите ответници не изразяват становище по молбата. По подадената молба за преглед по реда на надзора Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С влязлото в сила определение Софийският градски съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от наследниците на И. П. В., починал през 1931 г. е недопустим, защото ответникът Д. А. З., по отношение на който се иска прогласяване нищожност на придобивното основание, за да бъде възстановена собствеността на ищците по реда на ЗВСОНИ, не го е придобил чрез правна сделка с държавата, а с административен акт - той е бил обезщетен срещу отчужден негов имот на основание чл. 91 П. (отм.). По отношение на административните актове разпоредбата на чл. 7 ЗВСОНИ е неприложима и поради това липсва правен интерес от провеждане на установителния иск. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон. Възстановяването на собствеността на бившите собственици на основание ЗВСОНИ настъпва по право ако имотите се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Когато те са продадени от държавата на други лица, чл. 7 ЗВСОНИ предвижда, че имотите се възстановяват по след уважаване на иск за възстановяване на собствеността, в случаите, когато са придобити от третите лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използуване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. С ТР 1/2005 г. на ВС, ОСГК се прие, искът по чл. 7 ЗВСВОНИ е специален установителен иск, който има за предмет прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. От това тълкуване следва, че разпоредбата на чл. 7 ЗВСОНИ не се прилага по отношение на административните актове с вещноправни последици. Ето защо не може да бъде споделена тезата на молителите, че с иска по чл. 7 ЗВСОНИ се търси възстановяване на собствеността и в това производство съдът трябва да се произнесе инцидентно по правните последици на един опорочен административен акт. Правилно е прието от Софийския градски съд, че иск за прогласяване нищожност на административен акт не може да бъде предявен самостоятелно. При твърдение за нищожност или незаконосъобразност на административния акт с гражданскоправни последици по отношение на подлежащ на възстановяване имот по реда на чл. 1 и 2 ЗВСОНИ, заинтересованите лица имат възможност да предявят иск за собственост и в рамките на този процес да поискат по реда на косвения съдебен контрол съдът да се произнесе по валидността на придобиването на имота от третите лица. По изложените съображения молбата за преглед по реда на надзора е неоснователна и следва да се остави без уважение. Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение