Решение № 13821 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2009 г.

Решение № 13821 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ (ИППИМП) - д-р Йордан Енчев" - Йордан Енчев Димитров, от гр. Стражица против Решение № 215 от 27.04.2009 г. по адм. дело № 1018/2008 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил оспорването на ЕТ "ИППИМП - д-р Йордан Енчев" - Йордан Енчев Димитров, от гр. Стражица срещу писмена покана за възстановяване на суми по чл. 37 от договор № 04-0409/19.02.2008 г. с изх. № 29-05-1642/28.11.2008 г. на директора на РЗОК - Велико Търново. По делото е установено, че административното производство е започнало по Заповед № РД-09-1247/14.10.2008 г. на директора на РЗОК - Велико Търново за извършване на финансова проверка на жалбоподателя относно изпълнение на договор № 04 - 0409/19.02.2008 г. с обхват - финансова тематична, контрол по изпълнение на регулативни стандарти за 2008 г. В изпълнение на заповедта проверяващият екип е констатирал, че за второто тримесечие на 2008 г. изпълнителят на медицинска помощ е възложил СМД и МДД, заплатени от НЗОК на СИМП и лаборатории по бланки МЗ - НЗОК № 3, МЗ - НЗОК № 3а и МЗ - НЗОК № 4 на пациенти, съгласно приложение № 1, представляващо неразделна част от финансов протокол № ПМ (ф)059/16.10.2008 г., над определените му с протокол от 8.05.2008 г. регулативни стандарти. По подаденото възражение срещу констатациите Арбитражната комисия не е постигнала решение. За да издаде своя акт директорът на РЗОК - Велико Търново се е позовал на чл. 254 от НРД-2006 г., но не е наложил санкцията по чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД-2006 г., а е издал писмена покана за възстановяване на суми по чл. 37 от договор № 04 - 0409/19.02.2008 г. В административното производство са смесени две процедури - по издаване на административен акт за санкция (финансова неустойка) и по издаване на административен акт - покана за неоснователно получени суми. Ирелевантен в случая е окончателният размер на задължението след като за жалбоподателя не е налице яснота по кой административнопроизводствен ред е ангажирана неговата отговорност. Съставянето на финансов протокол и възникването на основание от хипотезата на чл. 254 от НРД-2006 г. предполага налагане на санкция. Съставянето на протокол за неоснователно получени суми е основание за издаване на писмена покана. В рамките на този процесуален ред не е предвидено сезиране на арбитражната комисия. Оспореният административен акт е с взаимноизключващи се мотиви. Възприемайки го по неговата форма и резултат като законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Писмена покана с изх. № 29-05-1642/28.11.2008 г. на директора на РЗОК - Велико Търново е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и като такава се явява незаконосъобразна. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Предвид изхода на делото Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново следва да заплати направените от жалбоподателя разноски и за двете инстанции, които съобразно доказателствата в тази насока възлизат на сумата 330.00 лева (250.00 лева - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 4.03.2009 г. и 80.00 лева - внесени държавни такси за двете съдебни инстанции). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение