Решение № 266 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2013 г.

Решение № 266 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Петра 2004" ЕООД, гр. Горна Оряховица, против решение № 675 от 10.01.2013 г. по адм. д. № 784/2012 г. по описа на Административен съд В. Търново. Иска отмяна с доводи, че държавната такса е платена за производство пред КЗК по чл. 122л от ЗОП, представлява вреда, която следва да бъде обезщетена. Ответната страна - Община Горна Оряховица не изразява становище. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 675 от 10.01.2013 г., по адм. д. № 784/2012 г. по описа на Административен съд В. Търново, е отхвърлен иск на "Петра 2004" ЕООД против Община Горна Оряховица за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от отменен индивидуален административен акт, представляващи платена държавна такса за производство пред Комисия за защита на конкуренцията по чл. 122г, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Съдът е приел, че отговорността от производство пред особена юрисдикция е последица от изхода на спора, но към момента на издаване на решение № 1456/18.11.2010 г. на КЗК, за тази юрисдикция не е имало норма, която да предвижда присъждане на направените разноски за защита в производството пред КЗК. Съдът е приел, че няма основание за присъждането им и по реда на чл. 1 от ЗОДОВ защото не представляват имуществени вреди които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. Решението е правилно и следва да се остави в сила. До влизане в сила на новата ал. 9 на чл. 122г от ЗОП (ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г), КЗК не е имала правомощието да се произнася по отговорността за разноските. Принципно и съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК за производствата по АПК не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноски направени само пред съда, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Когато КЗК уважава жалба и отменя административен акт с решение по чл. 122г, ал. 6 от ЗОП, тя не се произнася по направените пред нея разноски, защото такова правомощие не й е предоставено. За производствата пред КЗК и в отклонение от принципа за достъпност по чл. 12 от АПК, се заплащат държавни такси по Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите (Загл. доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.). След като специалният ЗОП към момента на издаване на решение № 1456 от 18.11.2010 г. на КЗК не е предоставял на КЗК правомощия да се произнася по отговорността за разноски и да възлага направените такива на страна, изгубила спора, се поставя въпросът дали присъждането им може да стане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След като не е имало норма, която да предвижда присъждане на направени разноски за защита в производство пред КЗК, за законодателя те не представляват основание за вид отговорност, какъвто аналогичен случай са разноските за производство по ЗАНН и ТР № 2/3.06.2009 г. по т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. Отговорността за разноски, направени в административно производство е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Законът не е предвиждал възлагането им във висящо административно или съдебно производство пред ВАС в спор по ЗОП, но и няма основание за присъждането им в настоящото исково производство, защото не представляват имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт, както правилно е приел първостепенния съд. Обстоятелството, че Върховният административен съд, IV отд. ги е присъждал, а по-късно е изоставил практиката си, не поражда правно основание за претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното и на основание чл. 121, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение