Решение № 3574 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Район Слатина-Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт В. Дъбов, против решение 1541/09.03.2023 г., постановено по адм. дело 57/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че издадената от него заповед е нищожна поради липса на законова възможност за делегиране правомощията на кмета на общината по чл. 8, ал. 4 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС 76 от 05.03.2021 г., обн. ДВ. бр.20/2021 г., изм. и доп. ДВ. бр.79/2021 г. (Наредбата), като се позовава да възможността за делегиране по чл. 44, ал. 1, т. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което се отхвърли подадената жалба . Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Д. Йорданова, чрез пълномощника адвокат А. Андреев, в представен писмен отговор и в проведеното съдебно заседание оспорва жалбата, като пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е прогласил нищожността на заповед РСЛ22-РД09-515/07.12.2022 г. на кмета на Район Слатина-Столична община, в частта, с която е отказано да се изплатят средства от държавния бюджет за компенсиране разходите за обучение на детето Л. Андреев за учебната 2022/2023 г. по заявление РСЛ21-ГР94-2202(9)/03.11.2022 г., за период след класирането, считано от 16.09.2022 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на Д. Йорданова. Съдът е приел, че оспорената заповед, в частта съдържаща мотивиран отказ за компенсиране на разходите, е издадена от кмета на Район Слатина въз основа на заповед СОА 21-РД 09-414 от 16.03.2021 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 44, ал. 1, т .8, т. 9 и ал .2 ЗМСМА и във връзка с горецитираната наредба, е възложено на кметовете на райони да издават заповеди за определяне размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредбата. Счетено е, че в нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата е заложено изпълнението на упоменатите в нея функции да бъде осъществявано само от кмета на общината, без възможност за делегиране на правомощия, така както е предвидено в друг текст от Наредбата - чл. 10, ал. 2. Така съдът е достигнал до извод, че кметът на Столична община няма нормативната възможност да прехвърля правото си да издаде отказ за компенсиране разходите по Наредбата. Решението на АССГ е неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата (в приложимата редакция), когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на АПК. Предвид цитираната разпоредба компетентен орган за издаване на мотивиран отказ действително е кмета на общината. Противно на приетото от АССГ, в конкретния случай кметът на Район Слатина при издаването на заповед РСЛ22-РД09-515/07.12.2022 г. е действал при условията на прехвърлена компетентност в хипотеза на делегиране на правомощия. Делегацията е извършена с изричен акт - заповед СОА21-РД-09-414/16.03.2021г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 8, т. 9 и ал. 2 ЗМСМА. Оправомощаването е извършено при спазване принципа по чл. 10, ал. 1 АПК и на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1 т. 9, изр. 1, предл. първо ЗМСМА, според която кметът на общината възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите. С тази норма при използване от законодателя на достатъчно ясна публично правна терминология относно термина възлагане и при липса на изрично въведено ограничение, на практика е дадена възможност за делегиране на широк кръг от правомощия, т.е. на по-голям обем от материална компетентност, независимо от начина й на придобиване, в случая възложена с разпоредба от подзаконов нормативен акт. Така определената с подзаконовия нормативен акт функция по издаване на мотивиран отказ за компенсиране на извършените от родителите разходи при условията и по реда на процесната наредба, е прехвърлена на долустоящия административен орган - кмета на съответния район. Не се касае за липса на нормативна възможност за прехвърляне на компетентност поради неконкретизиране на точните правомощия, които могат да се възложат на кметовете на райони, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Същите са конкретно опредени в нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата и са прехвърлени в този обем със съответния акт. Решението на АССГ като постановено в противоречие с материалния закон трябва да се отмени. С оглед липсата на диспозитив в обжалваното съдебно решение относно материалната законосъобразност на оспорения акт и с цел осигуряване право на защита на страните в процеса пред първата инстанция, делото следва се върне на тази инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване релевантните факти и при съвкупна преценка на всички доказателства, следва да извърши проверка на оспорения акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК за основанията за оспорване по чл. 146 т. 2-5 АПК и изложи мотиви относно наведените доводи в жалбата. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, произнасянето по исканията за разноски ще да бъде осъществено от първоинстанционния при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение