Решение № 12304 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12035/2009 г.

Решение № 12304 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12035/2009 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на ТП "Щада Фарма Интернационал" гр. София и на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" срещу решение № 51 от 3.07.2009 г. по адм. д. № 6551/2008 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 16 състав. И в двете касационни жалби са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата Антония Илиева Гърдева от гр. Русе моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна директор на ТП на НОИ гр. Русе не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С решение № 51 от 3.07.2009 г. по адм. д. № 6551/2008 г., Административен съд София град, Първо отделение, 16 състав е отменил Решение № 144 от 19.07.2007 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него Разпореждане № 7907 от 21.04.2007 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и е върнал преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационните жалби отменителни основания. Решението предмет на контрол от настоящата инстанция е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният го е разяснил изцяло от фактическа страна, като е преценил всички доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните. Фактическата обстановка е била безспорно установена и тя се свежда до следното: На 28.08.2006 г., в 13.15 ч., на ул. "Мария Луиза", Антония Илиева Гърдева от гр. Русе е претърпяла внезапно увреждане на здравето, вследствие на пътно-транспортно произшествие. Мястото на това произшествие е на 3550 м от ДКЦ 2 гр. Русе, на 395 м от Медицински център 1 гр. Русе и на 115 м от дома на пострадалата /виж протокола от с. з. от 28.01.2009 г. и допълнителната техническа експертиза/. Лицето се е намирало в обедна почивка. Работодателят не е осигурил място за хранене. От показанията на свидетелите Атанасова и Гърдев се установява, че когато служебните ангажименти на Антония Гърдева са били в гр. Русе, в обедната почивка тя е пребивала и се е хранила у дома си. От представения работен план е видно, че този ден лицето е трябвало да посети ДКЦ - 2 и Медицински център 1, и двете лечебни заведения в гр. Русе. Преди това по електронната си поща е получила молба за съдействие от Ванина Кашева от същата фирма за маркетирането на медикамента Acyclovir, за което е трябвало да посети лекари на ул. "Борисова", която също е в близост с местопроизшествието. Тази дейност, която Гърдева е имала намерение да осъществи е в интерес на предприятието. Електронното писмо от Кашева също се намира по делото. Предвид цитираните доказателства напълно обоснован е извода на съда, че Гърдева е била в дома си за обедната почивка, след което се е оправила в района на местопроизшествието с цел да продължи да изпълнява служебните си задължения. По делото не е било спорно, че към момента на злополуката ответницата по касация е била в трудово-правни отношения с ТП "Щада Фарма Интернационал" и е работила за тази фирма като медицински представител за регион Русе. Предвид трудовия договор, длъжностната характеристика, оперативните правила и задължения на медицинския представител, декларациите на управителя и мениджъра на ТП "Щада Фарма Интернационал" съдът е направил своите изводи за мобилния характер на работата на медицинския представител и с оглед на този специфичен характер правилно е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 2 КСО, като е приел, че всяко място, където медицинския представител упражнява правото си на обедна почивка, в рамките на регламентирания от работодателя интервал, може да се приеме като обичайно място за хранене на осигурения през работния ден. Действително относно работници и служители, изпълнението на чиито задължения изисква мобилност, нямат определено работно място и осигурено място за хранене буквалният прочит на чл. 55, ал. 2, т. 2 КСО е неприложим, но това не трябва да води до ограничаване на техните социални права, включително и това да получат обезщетения за трудова злополука. До тук би довела поддържаната от СУСО по това дело теза, която не се възприема, тъй противоречи на принципа на равнопоставеност на осигурените лица, прогласен чл. 3 КСО. Становището на ТП "Щада Фарма Интернационал" по делото е било, че на този ден Антония Гърдева не е била на работа, тъй като не е изпълнила посещенията по оперативния план за деня. Но именно тяхната служителка Янакиева заявява, че на 28.08.2006 г. в 10 ч. е получила от Гърдева оперативен план и отчет. Освен това мястото на злополуката е в район, в който се намира и Медицински център 1, посещение на който е предвидено този ден в оперативния план. Въпросите за ефективността на работата на Гърдева през този ден са на плоскостта на трудовото правоотношение, поради което се явяват периферни за същността на настоящия спор, който е за наличието на трудова злополука. И тук важи казаното по-горе относно предпоставките на фактическия й състав, както и доказването на елементите му. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество в решението липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационните жалби се възприемат като неоснователни, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,