Решение № 799 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 231/2016 г.

Решение № 799 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 231/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. Л. и Т. К. К. от с. В., Район "Витоша", Столична община срещу Решение № 5753/28.09.2015 г., постановено по адм. д. № 4210/2015 г., по описа на Административен съд-С. град, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № РД-30-19/12.02.2015 г., на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. И. Л. не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд-С. град е образувано по жалба на Л. В. Л. и Т. К. К. срещу Заповед № РД-30-19/12.02.2015 г, на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка с тоалетна", разположен в УПИ VIII-466 в кв. 15 по плана на гр. С., м. "с. В.". Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с целта на закона, както и че при издаването й не са допуснати противоречия с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствени правила, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При цялостната преценка на доказателствата по делото и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в периода от лятото на 1987 г., до 2010 г., в УПИ VIII-466 в кв. 15 по плана на гр. С., м. с. В. е изградена пристройка към съществуващата двуетажна жилищна сграда, която пристройка е с предназначение стая с баня и тоалетна. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж, като изграденото навлиза, и в съседния УПИ. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. Предвид времето на извършване на строителството, както административният орган, така и административният съд, са обсъдили подробно предпоставките за търпимост на строежа, визирани в текста на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР ЗУТ, като обосновано са приели, че в случая тези предпоставки не са налице. Изложените в оспореното решение доводи се подкрепят напълно от касационната инстанция. За пълнота следа да се отбележи, че дори да се приеме, че строежът е бил изграден след 1998 г., съгласно подадената декларация, то отново не са налице предпоставките за търпимост на констатирания незаконен строеж, визирани в § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, поради липсата на деклариране на строежа в съответния срок. По делото безспорно е установено, че строежът не е отговарял нито на законовите изискванията действали по време на изграждането му, нито е допустим по сега действащите разпоредби, в каквато насока административният съд е изложил задълбочени и обосновани мотиви, което изключва и приложението на § 127 от ПЗР на ЗУТ. Неоснователно е твърдението на касатора, направено с касационната жалба относно даването на съгласие от друг съсобственик, което е изцяло неотносимо към законността на изградения без изискуемите се строителни книжа обект Неоснователни са и останалите твърдения в касационната жалба, относно характеризирането на обекта като допълващо застрояване и приложението на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. Цитираната разпоредба се отнася за запазване на заварени вече изградени сгради, с оглед бъдещо строителство на предвидени в плана сгради. В настоящия случай, според първоначалния план, а и според неговото изменение ново строителство в съседния имот не е предвидено. Разпоредбата е относима към установяване единствено на фактическото разположение на заварените сгради и евентуалното им запазване, ако те самите не отговарят на изискващите се разстояния, но е неотносима към новоизградени такива. Дори и да се приеме, че в случая се касае за допълващо застрояване, то същото не отговаря на строителните правила и норми съгласно приложимата правна уредба по време на изграждането му, така и според понастоящем действащия ЗУТ, предвид наличното противоречие с нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, поради неспазване на изискуемото се отстояние до съседния УПИ и навлизането на изграденото в него. Разпоредбите на чл. 41 и сл. от ЗУТ предвиждат допълващо застрояване, непредвидено в действащия ПУП, но в случая извършеното строителство е недопустимо по действащите норми и правила за застрояване. При тези данни обосновано съдът е приел, че описаният в заповедта строеж не е допустим, както по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му, така и съгласно сега действащия ЗУТ. Безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който не е търпим и при липса на доказателства за проведено узаконяване по някои от нормативно предвидените режими, изводите на съда за законосъобразност на заповедта за премахването му са в съответствие с материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното съдебно решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, то Л. В. Л. и Т. К. К. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сума в размер на 600.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,