Решение № 5425 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2016 г.

Решение № 5425 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 646/30.03.2016 г. по адм. д. № 1166/2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № Р-16-1401884-091-01/13.01.2015 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни събражения излага в жалбата си. Моли РА да бъде оставен в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "С. ф." ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16-1401884-091-01/13.01.2015 г. на ТД на НАП - П., с който за периода м. 10 -12.2011 г., м. 2 - 7.2012 г. и м. 1 и 2.2013 г. е вменена отговорност на "С. ф." ЕООД в размер 56 797,07 лв с лихви на основание чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС по фактури на "Ф. ф.-2002" ЕООД, "С." ЕООД и "Ф. с.-12" ЕООД за доставка на услуги по конфекциониране на облекла, по които данъкът не е внесен изцяло от доставчика. В РА е констатирано, че тримата доставчици имат съставени РА, за периодите на издаване на фактурите с получател - ревизираното лице, в които не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставка на шивашки материали, в резултат на което декларираните в справките-декларации суми на данъка за внасяне за периодите, в които са издадени фактурите на ревизираното лице не е внесен изцяло. В РА е прието, че ревизираното лице е знаело, или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като управителя на ревизираното лице С. К. е бил търговски пълномощник на "С." ЕООД и управител на другите две дружества, в периода на издаване на фактурите за конфекциониране на облекла, внасял и теглил е суми от сметките на "С." ЕООД и "Ф. ф.-2002 " ЕООД, трите дружества и ревизираното лице имат един и същ адрес и се обслужват от една и съща счетоводна фирма, поради което ревизираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от доставчиците му. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е основателен. Вместо да обсъди събраните по делото доказателства за наличие на обстоятелства по § 1, т. 3, б. "д" от ДОПК, каквито констатации има в РА, съдът е обсъждал констатациите в РА и РД като твърдения на касатора, неподкрепени от никакви доказателства. Необсъждането на събраните в преписката и по делото доказателства съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, който изисква съдът в мотивите на решението да извърши преценка на доказателствата и да направи правни изводи, основани на доказателствата по делото. В случая съдът е разгледал спора без да вземе предвид събраните доказателства - пълномощно от "С." ЕООД за С. К. по чл. 26 от ТЗ да действа като търговски пълномощник на дружеството, приложените справки по чл. 62, ал. 5 от КТ, от които е видно в кои периоди С. К. е работил като управител на "Ф. ф.-2002" ЕООД и "Ф. с.-12" ЕООД. Не са обсъдени приложените в преписката извлечения от банковите сметки на "С." ЕООД и "Ф. ф.-2002" ЕООД, от които е видно, че С. К. е внасял и теглил суми от банковите сметки на дружествата. Съдът следваше да се запознае с приложените в преписката доказателства и да направи изводи за тяхната доказателствена стойност за констатациите в РА и РД. Приложенията към РА и РД не се прилагат само за тежест, а съдържат доказателства за обстоятелствата, установени по време на ревизията, които съдът е длъжен да обсъди и прецени доказателствената им стойност предвид изискванията в ДОПК за тяхното събиране. За преценката налице ли са обстоятелствата по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС съдът следваше на основание чл. 172, ал. 2 от АПК да събере доказателства приложените РА, съставени на трите дружества доставчици, влезли ли са в сила, в който случай би била налице хипотезата на невнесен данък от доставчиците по ал. 1. В производството пред съда са представени доказателства за влизане в сила само на един от трите РА - потвърден е с решение на ВАС, приложено по делото. За РА, съставен на "Ф. с.-12" ЕООД е приложено определение № 296/5.02.2014 г. по адм. д. № 52/2014 г. на АС - П., с което жалбата против РА е оставена без разглеждане, като не са събрани доказателства за влизане в сила на това определение. РА, съставен на "Ф. ф.-2002" ЕООД е връчен по електронен път, като не е приложено потвърждение за получаване на РА и липсват данни за влизането му в сила. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на данъчната администрация да представи доказателства за влизане в сила на РА, съставени на на "Ф. ф.-2002" ЕООД и "Ф. с.-12" ЕООД. Следва да се обсъдят събраните по делото и в ревизионната преписка доказателства, както и представените в касационното производство справки за осигурявани лица от "Ф. с.-12" ЕООД и "Ф. ф.-2002" ЕООД, които не могат да се обсъждат в касационното производство предвид забраната по чл. 220 от АПК. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,