Решение № 8300 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2009 г.

Решение № 8300 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Златко Христов Каракачанов, от гр. София, срещу решение по т-28.1 по протокол на Висшия съдебен съвет (ВСС) № 13/25.03.2009 г., с което е потвърдена заповедта на административния ръководител на Софийската районна прокуратура за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на жалбоподателя. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по жалбата - ВСС чрез своя представител намира жалбата за неоснователна. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна при следните съображения: Производството по издаване на обжалваното решение е започнало по заповед № 15/16.02.2009 г. на административния ръководител на Районна прокуратура София, с която е образувано дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение от Златко Стоянов (Каракачанов), касаещо незаконосъобразно задържане на обвиняем с МН "задържане под стража" извън сроковете на чл. 63, ал. 4 НПК, с което е допуснал надлежаване на обвиняемото лице по пр. пр. № 35006/2008 г. над срока, визиран в НПК с 3 месеца и 9 дни към 21.01.2009 г. Изяснено е от фактическа страна, че жалбоподателят е с постановление от 28.11.2008 г. е прекратил частично наказателното производство спрямо Иван Маринов Янакиев и Живка Иванова Димитрова. Иван Янакиев е бил задържан под стража към датата на съставяне на постановлението за частично прекратяване, поради което жалбоподателят е следвало изрично да укаже в постановлението си задържаният да бъде незабавно освободен. С това постановление именно е променена квалификацията на деянието, за което е бил привлечен Янакиев, поради което спрямо това деяние същият може да бъде задържан под стража максимално дълго на основание чл. 63, ал. 4 НПК два месеца. Към датата на постановлението срокът на задържане вече се просрочва с 1 месец и 15 дни. При поредната молба за промяна на мярката за неотклонение на обвиняемия Янакиев, изпратена от съда на 21.01.2009 г., жалбоподателят не я е променил. Същата е променена на тази дата, след изрична резолюция за това на зам.-районния прокурор. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена на жалбоподателя на 16.02.2009, като същият е депозирал писмени обяснения на 18.02.2009 г. Въз основа на установеното от фактическа страна и след запознаване със събрания доказателствен материал по дисциплинарната преписка, административният ръководител е издал заповед № 29/06.03.2009 г., с която на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "забележка" за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ (отм). Тази заповед, ведно с дисциплинарното производство и материалните по него, е изпратена на ВСС. С протокол № 10/17.03.2009 г. комисията по дисциплинарни производства е предложила на ВСС да потвърди заповедта на административния ръководител на Районна прокуратура -София по отношение наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 3 ЗСВ с оспореното решение ВСС е потвърдил процесната заповед. Решението си ВСС е приел след тайно гласуване, с 20 гласа "за", без "против" и без "въздържали се". Изложил е мотиви за компетентността на наказващия орган, за съобразяване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валиден и законосъобразен административен акт при следните съображения: Решението е издадено от компетентен орган, в изискващата се писмена форма, прието е с необходимото мнозинство и при наличен кворум. Спазени са административнопроизводствените правила, а материалноправните норми са правилно приложени. Решението е мотивирано с всички съпътствуващи актове по приемането му, включително с мотивите в заповедта на административния ръководител и тези, изложени в становището на комисия по дисциплинарни производства при ВСС. Жалбоподателят се е възползвал от правото му да дава обяснения, с което е спазено процесуалното правило на чл. 313, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, гарантиращо правото на защита на уличеното лице. Дисциплинарното нарушение с оглед приетите за установени фактически констатации правилно е квалифицирано като такива по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ и е извършено виновно. Настоящият съдебен състав не споделя възраженията в жалбата, че заповедта на административния ръководител следва да бъде връчена на нарушителя преди изпращането й във ВСС. Тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което не следва да бъде връчвана. Разпоредбата на чл. 314, ал. 2 ЗСВ изисква незабавното изпращане на заповедта след издаването й. Ето защо невръчването й не съставлява нарушение на процедурните норми, а правото на защита е гарантирано и упражнено от жалбоподателя чрез депозиране на писмените му обяснения. Предвид изложеното спрямо атакувания административен акт не са налице отменителни основания, поради което жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и пар. 118 ЗИДЗСВ, Върховният административен съд, второ отделение