Решение № 12514 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2020 г.

Решение № 12514 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Агрив – В" ЕООД чрез В. С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2997/25.02.2020 година по адм. д. № 13285/2019 година по описа на Върховния административен съд. Искането е на основание чл. 239, т. 1 от АПК, като молителят твърди, че след влизане в сила на това съдебно решение, дружеството е установило, че при архитекта на община Добричка, изготвил проектите за изграждане на обекта, предмет на заповедта, се съхранявал изискания със заповедта инвестиционен проект – допълнение към вече одобрения инвестиционен проект за извършените съществени отклонения, съгласно разпоредбите на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Твърди, че този проект не могъл да бъде известен на дружеството, тъй като бил в държане на архитекта. Същият бил ново обстоятелство от решаващо значение за правилното решаване на делото във ВАС, тъй като били отстранени пречките довели до спиране на процесното строителство. Прави искане за отмяна на соченото съдебно решение и връщане на делото на Върховния административен съд за ново разглеждане на делото. Ответникът, кметът на община Добричка, оспорва искането като неоснователно. Твърди, че представеният проект е без дата. Същият бил внесен в община Добричка на 24.06.2020 година с вх. № УТ-1218, т. е. няколко месеца след като решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила. Представя становище на главния архитект на община Добричка, според което постъпилите в общината проекти за промяна по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ в разрешение за строеж № 83/08.12.2015 година за обект "Ф. за производство на мливо" в ПИ № 013023, в землището на с. П. дол не отразяват направените промени по време на строителството, поради което е отказано издаването на заповед за промяна на разрешение за строеж № 83/08.12.2015 година. И на последно място твърди, че заповед № 216/05.03.2016 година на кмета на община Добричка (съдържаща указания за отстраняване на причините за спиране на строителството на процесния обект, предмет на контрол за законосъобразност на решението, чиято отмяна се иска) изброява множество констатации, довели до спиране на строежа, като допълнението към вече одобрения проект е само една от тях, поради което и представеното изменение, дори и да представлява ново доказателство по смисъла на чл. 237, т. 1 АПК, не би променило изхода на адм. д. № 13285/2019 година по описа на ВАС. П. извършена проверка на соченото основание, съставът на Върховния административен съд приема следното: Производството по адм. д. № 222/2019 година по описа на Административен съд гр. Д. е образувано по жалба на "Агрив – В" ЕООД срещу заповед № 216/05.03.2019 година на кмета на община Добричка. Със същата, на основание чл. 224а, ал. 1 във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 8 и чл. 223, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 7 и т. 10 ЗУТ се нарежда спиране изпълнението на строеж "Ф. за производство на мливо", забранява се достъпа до строежа в поземлен имот с идентификатор 56695.13.23 в землището на с. П. дол и на дружеството "Агрив – В" ЕООД се дават указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството в четири точки. С решение № 351/24.09.2019 година по адм. д. № 222/2019 година Административен съд гр. Д. отменя заповед № 216/05.03.2016 година на кмета на община Добричка, като приема, че заповедта е без предмет, тъй като още към момента на първата проверка от 08.01.2019 година в процесния имот не са се извършвали строително-монтажни работи. С решение № 2997/25.02.2020 година по адм. д. № 13285/2019 година Върховният административен съд отменя решение № 351/24.09.2019 година по адм. д. № 222/2019 година на АС гр. Д., като постановява друго, с което отхвърля жалбата на "Агрив – В" ЕООД срещу заповед № 216/05.03.2016 година на кмета на община Добричка. Съдебният състав обосновава законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Строежът бил извършен при съществени отклонения на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 7 ЗУТ. Констатациите в акта не били оборени от дружеството, като били констатирани промени в строителната конструкция и вида на конструктивните елементи, местоположението на общи инсталации и прочие. Отделно от това, липсвал авторски надзор на обекта. С процесната молба, "Агрив – В" ЕООД прави искане за отмяна на решение № 2997/25.02.2020 година по адм. д. № 13285/2019 година на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК, като твърди, че приложеният към молбата инвестиционен проект представлява ново писмено доказателство за установяване на ново обстоятелство от съществено значение за решаване на спора за законосъобразността на заповед № 216/05.03.2016 година на кмета на община Добричка, което не било известно на дружеството до приключване на производството по делото. При анализ на представеното писмено доказателство във връзка с претендираната приложима правна норма на чл. 239, т. 1 АПК, съставът на Върховния административен съд намира молбата за неоснователна: Производството по отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове на лимитативно изброените в чл. 239 обстоятелства и в преклузивните срокове по чл. 240 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителят, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. За да бъде едно обстоятелство ново, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, то трябва да е новооткрит юридически или доказателствен факт, който е съществувал към деня на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Този факт не трябва да е новосъздаден, т. е. настъпил след влизане на решението в сила Нужно е заинтересованата страна да не е била в състояние да научи за съществуването на факта, който е от значение за правилното решаване на спора по същество. В конкретната хипотеза нито една от сочените предпоставки от фактическия състав на диспозицията на правната норма на чл. 239, т. 1 АПК не е осъществена. На първо място, представеният инвестиционен проект на л. 6 – 19 по делото е без дата, поради което и съдът няма по какъв начин да осъществи проверка дали същият е съществувал към устните състезания по адм. д. № 13285/2019 година по описа на ВАС, след които е постановено решението по делото, чиято отмяна се иска. Същият проект е бил представен в община Добричка със заявление вх. № УТ-1218/24.06.2020 година, което е няколко месеца след влизане в сила (25.02.2020 година) на решението по адм. д. № 13285/2019 година по описа на ВАС, чиято отмяна се иска. Горното обосновава извод за липса на доказателства така представения проект да представлява ново обстоятелство/съответно писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. На следващо място, същият проект не е обстоятелство/доказателство неизвестно на "Агрив – В" ЕООД, тъй като видно от заглавната му страница, същото дружество е възложител на проекта. Не без значение е и фактът, че така представеният проект дори и се отнася до констатираните със заповедта отклонения в строителството (в обратна насока е представеното писмо, подписано от главния архитект на община Добричка), същият не би променил изхода на спора, тъй като констатираните със заповед № 216/05.03.2019 година на кмета на община Добричка отклонения в строителството са и в насока извън необходимостта от представяне на проект-допълнение към вече одобрения инвестиционен проект, като например са изложени съображения за липса на договор за упражняване на авторски надзор, без в производството по отмяна да са ангажирани каквито и да било доказателства за съществуване на обстоятелства, които да са в състояние да опровергаят констатацията на органа в тази насока и които да не са били известни на страната към периода на провеждане на редовното производство по делото. Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на искането, което следва да бъде отхвърлено на основание чл. 244, ал. 1 АПК. Относно искането на адв. Димов за присъждане на разноски по делото в размер на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съдът намира същото за неоснователно предвид липсата на представени доказателства за заплащането му. По делото на л. 34 е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който между страните е уговорено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева, които са вносими по банков път. Пред състава на ВАС не са ангажирани доказателства за заплащане на сумата по банков път. Съгласно ТР № 6/2012 година на ВКС по т. д. № 6/2012 година, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора за правна защита и съдействие е вписан начина на заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, без да са ангажирани доказателства за заплащането им, което прави искане за присъждане на разноски неоснователно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК съставът на Върховния административен съд