Решение № 3089 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена срещу решение 3961 от 27.05.2024 г., постановено по адм. дело 2058/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Със съдебното решение е отменено по жалба на ММ-Агро 2000 ЕООД гр. Бургас Уведомително писмо (УП) изх. 02-020-2600/15595 от 12.10.2022 г., издадено от касатора, а преписката е върната за ново, второ поред произнасяне по заявлението на търговското дружество. Отмяната на първоинстанционното решение се обосновава от ДФЗ с нарушения на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са кратки съображения. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна ММ-Агро 2000 ЕООД гр. Бургас оспорва касационната жалба с доводи в писмен отговор. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на прокуратурата дава заключение първоинстанционното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита, че оспорването е процесуално допустимо при подадена в срок и от надлежна страна жалба. Разгледано по същество е неоснователно, поради следното: На 09.05.2019 г. ММ-Агро 2000 ЕООД с УРН [номер] е подало заявление за подпомагане с УИН [номер], с което кандидатства за четвърта поредна година по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, като е заявил за подпомагане 34 парцела с обща площ 239,73 ха, с код на дейност БР 11 за биологично растениевъдство постоянно затревени площи (ливади и пасища), находящи се в община Сунгурларе, съгласно Приложение 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за условия и реда за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 година. След извършване на всички административни проверки са установени недопустими за подпомагане площи, за дейност с код БР 11 и е налице наддекларирана площ в размер 0.82 ха (от която 0.76 ха са извън слой Площи допустими за подпомагане и 0.06 ха двойно заявени площи), което представлява 0.34 % спрямо установената допустима за подпомагане площ (238.91 ха). Приложени са разпоредбите на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г., гласящи, че при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 3 % и до 2 ха санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане до размера на недопустимата площ). На бенефициента са наложени санкции в размер на 179.62 лева. Тези данни за допуснатите нередности са се потвърдили и от назначената от съда съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана от съда като компетентно дадена. Освен това наложена е и санкция на дружеството от 1143.44 лева за установено разминаване в кода на културите при два от парцелите, което също има своето потвърждение в събраните по делото доказателства. С уведомителното писмо на бенефициента обаче е наложена санкция в размер на 100 %, при което е извършено намаление със цялата заявена сума от 52512.76 лева и не са оторизирани суми за плащане (0 лева). За да отмени процесното писмо, съдът се е позовал на извършено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК липса на фактически и правни основания за издаване на акта, който извод следва да бъде споделен. Сумата остатък в размер на 51189.70 лева е наложена като санкция за нарушени базови изисквания, като в УП са цитирани разпоредбите на чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 година. Според чл. 13 когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на препарати за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията за управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методиката по чл. 10в от ЗПЗП. Според чл. 19, ал. 2 земеделските стопани, подпомагани по наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в приложение 2. Базовите изисквания за различните направления по мярка 11 Биологично земеделие са разписани в приложение 2 от наредбата. Тъй като заявени за подпомагане са постоянно затревени площи, относими са изискванията на т. 1 Биологично растениевъдство , т. 1.3, а именно: забрана за пряко или непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък II в подземните води; спазване на Правилата за добра земеделска практика, с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел; запазване и поддържане на съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност. За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, б а , подточка II от Регламент (ЕС) 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти. Приложение 3 е озаглавено Минимални изисквания за използване на торове и продукти за растителна защита и съдържа правила, обобщени в осем пункта относно разрешените за използване продукти за растителна защита, начина на използването им и документиране на използването. В процесното УП не са изложени факти, които могат да се отнесат към някое от изброените в приложенията базови изисквания. Вярно, че в преписката са налични данни за установени от сертифициращия орган остатъци от забранени химични вещества при извършени лабораторни изследвания от проби на тревни смески, взети от насаждения в парцел 0149-27-2-2 и 44119-156-2-1, но в писмото не са изложени фактически обстоятелства, от които може да се направи извод, че заявителят не е спазил базовите изисквания и дали установените при изследването вещества са такива от Списък I или Списък II или пък са нитрати. Освен това въведената първоначално предупредителна мярка за налагане на санкция на практика е била оттеглена след повторния анализ на пробите. Изискванията за управление са разписани в глава V от Наредба 4 от 2015 г. от чл. 27 до чл. 37. Както в поясненията към таблиците от УП, така и в депозираното становище на административния орган е посочено, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба, подпомаганите лица, изпълняващи дейности по чл. 3, са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) 837/2007, без обаче да е посочено кои точно изисквания на този регламент е нарушил заявителят. Както правилно е прието в обжалваното решение, недопустимо е съдът служебно да издирва има ли нарушение и кои точно норми от съюзното право са били нарушени от бенефициента. Същите следва да бъдат конкретно посочени от ДФЗ в УП. Следователно, при липса на изложени в достатъчна степен мотиви, административният съд законосъобразно и обосновано е счел, че е налице съществено нарушение на изискването за форма на акта, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Правилно е прието, че след връщане на преписката ДФЗ следва да съобрази дадените указания в съдебното решение да изложи достатъчно ясни и конкретни фактически обстоятелства и да издири и посочи съответстващата на фактите правна норма, както и да съобрази чл. 14 и 15 от приложимата наредба. С оглед на изложените съображения обжалваното решение на АС Бургас следва да се остави в сила. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на ответната страна разноски по делото, сторени в настоящото производство, в размер на 4600 лева. Възражението на касатора за прекомерност на сумата, платена като адвокатско възнаграждение, се преценява като неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,