Решение № 5126 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8707/2012 г.

Решение № 5126 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8707/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Клари Риъл Естейт инк", търговско дружество, учредено съгласно законите на Британските Вирджински острови, със седалище и адрес на управление Роуд таун, Тортола, Британски Вирджински острови, е подало касационна жалба срещу решението от 27.04.2012 г. по адм. дело № 2574/2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск против Агенция "Митници" за заплащане на сумата 317 696,97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на действия и бездействия на служители на Митница - Бургас, съставляващи дължимата лихва за периода 5.02.2008 г. - 12.08.2011 г. върху сумата от 750 720,43 лв., равна на левовата равностойност на незаплатената част от продажна цена на железоруден концентрат. Направено е оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Агенция "Митници" е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. "Клари Риъл Естейт инк" предявило пред Административния съд - Бургас иск срещу Агенция "Митници" с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата 317 696,97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на действия и бездействия на служители на Митница Бургас, съставляващи дължимата лихва за периода 5.02.2008 г. - 12.08.2011 г. върху сумата от 750 720,43 лв., равна на левовата равностойност на незаплатената част от продажна цена на доставен на "Кремиковци" АД железоруден концентрат. Административният съд е установил, че между "Клари Риъл Естейт инк" и "Кремиковци" АД е сключен договор от 1.05.2007 г. за доставка на обогатена руда. Със споразумение от ноември 2007 г. страните приели, че "Клари риъл естейт инк" ще извършва доставки на обогатена желязна руда, без да се спазва уговорения начин за плащане с документарен акредитив, като не се прилага доставка FOB (свободно от пристанището), а доставка в склад до получаване на митническо направление на Пристанище Бургас, последвана от отделни директни продажби, като всяка малка продажба следва да бъде извършена след поискване от служител от "Кремиковци" АД срещу съответното плащане, като плащането е за всяко количество руда, изнесено от склада, след уведомление от 2 до 3 календарни дни до "Клари Риъл Естейт инк". Съгласно товарителница от 15.10.2007 г., по поръчка на "Клари Риъл Естейт инк", бил извършен превоз на 8878,797 МТ насипна обогатена желязна руда, с получател "Кремиковци" АД, Ботунец, София. Представена е търговска фактура № 31/4.12.2007 г. с продавач-ищеца и купувач "Кремиковци" АД на обща FOB стойност 726781,70 щатски долара. Стоката е била разтоварена на Пристанище Бургас. Съгласно митнически манифест № 293/17.10.2007 г., подаден пред Митница Бургас, стоката била приета в Митнически пункт "Пристанище - център" във временен склад. До получателя "Кремиковци" АД е изпратено писмо № 2248/3.12.2007 г., с което дружеството било уведомено, че срокът за даване на митническо направление на стоката по митнически манифест № 293/17.10.2007 г. е изтекъл на 1.12.2007 г. и ако в 30-дневен срок не бъдат предприети действия за уреждане на митническите формалности, тя ще се счита за изоставена в полза на държавата съгласно чл. 60, ал. 2 ЗМ. След получаване на поканата, "Кремиковци" АД е заплатило всички митнически задължения, дължими във връзка с процесната стока, поради което с решение на началника на Митнически пункт "Пристанище - център" от 10.12.2007 г. е било постановено стоката да се счита за общностна без деклариране за допускане за свободно обръщение, при което "Кремиковци" АД може да се разпорежда с нея. На същата дата е постъпило и искане от "Кремиковци" АД за товарене на ж.п. вагони и експедиция на стоката - 8878,797 МТ железоруден концентрат. По твърдение на ищеца, освободената стока не била заплатена от "Кремиковци" АД. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че искът е неоснователен, тъй като не били установени незаконосъобразни действия на митническите служители, извършени в периода от време от манифестиране на стоката до даването на разрешение за нейното товарене и експедиране към получателя "Кремиковци" АД. Служителите на Агенция "Митници" нямали задължение да следят за облигационните отношения между доставчика и получателя на стоката. Даденото разрешение за вдигане на стоката не увреждало ищеца, който неправилно се позовавал на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците. Според административният съд, липсвало и незаконосъобразно бездействие от страна на митническата администрация, изразяващо се в липсата на уведомление до "Клари риъл естейт Инк" за вдигането на стоката. Бездействието, което водело до възникването на имуществена отговорност, е това по смисъла на чл. 256 АПК или неизвършването на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по закон. Тъй като в случая не били установени незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Агенция "Митници", съдът отхвърлил предявения иск. В подадената срещу решението касационна жалба се прави оплакване, че съдът не е произнесъл по едно от основанията на предявения иск, свързано с бездействието на митническата администрация да уведоми "Клари Риъл Естейт Инк" за вдигането на стоката. Оплакването е неоснователно, тъй като съдът е изложил мотиви, макар да не е бил длъжен, като се има предвид, че твърдението не е направено с исковата молба, а под формата на довод на ищеца в хода на съдебното производство, без да е предприето съответното изменение на иска. Според касационният жалбоподател, съдебното решение е необосновано, тъй като в представените по делото товарителница и митнически манифест като получател на стоката бил записано "Клари Риъл Естейт инк", а не дружеството "Кремиковци" АД, което служителите на митницата уведомили. Касационната инстанция намира, че точната квалификация на оплакването изисква то да се определи като такова за нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като възприемането на фактическата обстановка съобразно събраните по делото доказателства е процесуално задължение на съда. Прегледът на обжалваното решение сочи, че съдът не е допуснал посоченото нарушение, тъй като документите, представени като доказателство по делото, е записано, че получател на стоката е "Кремиковци" АД. Направеното в митническия манифест от 17.10.2007 г. вписване - "на заповед на "Клари Риъл Естейт", за Кремиковци АД Ботунец" - следва да се отнесе към други отношения, различни от отношенията между митническата администрация и доставчика на стоката. За получател на заповед на товародателя може да се говори единствено в контекста на отношения, произтичащи от превозен договор. Както е записано в чл. 371 от Търговския закон, товародателят може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар товарителен запис, който може да бъде и на заповед. Когато е издаден товарителен запис, товарът се предава на легитимирания приносител на записа. С оглед на тези нормативни разпоредби следва да се направи извод, че вписването в митническия манифест доказва наличието на ангажимент на превозвача да предаде товара на получателя "Кремиковци" АД с товарителен запис на заповед на товародателя "Клари Риъл Естейт инк", а не аналогично задължение на митническите служители. В тази връзка административният съд е направил законосъобразна преценка, че действията на митническата администрация не са довели до причиняването на вреди на ищеца, тъй като служителите на Агенция "Митници" нямат задължение да следят за изпълнението на сключения между доставчика и получателя на стоката договор, респективно, за заплащането на цената на доставената стока. Както е отбелязъл първоинстанционният съд, ищецът се позовава неточно на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, според който при изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни опазват да опазват имуществото, правата и свободите на лицата. Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления (чл. 2, ал. 1 от Закона за митниците), което означава, че отговорността на митническата администрация за нарушаване на задължението по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците може да се ангажира само за извършването/неизвършването на действия, посредством които се осъществява митнически наздор и контрол върху вноса, износа и транзитирането на стоки. Едновременно с това следва да се отбележи, че твърденията на ищеца за извършването на незаконосъобразни действия и бездействия на митническите служители, както и представените по делото доказателства, се отнасят за периода 15.10.2007 г. - 10.12.2007 г. Според признанието на дружеството "Клари Риъл Естейт инк", направено в подадената от него до Лондонския арбитраж молба обаче, вдигнатото от "Кремиковци" АД количество руда от 2000 тона до началото на декември 2007 г. е надлежно заплатено. Не е било заплатено количеството руда, вдигнато в периода 25 - 30 декември 2007 г. - януари 2008 г. Действията на митническата администрация в рамките на този период не са били предмет на доказване по делото, което е още едно указание за неоснователността на исковата претенция. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на делото, в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като той не е бил представляван на проведеното на 13.03.2013 г. съдебно заседание, а искането е било направено едва в представената на 25.03.2013 г. след приключването на делото писмена защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд