Решение № 404 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7648/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Министерство на вътрешните работи/МВР/, чрез юриск. Йовчева, срещу Решение 4903/03.06.2024 г., постановено по адм. дело 790/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС - Пловдив/. Касационният жалбоподател излага доводи, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се подробни съображения относно законосъобразността на атакуваната пред първата инстанция заповед. Моли решението да бъде отменено. Не се претендира заплащане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна - Н. К., чрез адв. Алексиев в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение 4903/03.06.2024 г., постановено по адм. дело 790/2024 г. по описа на АС - Пловдив е отменена Заповед 8121К-3284 от 19.03.2024 г. на Главния секретар на МВР, с която на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ, ал. 3 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ старши инспектор Н. К. К. началник на група Патрулно постова дейност в сектор Охранителна полиция към Пето РУ - Пловдив при ОД на МВР е временно преназначен за срок от 1 /една/ година на ръководна длъжност началник на група Патрулно - постова дейност в сектор Охранителна полиция към РУ - Карлово при ОД на МВР - Пловдив. За да отмени процесната заповед административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но не е мотивирана, което е довело до нарушаване на материалния закон. Съдът е изложил доводи, че в случая не се установява да са настъпили нормативни промени или такива във функционалните задължения на структурата. Съгласно § 1, т.23 от ДР на ЗМВР служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите, но изброените в оспорената заповед и докладните записки факти не аргументират извънредни промени, които да са толкова необичайни или изключителни, че да стоят извън волята на органа като непредвидими и непредотвратими събития, каквито са посочените в хипотезата на § 1, т.23 от ДР на ЗМВР. С оглед изложеното съдът е приел, че не се доказва наличието на извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред на територията на Районно управление- Карлово, за да е обосновано преназначаването на жалбоподателя поради служебна необходимост. От друга страна липсват доказателства за овакантяването на длъжността, на която е преназначен К., както и такива, че титулярят отсъства над 30 дни. С разпореждането за насрочване на делото в открито заседание на ответника са дадени указания, че носи доказателствена тежест да установи съществуването на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, но такива доказателства не са били представени. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Решението е правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло. Съдът правилно е приел, че Заповед 8121К-3284/19.03.2024 г. на Главния секретар на МВР е действителен акт, издаден при упражняване на негови законови правомощия при условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 165, ал. 1 и 2 от ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на Министъра на вътрешните работи. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Легално определение на понятието служебна необходимост е дадено в § 1, т. 23 на ДР на ЗМВР, както беше посочено по - горе. В случая в процесната заповед и в докладната записка не се съдържат каквито и да е конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Липсва описание на конкретни факти и обстоятелства, които да обективират и конкретизират изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР предпоставки "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите. Изложените мотиви в акта и в докладната записка не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер в посочения от закона смисъл, поради което не могат да бъдат приети за такива, които да обосновават мотивирана служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че към момента на издаване на оспорената пред него заповед не са били налице предпоставките, обуславящи "служебна необходимост" по смисъла на горецитираната разпоредба, както и че не са ангажирани доказателства да са налице някакви извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред на територията на страната, които да налагат временно преназначаване на служител, още по малко за срок от една година. Конкретните фактически основания за издаването на заповедта са изключително общо формулирани и не кореспондират с никакви доказателства по преписката. Следва да бъде споделен и изводът на съда, че въпреки изрично дадените указания на административния орган не са представени доказателства, че длъжността е вакантна. С оглед изложеното касационната инстанция намира, че при така установените факти по делото първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение