Решение № 3298 от 28.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Дирекция "Комуникационни и информационни системи" при Министерството на вътрешните работи срещу решение 5103 от 27.07.2022 г. по адм.д. 3101/2022 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дирекцията жалба срещу писмо 529000-1446/23.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление /УО на ОПДУ/ за отказ за верификация на разходи, в размер на 38 359,00 лева от искане за окончателно плащане 1 от 22.11.2021 г., по проект Специализирано обучение на служителите от териториалните структури на Дирекция Комуникационни и информационни системи при МВР за повишаване на професионализма и експертизата им при техническа поддръжка на системите за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и на населението за осигуряване на надеждна защита при бедствия. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че в конкретния случай не са предоставяни туристически пакети по смисъла на Закона за туризма /ЗТ/, а са предоставени обучителни услуги и регистрация по ЗТ не е необходима. Ако УО на ОПДУ установи, че нощувките са осигурени от изпълнителя съгласно Техническата спецификация (документирано с извадка от регистъра на настанените в хотела служители на възложителя), както и че хотелиера е регистриран като лице, което извършва туроператорската и/или туристическата агентска дейност (установено, чрез проверка в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти), то следва да се приеме, че разходите са допустими. В техническата спецификация има изискване към изпълнителя да осигури хотел и да поеме разходите за нощувка и пълен храноден. В проектното предложение е посочено, че: Изпълнителят ще поема разходите на обучаемите - пътни, нощувки и кетъринг, като предварително ще съгласува реда за разходите с Възложителя. Изпълнителят ще организира придвижването на участниците в двата курса до хотела и до залата за обучение. На етап кандидатстване е предвидено задължението на изпълнителя, който провежда обучението, да организира и заплати престоя на служителите от ДКИС, които живеят извън гр. София. Проектното предложение е одобрено в този му вид от комисията за оценка на проектните предложения по тази процедура. Във връзка с одобреното проектно предложение ДКИС-МВР стартира процедура по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) за избор на изпълнители по двата типа обучение. В Техническата спецификация към нея е отразено одобреното от ОПДУ изискване към изпълнителя да осигури логистиката по провеждане на самото обучение за своя сметка, като калкулира тези разходи в ценовата си оферта. На 14.07.2021 г. документацията на проведената процедура по ЗОП за избор на изпълнители е представена в ИСУН в раздел Версии на процедури за избор на изпълнител и сключени договори, приета от ОПДУ без коментари и/или допълнителна кореспонденция. Всички отчетени разходи по проекта са в рамките на допустимите съгласно Насоките за кандидатстване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. В административния акт е прието, че в изпълнение на дейностите по проекта, на участвалите в обученията служители са осигурени основни туристически услуги (настаняване и изхранване/кетъринг) по смисъла на § 1, т. 69 от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма. Прието е, че посочените услуги представляват туристически пакет по смисъла на § 1, т. 67 от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма, а именно комбинация най-малко от два различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция. Разходите, изчислени съгласно представената количествено-стойностна сметка от изпълнителя включват 7 519,20 лева за хотелско настаняване с включена закуска и вечеря, 3 736,80 лева осигурен кетъринг обяд за изхранване за всички участници в присъственото обучение и 792.00 лева за кафе паузи. Приети са за недопустими по аргумент чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, тъй като в изпълнение на предвидените дейности на участвалите в обученията служители са осигурени основни туристически услуги (настаняване, изхранване/кетъринг), представляващи туристически пакет по смисъла на § 1, т. 67 от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, туроператорската и/или туристическата агентска дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по този закон лице. ИТА Инженеринг ООД не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма за услуги попадащи в т. 69 и т. 70, във връзка с, т. 60, т. 62 и т. 67 от Допълнителните разпоредби от Закона за туризма. Прието е, че разходите, съгласно представената количествено-стойностна сметка от изпълнителя включват 13 260,71 лева за хотелско настаняване с включена закуска и вечеря и 10 208,88 лева за осигурен кетъринг, кафе паузи и наем зала за всички участници в присъствените обучения, не са допустими по аргумент чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, тъй като в изпълнение на предвидените дейности, на участвалите в обученията служители са осигурени основни (настаняване, изхранване/кетъринг), представляващи туристически пакет по смисъла на § 1, т. 67 от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, туроператорската и/или туристическата агентска дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по този закон лице. Ентърпрайз Комюникейшънс Груп ООД не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма за услуги попадащи в т. 69 и т. 70, във връзка с, т. 60, т. 62 и т. 67 от Допълнителните разпоредби от Закона за туризма. Съгласно т. 14.1 от Насоките за кандидатстване допустимият размер на непреките разходи е 8 % от допустимите преки разходи по проекта. Верифицирани са разходи в размер на 67 018,76 лв. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че в изпълнение на предвидените дейности, на участвалите в обученията служители са осигурени основни туристически услуги (настаняване, изхранване/кетъринг), представляващи туристически пакет по смисъла на § 1, т. 67 от ДР към Закона за туризма, а именно комбинация най-малко от два различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, туроператорската и/или туристическата агентска дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по този закон лице. След извършена проверка в Регистър на туроператори и туристически агенти и представените по делото документи е установено, че изпълнителите ИТА Инженеринг ООД и Ентърпрайз Комюникейшънс Груп ООД, не разполагат с необходимата годност за упражняване на професионална дейност, регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма за услуги попадащи в т. 69 и т. 70, във връзка с, т. 60, т. 62 и т. 67 от ДР от Закона за туризма. Прието е, че е налице основание за отказ на верификация на сумата от 12 048,00 лева и сумата от 23 469,59 лева. Решението е неправилно. УО на ОПДУ в Насоките за кандидатстване по процедура BG05SFOP001-2.019 в т. 14.1 Допустими разходи е посочил допустимите за финансиране по процедурата дейности: организиране и провеждане на и/или участие в специализирани обучения на територията на Република България за служителите в териториалните звена/поделения на кандидата, в териториални администрации към структурата на кандидата или в структурата на териториална администрация-кандидат. Не е имало указания изпълнителите да отговарят на изискванията на Закона за туризма. Възложителят не е поставил като критерий за подбор наличието на регистрация съгласно чл. 61, ал. 2 ЗТ, което касае условията за провеждане на обществената поръчка. В случая административният орган не е посочил и дали мястото на настаняване в който участниците са настанени и са извършени дейности по настаняване и изхранване/кетъринг / в случая бизнес център "XS Tower"/ е регистрирано да извършва туристическа и туроператорска дейност, каквито са доводите в касационната жалба. Явно е, че изпълнителите на обучението са се договорили с мястото на настаняването относно настаняването на участниците. Изпълнителите по договора за обществена поръчка са предоставили обучителни услуги, а услугите по настаняване и изхранване/кетъринг са предоставени от други лица, на които изпълнителят е заплатил. Не е посочено в административния акт на кого е заплатил изпълнителя по обучението за услугите настаняване и изхранване/кетъринг извършени на възложителя. УО не е посочил следвало ли е изпълнителят да предвиди подизпълнител който да отговаря на изискванията на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма. Възложителят не е изискал изпълнителят да притежава регистрация съгласно чл. 61, ал. 2 ЗТ, да предвиди подизпълнител който да отговаря на изискванията на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма или услугите по настаняване и изхранване да се обособят като отделна позиция. Както сочи жалбоподателя в Отказа е посочена фактура 0020001892, с разход на стойност 23 469,59 лв. за обучение с наименование: Специализирано обучение за териториалните структури на ДКИС- МВР за практически действия при диагностика и отстраняване на повреди по оборудването на Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението. Такава стойност в посочената фактура по посоченото обучение няма. Тази стойност е по фактура, касаеща друго обучение, а именно: фактура 0136613559 от 28.09.2021 г. за обучение на тема: Специализирано обучение за териториалните структури на ДКИС-МВР за практически действия при администриране, диагностика и отстраняване на повреди по Системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт. С оглед на това обжалваното съдебно решение и оспорения пред съда административен акт следва да се отменят. На касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв. за всяка съдебна инстанция, общо 400 лв. и за внесена държавна такса 306, 87 лв. за всяка съдебна инстанция, общо разноските са в размер на 1013, 74 лв. Като има предвид изложеното Върховният административен съд, Седмо отделение