Решение № 15619 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3728/2013 г.

Решение № 15619 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3728/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "Живел Агро" ООД срещу Решение № 86/14.01.2013 г, постановено по адм. д. № 3367/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Решение към ЕАД № 10BG002007Н0001098/26.12.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Ферибот - Варна", с което е коригирано чрез определяне на суми за доплащане мито в размер на 1312,73 лв. и ДДС в размер на 4301,73 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и при наличие на процесуално-правни пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено оспореното решение и решението на административния орган. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането си излага в касационната жалба. Не претендира разноски Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митнически пункт "Ферибот - Варна", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение № 86/14.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3367/2012 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Живел Агро " ООД против Решение към ЕАД № 10BG002007Н0001098/26.12.2010 г. на началника на Митнически пункт "Ферибот - Варна", с което е коригирано чрез определяне на суми за доплащане мито в размер на 1312,73 лв. и ДДС в размер на 4301,73 лв. За да отхвърли жалбата административният съд приема за установено, че "Живел Агро" ООД е вносител на 379800 кг тор Карбамид, марка Б, от Узбекистан при режим "едновременно допускане за свободно обръщение за крайна употреба". Стоката, предмет на вноса е транспортирана в шест вагона, заявена е с ЕАД № 10BG002007Н0001098/26.12.2010 г., като условието на доставката е "FCA". Вносителят "Живел Агро" ООД е сключил спедиционен договор с "Дискордия" АД, като в декларацията си дружеството - вносител е посочило, че стоката е транспортирана с железопътен транспорт, като в клетка 31 като стойност на транспорта фигурира сумата от 54253,20 щ. долара съобразно проформа фактура № 0320000717/14.12.2010 г. за осъществен от "Дискордия" АД международен железопътен транспорт на два вагона карбамид. След извършена проверка по чл. 78 МК и чл. 84 ЗМ е установено, че за същия транспорт "Дискордия" АД е издало фактура от 1.12.2010 г. на стойност 51315,90 щ. долара. Констатирано е още, че именно тази по- висока стойност е осчетоводена от касатора. Решаващият състав приема, че стойността на международния транспорт за шестте вагона е фактурираната от спедитора, поради което законосъобразно е увеличена митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност. За да обоснове правните си изводи АС - Варна се е позовава на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността), според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната - действително платената или подлежаща на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. и с транспортните разходи. Платеното възнаграждение на спедитора от купувача при клауза на доставката "FCA" следва да се включи в митническата стойност на вносната стока, а транспортните разходи, направени след пристигане на стоката на мястото на въвеждането на митническата територия на общността - гара Варна до местоназначението им - гара Добрич не следва да се включват в митническата стойност, само доколкото са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена - чл. 33 от Митническия кодекс. Съдът е изложил мотиви и относно приложимите текстове от Коментар № 5 на Комитета за Митническия кодекс (Коментара), като е подчертал, че за да бъде удовлетворено условието даден елемент да е разграничен, то следва не само да се отправи искане чрез попълване на съответните клетки на декларация D. V. 1, но и при възможност да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. Посочил е, че в конкретния случай разходите за вътрешния транспорт не са разграничени от общата сума, която е платена на спедитора и която включва неговата комисионна и разходите за международния транспорт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Спорът по делото се концентрира върху приложението на чл. 33, § 1, б. "а" МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Тълкуването на относимите норми е извършено правилно от първоинстанционният съд. Коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност имат за цел еднакво третиране на вносителите и не могат да бъдат игнорирани. Правилно се е позовал и на коментар № 5 с препоръки до митническите органи, според която, за да се приеме, че елементът е посочен отделно, то е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1 - 17, 18 и 19 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. Това е изрично подчертано и в тълкувателно приложимите Решения на СЕС по дело С-256/07, С-354/09 и С-379/00. В т. 17 от мотивите на последното и т. 1 от диспозитива СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация, те се считат за част от цената, платена за стоката по чл. 29 МК и поради това са облагаеми. В случая, след като при подаването на ЕАД и оформянето на митническия режим не са представени никакви доказателства за разходите за вътрешен транспорт и не е отправено изискуемото се искане чрез попълване на декларация D. V. 1, то обоснован и правилен е изводът на АС-Варна, че осъщественото с оспорвания административен акт увеличение на митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност е законосъобразно. Като е достигнал до него, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото то е присъдено в пълен обем от първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,