Решение № 6552 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2018 г.

Решение № 6552 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2018 г., VII о., докладчик председателят Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "Български документи за самоличност" ("БДС") към Министерство на вътрешните работи (МВР), срещу решение № 3965 от 13.06.2018 г. постановено по адм. дело № 6151 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационнят жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. По съображения подробно изложени в касационната жалба и в писмени бележки, прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Г. Б., в качеството си на законен представител на детето Н. Б., оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Производството пред АССГ е образувано по неподписана жалба, подадена от Г. Б., която в лично качество е обжалвала заповед № 2016004948 от 26.08.2016 г. издадена "за" директор на дирекция "БДС" към МВР, при условията на заместване. С обжалваната от Бонева заповед, на основание чл. 78, ал. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), административният орган е разпорезил да не се разрешава напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на основание чл. 76А, ал. 1 от ЗБЛД на [гражданство] гражданин Н. Б., ЕГН [ЕГН] със срок от 26.08.2016 г. до 26.08.2017 г. Въз основа на подадената от Бонева жалба е било образувано адм. дело № 9537 по описа за 2016 г. на АССГ. За проведеното по делото открито съдебно заседание на 28.11.2016 г. Бонева е призована в лично качество, в което качество е участвала в него. С решение № 8382 от 28.12.2016 г. постановено по адм. дело № 9537 по описа за 2016 г. на АССГ е отменена заповед № 2016004948 от 26.08.2016 г. на директор на дирекция "БДС" към МВР. Като жалбоподател в решението е посочена Г. Б., като законен представител на малолетния Н. Г. Б.. Решението на АССГ е обжалвано от директора на дирекция "БДС" при МВР. В хода на образуваното въз основа на жалбата адм. дело № 2285 по описа за 2017 г. на ВАС, Г. Б. е призовавана в лично качество. В хода на посоченото производство тя е упълномощила адв. Иванова, да я представлява по делото, до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции. С решение № 6898 от 02.06.2017 г. по адм. дело № 2285 по описа за 2017 г. на ВАС решението на АССГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания за назначаване на особен представител на малолетното дете Н. Б. на основание чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК. По образуваното адм. дело № 6151 по описа за 2017 г. на АССГ е направено искане от 14.06.2017 г. до Софийска адвокатска колегия (САК), да бъде посочен адвокат, който да бъде назначен за особен представител на Н. Б. Получено е уведомително писмо № 26392/2018 г. от председателя на САК, с което АССГ е уведомен, че за осъществяване на правна помощ по делото на Н. Б., във всяка съдебна инстанция, е определен адвокат Б. Тавар към САК. Така определеният адвокат, в нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ГПК, не е назначен от съда за особен представител на Н. Б. В депозирани на 13.07.2017 г. и на 22.01.2018 г. молби, във връзка с искането й да бъде освободена от заплащане на депозит за особен представител, Г. Б. заявила, че не е жалбоподател в процеса в качеството й на законен представител представител на детето й. В молба от 09.02.2018 г. Бонева е заявила, че поддържа изцяло жалбата си срещу заповедта. В хода на производствата пред АССГ и пред ВАС, до проведеното на 22.03.2018 г. открито съдебно заседание, Г. Б. не е посочвала в депозираните от нея молби и становища, че е обжалвала заповедта в качеството си на законен представител на Н. Б.. В списъка на призованите лица за насроченото на 22.03.2018 г. открито съдебно заседание, находящ се на стр. 62 от адм. дело № 6151/2017 г. на АССГ, като жалбоподател е вписана Г. Б., в качеството си на законен представител на детето Н. Б., чрез адв. Б. Тавар. За съдебното заседание жалбоподателят е призован чрез адв. Тавар. В протокола от проведеното открито съдебно заседание на 22.03.2018 г. като жалбоподател е посочена Г. Б., в качеството й на законен представител на Н. Б., представляван от адв. Тавар. В съдебното заседание съдът е дал ход на делото и е извършил съответните процесуални действия с участието на адв. Тавар. В изпратена по електонната поща и неподписана от Бонева молба вх. № 8983 от 26.03.2018 г. същата за първи път е заявила, че е обжалвала заповедта, в качеството си на законен представител на малолетното си дете. В друга изпратена от нея по електронната поща неподписана молба с вх. № 9754 от 03.04.2018 г. същата е заявила, че определеният особен представител не е упълномощен нито от нея, нито от адвоката й да я представлява по делото, както и да бъде призоваван от нейно име. В списъка на призованите лица за насроченото на 03.05.2018 г. открито съдебно заседание, находящ се на стр. 63 от адм. дело № 6151/2017 г. на АССГ, като жалбоподатели са вписани: 1. Г. Б., в качеството й на законен представител на детето Н. Б., чрез адв. Б. Тавар и 2. Г. Б., чрез адв. Иванова. И двамата посочени в списъка жалбоподатели са били призовани за проведеното на 03.05.2018 г. открито съдебно заседание. В протокола от проведеното открито съдебно заседание на 03.05.2018 г. като жалбоподател е посочена само Г. Б., в качеството си на законен представител на Н. Б.. Посочено е, че тя се е явила лично и се представлява от адв. Тодорова, а служебно назначения защитник на малолетния Н. Б. не се явява. В списъка на призованите лица за насроченото на 17.05.2018 г. открито съдебно заседание, находящ се на стр. 148 от адм. дело № 6151/2017 г. на АССГ, като жалбоподатели отново са вписани: 1. Г. Б., в качеството й на законен представител на детето Н. Б., чрез адв. Б. Тавар и 2. Г. Б., чрез адв. Иванова. В протокола от проведеното открито съдебно заседание на 17.05.2018 г. като жалбоподател е посочена само Г. Б., в качеството си на законен представител на Н. Б.. Посочено е, че тя се е явила лично и се представлява от адв. Тодорова. Посочено е също, че "служебно назначеният защитник на детето Н. Б. се представлява от адв. Тавар". В това съдебно заседание съдът е дал ход на делото по същество. Постановено е обжалваното решение № 3965 от 13.06.2018 г. по адм. дело № 6151 по описа за 2017 г. на АССГ, с което е отменена заповед № 2016004948 от 26.08.2016 г. на директор на дирекция "БДС" към МВР. В решението, в нарушение на чл. 172а, ал. 1, т. 5 от АПК, съдът не е посочил имената на жалбоподателя. За решението са уведомени Г. Б., чрез адв. Иванова и адвинистративният орган. Решението е недопустимо. На първо място, АССГ се е произнесъл по законосъобразността на обжалваната заповед, с искане за проверката на която не е бил надлежно сезиран. Съдържащата се на стр. 3-5 в адм. дело № 9573/2016 г. жалба от Г. Б. не е подписана. Предвид това жалбата не отговаря на изискването за редовност посочено в чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК. Наред с това в хода на първоинстанционното производство неизяснен е останал въпросът дали Г. Б. е обжалвала заповедта в лично качество или в качеството си на законен представител на малолетното си дете – т. е. жалбата не отговаря на изискването и на чл. 150, ал. 1, т. 2 от АПК. Предвид подробно изложеното по-горе относто проведените от АССГ процесуални действия, неясно остава кой е бил конституираният жалбоподател в хода на първоинстанционното производство. АССГ е следвало да констатира нередовностите на жалбата и да я остави без движение, с указание да бъде конкретизирано от чие име е подадена, както и да бъде подписана от оспорващия. В случая това не е сторено. Производството по оспорването е проведено при липса на редовно сезиране, което има за последица постановяването на недопустим съдебен акт. Наред с това, съдът е провел производството и е извършил редица процесуални действия с участието на адв. Тавар, без да го назначи за особен представител на Н. Б., в нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ГПК. По изложените съображения, обжалваното решение се явява недопустимо. То следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за предприемане на следващите се процесуални действия в зависимост от това дали жалбата ще се приведе в съответствие с изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 2 и т. 8 от АПК и надлежно конституиране на страните, след изясняване на качеството на сезиралата с искането за отмяна на заповедта страна. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение