Решение № 4866 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 640/2020 г.

Решение № 4866 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 640/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. Колев, [населено място], [община], чрез адвокат Рафаилов срещу решение № 14165 от 23.10.2019 г., постановено по адм. дело № 5268 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд /ВАС/, четвърто отделение. С решението е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните / сега на земеделието, храните и горите/, с което е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта й относно площ извън допустимия слой на парцел с идентификатор 70456-266-1-2 от 10, 92 ха, находящ се в землището на с. Събрано, община Нова Загора, област Сливен и е осъден да заплати разноски. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Няма изложени касационни доводи. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени процесната заповед или се върне делото за ново разглеждане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, по приложен списък. Развива съображения в представена по делото писмена защита за съдебното заседание. Ответникът – министър на земеделието, храните и горите оспорва така подадената касационна жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първи петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 208 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била Заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните / сега на земеделието, храните и горите/, с което е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта й относно площ извън допустимия слой на парцел с идентификатор 70456-266-1-2 от 10, 92 ха, находящ се в землището на с. Събрано, община Нова Загора, област Сливен. За да отхвърли жалба, съдът в много подробни мотиви, въз основа на данните по преписката и събраните в съдебното производство доказателства, вкл. две експертизи е приел от фактическа страна, че е налице недопустимост за включване на парцела в слоя "Площи, допустими за подпомагане", след извършена дешифрация на актуалната за кампанията Цифрова ортофото карта, както и опожаряването на парцела и липсана на уведомяване на Разплащателната агенция за наличието на това обстоятелство. Въз основа на така установените факти, първата инстанция е извела правни изводи за приложение на разпоредбите на ЗПЗП и Наредба 5 от 27.2.2009 г., които подробно е анализирала и разгледала в релевантните им редакции, констатирала е липса на всякакви нарушения – процесуални и материално правни при издаването на процесната заповед и е отхвърлила жалбата. Решението е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения и съдебният акт и подробно и надлежно мотивиран с подробно изложение на приетите от него фактически установявания. Жалбоподателят не е доказал предпоставките, необходими по закон за включване на имота в допустимите площи за подпомагане. От друга страна опожаряването на претендираната площ не е основание за включването му, тъй като липсва документ от компетентната структура на МВР за осигуряването на пожарна безопасност, както и че пожарът е резултат на природно явление или действия на други лица. Няма допуснати нарушения и на материалния закон. Съдът е анализирал нормите и е приложил правилно закона и наредбата. Тъй като в касационната жалба липсват каквито и да било доводи и развити подробни съображения за неправилност на решението, на които касационната инстанция следва да отговори, то е налице приложение на разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и да се препрати към мотивите на първата инстанция. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на ответника по касация – министъра на земеделието, храните и горите се следват разноски в размер 100 лв. По изложените мотиви, Върховен административен съд, Първи петчленен състав на Първа колегия