Решение № 1270 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4601/2007 г.

Решение № 1270 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4601/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. и П. С. Б. К. и двете от гр. С. срещу въззивно решение № 29 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 628/2006 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Б. районен съд, с което е уважен предявеният от "Х" А. гр. С. отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Поддържа се, че решението е недопустимо, както и че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК (отм.). Ответникът "Х." А. в писмения отговор изразява становище решението като правилно да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, III г. о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: "Х." А. гр. С. е предявило срещу С. Д. К. и П. С. Б. К. иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици, като наследници на Д. Х. Г. и Х. Я. Г. на имот № 1* по помощния план на м. "М", гр. С. Б. окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решение от 25.04.2006 г. по гр. д. № 2100/2004 г. на Б. районен съд, с което искът е уважен, като е приел за установено между страните, че С. Д. К. и П. С. Б. К. не са собственици на процесния имот. Касаторите поддържат, оплакването за недопустимост на предявения иск, тъй като ищцовото дружество не било собственик на процесната земеделска земя, включването й в активите на дружеството е извършено след постановяване на решението на общинската служба за земеделие и гори, с което същата им е реституирана. Доводът е неоснователен. По предявеният отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) ищецът "Х" А. гр. С. твърди, че е собственик на 3865 кв. м, представляващи им.пл. № 1* кв. 144 (бивш кв. 86) по действащия план на гр. С. върху който е построен ресторант "Х.", трафопост и хладилно депо. Общинската служба за земеделие и гори възстановила част от земята в стари реални граници, но решенията били издадени в нарушение на закона, като несъобразени с пречките за възстановяване на собствеността посочени в исковата молба. Изложеното в исковата молба, че ищецът владее имота, предмет на спора, предопределя защитата на спорното материално право с установителен иск за собственост в една от двете му форми- положителен или отрицателен. Тази преценка е предоставена на ищеца. От неговата преценка зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск. За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен въззивният съд е приел, че решението на поземлената комисия, с което е възстановен спорния имот противоречи на закона, тъй като имотът е бил застроен, което е пречка за реституция съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. Приел е също така, че процесната земя е записана като дълготраен материален актив в баланса на дружеството и съгласно чл. 17а ЗППДОП (отм.) при преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези дружества с акта на преобразуването се предоставя в собственост на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ земите, собствеността върху които не може да се възстанови поради проведено мероприятие, са държавна собственост. Държавата може да се разпорежда с тях, включително и като ги предостави в собственост на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че "Х." А. е правоприемник на ТП "Б." и е поело неговите активи и пасиви, свързани с туристическата му дейност. Това обстоятелство не е било безспорно по делото. Ответниците са оспорвали обстоятелството, че ТП "Б." е правоприемник на ДСК "О." гр. Б. на което е било издадено разрешението за строеж на ресторант "Х." върху земя, извън регулационния план на гр. С., част от която е и процесната. Оспорвали са и обстоятелството, че земята принадлежи към имуществото на дружеството. Поддържали са, че същата счетоводно е била записана в баланса на дружеството през 1999 г., т. е. след решението с което им е била реституирана процесната част. От представените по делото доказателства е видно, че въз основа на строително разрешение № 22 от 21.04.1976 г. издадено на ДСК "О." гр. Б. е построен ресторант "Х", а въз основа на строително разрешение от 1975 г. е изграден трафопост и от 1986 г.- хладилно депо към ресторанта. С регулационния план от 1989 г. теренът с площ от 3865 кв. м е включен в регулация като им. пл. № 1* в кв.86. В АДС № 198/6.08.1996 г. е отразено, че ресторант "Х." се предоставя на оперативно управление на "Х." ЕАД. С констативен нот. акт № 104/14.06.2001 г. "Х." А. е признато за собственик на ресторант "Х.", на 545/1035 кв. м от парцел **** и 3320/5108 кв. м от парцел ****, кв. 86 по плана на гр. С. Прекратяването на ТП "Б." - С. е вписано с решение на Б. окръжен съд по ф. д. № 2697/1990 г., като със същото решение е вписано новообразуваната фирма с държавно имущество "Х." гр. С. поема съответната част от активите и пасивите на ТП "Б.". При тези данни въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че ДФ "Х." е частен правоприемник на ТП "Б" гр. С., като не е изложил съображения въз основа на какво е приел за установено, че държавната фирма е правоприемник на ТП "Б." гр. С., приела съответните активи и пасиви на държавното предприятие на териториален признак. В решението за регистриране на новообразуваната държавна фирма е отразено, че поема съответната част от активите и пасивите на ТП "Б.", но какъв е конкретния обем права придобити от нея не е изяснено. Земята е записана в баланса на дружеството към 1994 г. Такова счетоводно записване не е установено към 1990 и 1991 г. При прекратяването на ТП"Б" чрез разделянето му на няколко държавни фирми следва да са съставени разделителни баланси и приемо-предавателни протоколи за индивидуализиране на активите и пасивите, а такива по делото не са представени. Изводът на въззивния съд, че дружеството е установило предпоставките на заявения от него придобивен способ е направен в нарушение на съдопроизводствените правила. Едностранчивата преценка на събраните по делото доказателства и липсата на мотиви въз основа на кои от тях е изградил извода, че дружеството е правоприемник на ТП "Б." гр. С. е в нарушение на чл. 188 и чл. 189 ГПК (отм.). За да уважи иска въззивният съд е приел, че е била налице пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на касаторите. Според съда налице е мероприятие по смисъла на закона, при което имотът не се връща, а собствениците се обезщетяват по друг начин. Произходът на земята и обстоятелството, че по отношение на нея намират приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ са безспорно установени по делото. Установено е също така, че имотът по исковата молба пл. № 1* е включен в границите на действащият застроителен и регулационен план на гр. С. от 1989 г. По този план 545/1035 кв. м от имот пл. № 1* са включени в парцел **** и 3320/5108 кв. м в парцел ****. Данните по делото сочат, че в парцел **** е изграден ресторант и трафопост, а парцел **** е отреден за атракционно заведение, като от възстановения на касаторите имот в УПИ-III попадат 1,3 кв. м, а в УПИ-V- 288,7 кв. м Няма данни УПИ-V да е застроен, т. е. мероприятието да е осъществено. Въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства относими към преценката налице ли е пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на касаторите, при положение, че върху възстановения имот, с изключение на една част от 1,3 кв. м няма застрояване. Предвид изложените съображения налице е отменителното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), поради което обжалваното решение ще следва да се отмени и върне на въззивния съд за ново разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.